Jump to content

СТАРА ПРИКАЗКА


Recommended Posts

СТАРА ПРИКАЗКА

«Добрият човек е извън всякакви закони. Той сам е закон.»

Учителят

Това се е случило отдавна - преди хиляда години. Една сутрина светецът излезе пред пещерата, като се радваше на топлите слънчеви лъчи и мислеше за Божията щедрост, която се изливаше върху всички същества.

Вековни борове го заобикаляха като стари другари, мълчаливи и внимателни към всяка негова реч или въздишка.

Една мечка си играеше с мечето на края на поляната. Диви гълъби се стекоха отдалеч, щом видяха светеца, и, свикнали с него, започнаха да кацат по раменете му. Той хващаше някои от тях и ги милваше или ги хранеше с шепата си. Свикнали, птиците се надпреварваха. Една сърничка се показа от вътрешността на пещерата, пристъпи няколко крачки, подуши въздуха с протегната шия, после легна близо до него и го загледа с големите си красиви очи.

Изведнъж всички животни настръхнаха. Гълъбите хвръкнаха с шум. Сър-ничката избяга в пещерата, а мечката с ръмжене се скри в гората. Светецът наостри уши - явно бе, че идваше чужд човек. Чужд-далечен, защото ако бяха овчарчетата, които му донасяха навреме храна, животните не биха се тревожили така... Чужд - кой ли ще се качи в тия пущинаци? Може би загубен ловец?

Скоро се чу шум от крачки и двама души излязоха на поляната. Те се огледаха някое време и след това се отправиха към светеца. Те бяха облечени богато - личеше, че не бяха обикновени хора. След тях се виждаше малко овчарче, което, изглежда, бе ги довело тук.

- Помага Бог, отче - каза по-възрастният и му се поклони ниско.

- Дал Бог добро - отговори му светецът.

- Благослови, отче - рекоха и двамата едновременно.

- Бог да ви благослови - рече светецът.

- Отче - каза по-възрастният, като склони глава, - изпратени сме от царя. Вие отдавна напуснахте живота долу, погнусени от онова, което става там в грях и падения. Тук вие измолвате за всички ни живот и блага. Но положението стана много лошо. И тия, които са в църквата, станаха лоши, но явиха се по-лоши - засилиха се еретици, богомили, а речи ги Богу немили, които всичко отричат, което нашите попове и владици казват. А самите те живеят трезво и умно, почти като тебе. Умно говорят, и главно - истина. Народът ги обича. Някакво ново учение носят - те казват - истинското, това, което Христос е някога говорил и правил, а не това, което сега за пари се разнася и което те наричат бесовско. Царят е омъчнен. Владици и попове го натискат да започне гонения. Той сам чете Евангелието и вижда, че те, другите, еретиците, са по-прави... На кръстопът е страшен. Иска да те види и запита какво ще му кажеш. Големи дарове ти носи и много те моли и него, и тях да приемеш с открито сърце, както и той ти ги дава.

Старецът се замисли и нищо не отговори. Пратениците чакаха с внимание.

- Елате пак след три дни, пак на тая полянка - каза светецът, - тогава ще ви кажа.

Пратениците се спогледаха, като че ли им се видя нещо чудно, но се наведоха почтително, целунаха му ръка и се оттеглиха една крачка.

- Това ли да кажем на царя? - запитаха те.

- Да, така, след три дни. И ако утре или други ден видите да се вдигне пушек на онзи връх там - посочи той, - недейте идва никак. Кажете на царя, че аз си имам всичко, нека даровете дари другиму. Нека само се покаже насреща, за да го благословя отдалеч.

- Но царят...

Светецът заклати само глава и пратениците, без да завършат, тръгнаха след дълбок поклон.

Светецът ги изгледа, докато се изгубиха в гората, и след това се дълбоко замисли. Животните се събраха наоколо му скоро, но той като че ли не ги виждаше. Така остана той цели часове.

Слънцето вече преваляше, когато изведнъж сърничката побягна към пещерата, но после отново се върна назад. Светецът я потупа по шията.

- Какво те плаши пак?

Животното го погледна с умните си очи и после се загледа в гората. Оттам излезе млад момък с голяма торба, изглежда пълна с билки и треви.

- Добър ден, Божий човече - рече момъкът, - що чиниш тук?

Светецът го изгледа и се усмихна.

- Аз тук си живея.

- Тук ли? - учуди се младият дългокос момък. - Че защо тук? Нима си сторил нещо зло, та си бягал от света, или си нещо негоден да му помогнеш, та седиш тук, в тия пущинаци?

