Jump to content

XI. НА МОЛИТВЕНИЯ ВРЪХ


Recommended Posts

XI. НА МОЛИТВЕНИЯ ВРЪХ

(стр. 326-329)

Сутринта рано ме събуди лек шум от стъпки. Аз скочих бързо, като мислех, че съм още някъде в града, но скоро се опомних. Погледнах и видях Учителя, придружаван от двама братя, отиваха към върха на изток. Беше още много рано, може би час преди изгрев слънце. По палатките тогава имаше скреж. Небето бе ясно. Виждаха се още бледи звезди.

Бързо изтичах до езерото, наплисках си очите в неговите бистри води и след това, като взех една връхна дреха, изтичах по пътеката след Учителя. Той не се виждаше, но пътеката между клековете бе ясна и добре очертана - изглежда приготвена по-рано и не с малко усилия, защото на места не само клековете са сечени, но и доста големи камъни разбивани или отхвърлени настрани. Настигна ме брат Пеню100. Неговото широко открито лице е цяло червено, прясно и детски весело и доволно.

- Хубаво ли спахте? - пита ме той.

- Непробудно - казах му аз.

- Тук така се спи. Виж какъв е лек и чист въздухът само. Като че ли мляко пиеш, а не дишаш.

И наистина въздухът е чист и лек, особен. Прониква сякаш в цялото тяло едновременно, а не само в гърдите. Пътеката вие по хребета на хълма, минава по камъни, между клекове, и най-после ние сме на «Молитвения връх»101. Остър завършек на хребета, на който има големи камъни и тригонометрически дървен знак. Там заварихме почти всички събрани.

Те са взрени на изток. Времето е тихо, небето - ясно. Това място е красиво избрано. То е тъкмо на вододела от едната страна с езерата на Искъра, който се влива в Черно море, другата - сините седем езера, които дават водите си на река Джерман, отиваща за Бяло море - между бялото и черното. Колко е красива долината, която се открива пред нас право. Там долу се виждат сънливите села. На юг като малък хълм с бяла облачна шапка ми сочат Витоша. Скромна и тиха, неузнаваема оттук. А около нас - море от хълмове - планини, в долините на които се вдигат леки пушеци - сутрешни мъгли. На запад се простира пак Рила - големи могъщи върхове, между които се крият другите езера, които още не съм видял... Какъв простор, каква красота! Полека изток зарозовя. Златисти ивици се размесват с огненочервени къдрици. Виолетовите дълбини стават сиви. Явяват се между тях огнени прослойки, а горе високо някакъв розов воал, пуснат от невидими ръце, се свлича постепенно към хоризонта.

Един брат става. Става и Учителят. Там някъде между огън и разтопено злато се явява малко зърно рубин, от който излиза животворен лъч и се косва до очите, до челата ни. Чувствувам го как милва лицето ми. Постепенно това малко рубинче расте, става неправилна фигура, после неочаквано се явява нова дълга прослойка от него между два облаци, а след това то излиза голямо, едро, червено, над малките облачета. После червенината му остава зад него и слънцето като че ли се съблича от дреха - минава в златист топъл образ, който постепенно се закръглява.

Те се молят мълчаливо, забравили сякаш целия свят, затворили очи, вдъл-бени. Аз само от време навреме се унасям със съзерцание. После седнахме. Учителят чете от Евангелието и той ни говори. И колко хубаво и чудно звучаха словата Му тук, при тая чудна красота, която ни заобикаляше, пред изгряващото слънце, чудно хубавия ден и безкрайния простор...!

- ...Радвайте се на свободата на всички, за да сте свободни и вие. Четете великата книга на Любовта. Там ще намерите това, което е писал Духът, там са страниците на душата ви, мислите на ума ви и чувствата на сърцето ви. Четете я, и ако ставате всички свободни, добре я четете. Ако ставате умни и добри -добре сте я разбрали. Ако помагате на слабите и угнетените, добре сте разбрали себе си - добре сте познали и другите. Само свободните, силните, умните и добрите се познават.

Пази свободата на душата си, пази силата на Духа си. Пази светлината на ума си, пази доброто на сърцето си.

Свободен ли си, душата ти с тебе е. Силен ли си, Духът те крепи. Ако отричаш светлината, нямаш ум, и който отрича Доброто, няма сърце.

Страдат днес хората, защото не са свободни. Слаби са, защото са изгубили силата и Духа си. Спъват се, защото са изгубили светлината на ума си. Бедни са, защото са изгубили добротата на сърцето си. Такива хора в тъмнината и зима живеят. А слънцето грее и топли...

Но не се смущавайте от тъмнината. Нещата не стават ясни, докато не потъмнеят. Невежеството е възможност за добиване на знания. Знанието дава възможност за приложение, а приложението е врата в пътя, което води към щастието. Учете се с търпение! Но никога не обличайте нови дрехи върху стари...

Говори ни Учителят, а аз бях се унесъл, като го слушах тъй много, че забравих после да пиша. Струваше ми се, че говори планината, вятърът, големите, покрити с лишеи камъни, които са изживели милиарди години, самата вечност!

Слънцето се усмихваше. Светло и весело беше наоколо. Седяхме много часове горе и не сетихме как мина времето.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...