Jump to content

VII. СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ


Recommended Posts

VII. СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

(стр. 277-285)

НА СЛЕДНИЯ ДЕН

Когато тръгнаха обратно, Генералът беше още по-мълчалив. Генко също малко чувствуваше нужда да говори. Толкова много впечатления, които имаше, не търсеха път навън да се споделят, а се подреждаха в него самия. Той изживяваше наново сякаш всяка казана дума и отговор. И понякога само се вмъкваха странични мисли, които прекъсваха общия вид. Една от тях особено му се натрапваше и той не можеше да се отдели от нея...

Когато стигнаха към улицата на генерала, последва едно сърдечно ръкостискане, усмивка и размахване на кърпата към носа.

- Епйп и това се свърши - каза генералът с хубава усмивка. - Казахте, което бяхте длъжен да кажете, чухте, каквото имахте да чуете, сега остава да бъдете на своя пост във всяко време. Знаете, всеки в живота си има свой пост. И ако всеки го заеме и изпълни с достойнство, животът ще бъде по-щастлив, отколкото е обикновено. Аи ^снг!81

Генко беше се тъкмо приготвил да слуша с внимание думите на генерала, които той неочаквано ги завърши. Изглежда, че не обичаше или беше свикнал да не говори излишни думи. Генко му благодари сърдечно, защото в тоя човек, независимо от особеностите му, имаше нещо задушевно, топло, което предразполагаше човека към него. Може би неговата естествена доброта, която беше накичена отвън с чуждо облекло на церемонии и протокол.

Вкъщи Генко се прибра късно. Доста ходи по улиците, среща се с някои познати, които бяха особено покрусени от убийството на подофицера водач на работническата делегация. Ясно беше, че искат да ликвидират с всичко по-будно, за да си играят после с останалите, както те намерят за добре. Генко ги утешаваше с някои надежди за бъдеще, но всички клатеха глава със съмнение. Това отива към лош край. Трябва да се реагира.

Да, но как?

И това «как?» караше умните да мислят много, а по-резките и необмислени от «другарите» - да ръкомахат усилено, предлагащи бързи и фантастични планове.

На другия ден сутринта Генко чакаше да бъде приет от Учителя. Той тъй много бе размишлявал по пътя за всичко, което искаше да му каже, че не сети как стигна пред къщата му. Там пак чакаха различни хора и един след друг влизаха, бавеха се различно и пак излизаха. Но като че ли всички излизаха по-малко загрижени, по-малко грохнали, отколкото влизаха. Почти винаги напущащите стаята на Учителя имаха малки, светли пламъчета, невидими пламъчета на близката надежда. Когато дойде неговият ред, Учителят го посрещна на вратата.

- Седнете - посочи му стол той. - Аз сега ще дойда - и се изкачи в другата стая, която беше над салона. Генко се изправи до стола, но не смееше да седне. Струваше му се твърде непочтено това. Съсредоточен, той чакаше. И стори му се, като че ли целият въздух в стаята над главата му се вълнува, като че ли пламъци или леки ефирни платна едва-едва се докосват до главата му, галят леко лицето му. Той не можеше да разбере какво е това явление. То престана и той още мислеше за него, когато Учителят се върна.

Генко му целуна ръка и щом той седна, седна и Генко.

Преди още да започне да говори, Учителят го погледна и запита:

- Виждахте се вече с царя?

- Да - каза Генко изненадано. - Виждах се. Но, Учителю, аз отидох, без да съм подготвен и може би казах работи, които можеше да се кажат малко по-смислено и систематически.

- Няма нищо - каза Учителят. - Нему са му говорили мнозина красноречиво отмерени и красноречиви речи.

- Може, Учителю, но аз самият бях мислил много и върху реални въпроси, но не всички ги засегнах и не тъкмо най-важните турих на мястото им. Като си спомня - аз тичах като изтърван кон...

Туктой сам се прекъсна и почти извика:

- Учителю, много Ви моля за прошка! - и продължи: - Аз се усъмних във Вас!... Малко Ви познавах. И когато Вие ми казахте, че ще се видя с царя, когото познавам и съм говорил, аз мислех, не, убеден бях, че Вие сте в грешка. И ако си спомняте, аз Ви казах още тогава, а Вие замълчахте. После със сестра Алексиева говорих, че това не е вярно и... всичко излезе както бяхте казали, Учителю. Аз самият не знаех, че този шофьор тогава, когато аз гонех конете и бях така лошо пострадал, е самият цар. Той тъй хубаво и обикновено се държеше, че нито за момент не можех да се съмнявам, че това е някой шофьор или собственик на автомобила.