- Тук е по-чисто и по-близо до Бога - каза старецът тихо.

Момъкът го изгледа внимателно.

- А ти отвън ли търсиш Бога? Ако той не дойде вътре в тебе, напразно ще Го търсиш.

Светецът нищо не му отговори, но младежът го разглеждаше с видимо любопитство.

- Значи седиш и се молиш. Пееш ли като ония там, долу?

- Кои са тия долу?

- Ами ония, които за Христа говорят, а за себе си обират народа.

- Ти да не си богумил? - запита го старецът.

- Искал бих да бъда Богу мил, но не зная още дали съм. Работя и се уча.

- Това, което вие учите, е ерес - каза старецът троснато.

- Кое? - запита момъкът. - Това, което казва Христос ли, е ерес?

- Не, това, което вие казвате.

- Ами ние казваме да бъде както Той е казал, а ние да изпълним.

Млъкнаха. Чудно бе, че животните не бягаха от тоя момък. Те само го

подушиха и пак си легнаха по местата. А и той нито се смути от тях.

- Вие сте на грешен път - каза старецът.

- А вие ли сте на прав път? - запита го смело момъкът. Очите му блеснаха. Цял той дишаше здраве и като че ли излъчваше светлина.

Светецът се намръщи. Отдавна бе отвикнал да му говорят така смело и непочтително.

- Вие сте еретици - натърти старецът. - Вие не учите туй, което учи църквата.

- Да, право е - каза момъкът, - но за нас по-важно е какво иска Христос, Който е глава на църквата, а не това, което искат ония, които са се забравили...

- Ти ли ще ги съдиш ? - каза строго старецът.

- Ами, пазил ме Господ - засмя се момъкът от все сърце. - Те сами са се осъдили вече със своето винопийство и гуляи. Те на животни са се обърнали...

- Погрешен е пътят ти - каза старецът тежко.

- А твоя прав ли е? - запита го смело момъкът.

- Аз търся моя път - каза тихо старецът.

- Търсиш ли го? - възкликна момъкът. - Ами ти още като Йоана Кръстителя живееш... А дойде след него Един, Който каза: «Аз съм Път, Истина и Живот.» Какъв път търсиш още?

Светецът го погледна учудено. Настана кратко мълчание, пълно с очакване.

- Христос слезе от небето при хората, да им помага, а ти избяга в гората - продължи момъкът, като видя, че старецът не отговаря. - Горко на пастиря, който напуща овците и бяга, когато иде вълкът. Наемник е той.

- Как смееш така да ми говориш? Аз - наемник? - запита старецът огорчен.

- А ако не си наемник, защо не си при стадото си?

- А ти при кое стадо си? - запита го старецът.

- Аз още съм малка овца. Събирам билки за ония, които сами не могат, които са болни. Затова съм тук... Но после ще си ида при тях, стадото на Христа, чул ли си за него? Йоан живееше отначало тъй, защото се готвеше да прави път за Него, ами ти? Върни се там долу, в тъмнината има нужда от светило - не го туряй под шиник! Каква нужда имат гората и животните от твоята святост и мъдрост? Долу народът страда.

- Страда, защото е грешил - каза троснато светецът.

- Грешил, защото тия, които можеха да му покажат пътя, избягаха по горите, а оставиха слепите да водят.

- Момче, ти имаш опасен език.

- За кого е опасен? За лъжата, която иска да мине за Истина? За приспаната съвест, която може да се събуди? - и запита заедно с мене:

- Старче, отче, пастирю, що търсиш тук, между дърветата, когато долу те чакат гладните - да ги нахраниш, и жадните - да ги напоиш?

Старецът махна с ръка и влезе в пещерата. Момъкът го погледа и тръгна надолу. Мечката и сърната тръгнаха след него.

След някое време старецът излезе отново. Залязло бе слънцето. Той се огледа. На поляната нямаше никой - нито момъка, нито животните.

Той погледа небето, промълви нещо и се прекръсти. Влезе в пещерата, но след малко излезе пак, влезе в гората и се изгуби.

На другия ден на върха се запуши голям огън. На отсрещния връх царят с голямо множество надничаше да види светеца. А самият светец се луташе край огъня, измъчван от мисли, от душевни терзания и страх. Там, долу, беше грях, съблазън, сатаната, а тук?

- Що напусна стадото? - чува той сякаш ясно гласа на момъка - и се дори обръща да види дали не е някъде наблизо...

Царят на срещния връх чакаше да му покаже светецът правия път, а той самият се още луташе и търсеше...

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...