Jump to content

XX. НЕ ПОСТАВЯЙТЕ ПРЕГРАДИ НА БОЖЕСТВЕНОТО


Recommended Posts

XX. НЕ ПОСТАВЯЙТЕ ПРЕГРАДИ НА БОЖЕСТВЕНОТО

(стр. 355-357)

Днес се качих на върха Харамия. От него езерата се виждат доста добре. На второто езеро и дъното личи ясно - тъй прозрачна е водата. Широк простор се разкрива от него. Витоша се вижда като купчина хълмове с бели облачни шапки.

На връщане в едни камъни намерих гранати червенорубинови, полускъ-поценни камъни. Намерих и хубави бели кварцове, които оставих на чешмата. Там намерих един от старите братя, с когото си поприказвахме. После дойде и други, който обичаше много гъбите и ходеше всеки ден да ги търси - и напразно, разбира се - още е твърде рано. Направи ми впечатление как разсъждава тоя брат (не гъбарят, а другият - брат Минчо го наричат*). Той ми чете нещо от тефтерчето, което Учителят бе им говорил, докато ме нямало. Той питал за мен (аз не се обадих никому, когато тръгнах) и това ме зарадва. Говорел да се не турят прегради на благата, които Бог ни дава, да няма прегради между нас и нашия ближен. Всяка преграда, поставена от някого, ще се обърне срещу него един ден, макар че изглежда необходима. Та и черупката е необходима за пилето, което се мъти, но ако я не счупи и излезе от нея, не може да придобие новия живот. Не поставяйте прегради на Божествените блага, които текат към нас. На човешките - може, но на Божествените не е позволено да се поставят прегради.

Мнозина събират в хамбари, но единственият хамбар, който природата е позволила - това е стомахът. И там ако складира повече - веднага получава протест. Викат човека в невидимия свят, да дава отчет. И тъй, помнете - Божественото благо е общо за всички живи същества. Божественото е достъпно за всички същества, но всяко същество може да се ползва от него повече или по-малко, според степента на своето развитие.

Когато злото и доброто се борят - човек трябва да стои настрана, да не взема никакво участие и да излезе неповреден от тази борба. Те като се борят известно време, сами ще си решат въпроса. (Големият овен може да бие малко вълче, а големият вълк може да вземе и голяма овца.)

Изобщо, Учителят им говорил за вътрешните прегради, които хората си турят в живота, благодарение на което енергиите се спират и няма успех. Нали и в една градина, ако се спре водата, тя, вместо да полее, ще залее градината и никой няма да има полза. А и сега така е - всеки задържа благата - и почва да гние в блатото, което се е образувало от задържаните блага. «Когато Христос казва да се отречеш от себе си, това подразбира да се върне той назад в своя живот и да премахне всички прегради, които е поставил на Божествени блага.»

«Ако искате да се справите със злото, създайте в себе си правилна обхода. Пазете се да не допущате лъжливи неща в себе си.»

После разговорът ни мина върху миналото, върху войната. Тоя брат е военен и ми разправи много хубави свои опитности.106 Как изобщо невидимият свят е помагал в тия опасни времена. Как Учителят му е казал да бъде безстрашен, да знае, че Бог ще бди над него - и наистина, как цялата му дружина е минала през най-опасните моменти на боевете с най-малко, почти невероятно малки загуби. Как после условията са се изменили. Как Учителят им е предрекъл вече катастрофата, как е съветвал да се сключи веднага примирие - защото войната ще бъде загубена - и това-още в началото на 1917 г.107 Как Фердинанд отива в странство заедно с престолонаследника, а тогава пращат Учителя на заточение във Варна. И как после думите му една по една се сбъдват, а самият Фердинанд и Радославов ги пратиха на заточение...

Звездите вече бяха изгрели, когато тоя увлекателен разказ стигна своя край. Аз го слушах жадно, защото знаех, че всяка дума на тоя войник, който с риск на живота си беше спасил във втората война полковото знаме, бе истина. Остана да ми доразправя как Учителят е спасил София от нашествието на румънците в 1913 г.108 Той ми разправи, че тогава никой от околните народи не е могъл да влезе в София - нито сърби, нито гърци, нито румънци - въпреки тяхното горещо желание да сторят това. Същото се е повторило и в 1918 г. Ясно е, че е имало ръка, която е бдяла над България и тая ръка е била Учителевата. Наистина, какво щастие е за нас, българите, че има такава ръка, която в най-трудните времена ни се протяга, за да ни помогне.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...