- А той помогна ли Ви тогава?

- Да, Учителю - и Генко му разправи случката с колата, като не пропусна да каже и за отрязаните кошуми, които царят трябваше да заплати.

Учителят се смя сърдечно на тази своеобразна шопска благодарност.

- Чудно е, че аз нито го подозирах, а Вие го знаехте - каза Генко.

Лицето на Учителя веднага стана сериозно, като че ли говореха за някого, който отсъствуваше от стаята. Но Генко си говореше, без да се стеснява от тая рязка промяна.

- И колко ми беше чудно, когато казахте, че ще се нареди. Аз чаках да мй кажете как, какво ще правя, къде ще ида, при кого ще хлопам, а то всичко излезе тъй естествено, тъй неочаквано скоро, че още ми се струва, като че насън е станало.

- Божествените работи винаги се нареждат тъй естествено - каза Учителят. - Достатъчно е само, ако сме будни и следваме ръката, която ни е подадена за помощ. А както виждате, той тогава Ви помогна - сега Вие - нему. Защото той има много хора около себе си, но малцина или почти никой не говори истината, а пък и не я търсят. Сега човеците искат всичко по своему да нареждат и стигат до тоя хаос, в който се сблъскват интересите им, желанията им, постъпките им. И поради това животът на земята е тъй труден и самата тя няма кътче почти, което да не е окървавено и в което да не гният някои кости... Той как Ви се видя?

- Учителю, аз малко умея да наблюдавам, или, по-право - напоследък само нещо паметта ми изменя, но инак имам едно вътрешно чувство, което ми дава някаква вътрешна картина, бих рекъл, която изведнъж ми рисува положението. Ето сега, с него, елегантен, внимателен - тъй внимателен човек в живота си не съм виждал, тъй хубаво слуша. Веднага влезе, такова държание, като че беше равен на мен и аз можех съвсем свободно да си говоря това, което искам. И все пак, като се върнах вкъщи, налегна ме една голяма мъка по него, защото ми се стори, че той се движи в едно много мъчно място, всред някаква пихтия. При това около себе си няма приятели...

Учителят кимна с глава.

- Право си видял. Това са низшите области на астралния свят. Много хубаво ги определи - те наистина са като пихтия, каша или тиня за нас. Затова и човек, който попадне там, се движи и мисли с голяма мъка и затруднения.

- Навярно там ги има много, защото аз като се завърнах вечерта дома и си спомням всичко това... ми дожаля за него до сълзи - каза Генко смутено, като се зачерви. - Стори ми се, че той има вериги на краката си, а ние го караме да тича.

- Да, те му тегнат, тия вериги съществуват. Това е тяхната наследствена карма и неговата лична.82 Ако той не беше взел благоприятната, меката страна на майка си, гордостта, дошла по бащина страна, отдавна да го е злепоставила и да е свършил с катастрофа. А той сега ще мине през големи опасности - и те са много близко до него, но ще се оправи. Но затова мнозина други ще пострадат. Отначало по малко, а после като река, която се разлива, ще обхване огънят цялата страна. Мнозина ще загинат, но Вие ще се държите настрани. Това са стари сметки. Ония, които някога гонеха Богомилите, сега сами плащат за насилието, което са употребили тогава.83 Трудно е да се примири човек понякога, но винаги трябва да помни, че неговата правда не е по-голяма от Божествената. Мъчен става и животът на царете. Някога беше по-друго. Сега и те малко останаха. Сега вече иконите не може да спасяват нещата. Не вярвания, а вяра трябва сега на хората. От вътрешен импулс да добият знание и възможности за правилен живот. Не е важно да се спазват традиции, които не дават живот. Не църква и свещеници, а Божественото може само да помогне днес. А те тъкмо на него не дават ход. Всевъзможни човешки идеи и проекти са готови да опитват, а към Божественото нехаят. А то е, което винаги дава, по най-различни пътища макар, защото Бог навсякъде и във всичко нарежда нещата. Там е Неговото величие и непрекъсната грижа.

Царят има добри качества, но не винаги може да ги проявява. Мнозина му противодействуват, та и той попада в противоречия и трудности. Понякога той действува въз основа на механически закони, вместо органически, и тогава страда. Не е мнозинството, което решава нещата. Един диамант колкото лешник струва много жълтици. Една Божествена идея не може да се приравни по съдържание и с хиляди човешки. Те не могат да се сравняват, както и без-числено число линии не могат да дадат една повърхнина, или безчислено точки - една линия.

У нас законите не са лоши, но управниците не са добри. Ако едий човек има правилни отношения с Бога, то всички останали отношения с хората и семейството ще се оправят. Но ако те към Първичната Причина не са както трябва - и другите се развалят. Липсва онзи универсален регулатор, който премахва противоречията и стълкновенията. Тогава има едни привидни и едни реални закони. И, разбира се, тази двойственост и противоречие не е в реалността, която е една само, а в съзнанието на тоя, който е изгубил връзка с Бога. В Бога, в Любовта, Божествената Любов, няма никакви противоречия. Там те са невъзможни. В нас работите трябва да се започнат с младите, с просветата. Трябва да се даде условия на онова, което Бог е вложил във всяка душа да се прояви. А сега искат това-онова да насаждат. Изоставят същественото и правят присадки, които понякога са много малотрайни и докарват много ст р ад а н и я.

Благородното е вложено в човешката душа, защото тя от Бога иде. Всичките погрешки отпосле са дошли. И може да си идат. Те са временни, макар че траят отдавна. Човешката душа трябва да се освободи от тия наслоявания, за да може да влезе в онзи красив живот, който Бог е определил още от самото й начало.

- Ами сега на царя не може ли да му се помогне? - попита Генко, като слушаше много внимателно всичко това, което Учителят говореше.

- Може, ако слуша, разбира и прилага съветите.84 И пак ще има доста спънки и страдания в живота си. Той трябва да води една реална политика, за която да има данни и да не се колебае. А той има и други план - вторичен и затова е нерешителен. Той има воля, и то доста силна, но понеже не всякога тя съвпада с Божествената, той много пъти трябва да отстъпва при някои събития, а той мисли, че работите не са станали както трябва. Така обикновено схващат хората своя живот - съвършено погрешно. Но природата има методи, с които учи хората. Едно земетресение от няколко секунди буди и учи съзнанието много по-скоро от всякакви проповеди и книги. А те скоро ще му дадат хубав урок, при който той за малко време ще разбере много. Ще види, че не войниците го пазят, а Бог.85 Нито един цар досега не е бил запазен от хора. Има смисъл да се казват нещата и съветите, ако се изпълнят, инак - не.

Когато се работи принципално, човек се освобождава, а ако вмесва личното, всичко се обърква. Сега и комунисти, и държавници, и духовници не постъпват както трябва и затова работите се побъркват.

Идеята и мярката на една държава е домът. Бащата трябва да обича децата си и децата трябва да почитат баща си и майка си. Най-добрите и умните българи трябва да дойдат да управляват, и то да имат принципално отношение с всички добри хора по света. Тил трябва да имат. А сега без тил искат да работят. То е все същото да искат едно дърво да расте без корени... Трябва да постъпват с другите, както искат да постъпват с тях. Да има една Божествена база, от която всички да изхождат.

Учителят му говори продължително. Разкриваше му политическото положение на околните държави, ролята на масоните, на Англия, на Русия, противовеса на Русия - Италия и много други въпроси, които Генко никога не бе чувал да се засягат от такова широко гледище. Той самият имаше идеи, но в политическите въпроси бе застанал, без да ще, на позиция, която изключваше всички партии наглед. Там го болеше и той викаше заедно с всички страдущи -но това не беше в състояние да разреши никакъв въпрос.

При говоренето на Учителя, съществуването на висшите същества, които ръководят човека, му се струваха съвършено реални, осезаеми. Ясно му стана как всеки силов център развива своя противоцентър, за да спази равновесието в природата. Че човек има свое място и задача в природата и че стълкновенията започват тъкмо оттам. Многобройност на катастрофите може да бъде последица от нарушение само на едно разписание на един закон, но съществен.

Като че ли Генко беше знаел нещо, но сега му го показваха. Една Ниагара, за която беше чул да се говори, а сега тя беше пред него и той с жаден поглед слушаше и се радваше.

Божественият поглед и мъдрост осъществява всички неща нагледно и те ставаха ясни и разкриваха нови незнайни страни от своя живот, които допълваха общия. Колко смислен ставаше светът в светлината на Учителя, как всички противоречия изчезваха, всички страдания намираха свое обяснение.

Учителят не беше против страданията изобщо, но против излишните страдания, които хората сами си причиняваха едни на други. Той не бе против яденето, но против преяждането; не против любовта, а против влюбването... И той му говореше, говореше тихо, плавно, бащински. А Генко слушаше и много не разбираше, поне изцяло, но той се отдаваше на своето вътрешно чувство, а то бе радостно, като че ли през гърдите му прониква някаква светлина и го осветлява отвътре навън и всичките неща започва да ги вижда тъй светли и красиви, както и Учителят ги вижда...

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...