21. Думи на оклеветените СВЯТОСТ И ЦИНИЗЪМ

[valiamaria]

21. Думи на оклеветените СВЯТОСТ И ЦИНИЗЪМ

(В. «Алфа», г. I, бр. 3, сряда, 5. V. 1924 г, стр. 3)

Мнозина ме питат: «Какъв е този цинизъм, с който си служи част от пресата, дирижирана от православното духовенство, срещу вас - окултните школници?» Отговарям: Както всяко деяние, така и всяка реч винаги са били и ще си останат за сметка на авторите им. Какво по-друго можем да очакваме от хората, които и лъжат, и крадат, и убиват, и прелюбодействуват? Това са изворите на техните чувства, мисли и желания. Това са точките, от които те гледат и разбират нещата. Тяхната култура, тяхното възпитание, техните философски възгледи и научни познания това могат да родят. Те не могат да си представят, че има хора, които не живеят като тях. И разправяйки за нас, те описват собствените си мръсотии. Не може кусур да им се върже. Нима има някой, който да се сърди на дивата крушка, която ражда много, но плодовете - й такива, че би предпочел да схрускаш камък, нежели един от тях? Такава е крушата, такива са и нашите гонители. Разликата е само в това, че крушката може да се облагороди тепърва, а те вече изгубиха даденото им благородство. Макар че парадират с «отечеството», с «народа», с «църковата», за тях това са само вехти черги, с които прикриват голотата си, но за които не са дали и не дават счупена стотинка. Ще се увиват, докато може, а най-подир ще оставят нечистотиите си на тях и ще избягат, както често се случва с онзи, който влиза при стадото не през вратата, а през прелеза.

Те развалиха, изгубиха всяка основа, върху която можеше да се постави какъв да е морал, затова пък се явиха като ценители на морала и изискват моралност от другите, без да я имат те сами за себе си. Днес нито законите и полицията, нито бесилките и стрелбата могат да спрат кражбите, подкупите, разврата. Няма нещо чисто и свято. Дори думата «святост» е изгубила смисъл и съдържание, а по отношение на светиите станала е цинична. Ето един малък пример: Преди няколко месеца се разлепи по софийските улици един афиш: «Свети Салватор» - бира някаква, която се пущала в продажба. Погледнах, почудих се - не вярвах очите си. Хубава бира - разбирам, но свята бира -каква може да бъде? Това е - заключих - една пиянска самозабрава, която осмива и подиграва църквата, религията, вярата и осквернява понятието за святост. Светият Синод сигурно няма да идентира своята святост с тая на бирата. Ако сам не може да даде добър урок на разюздания циник, поне ще протестира, ще повика на помощ властта, която толкова често вика за защита от «сектантите». Но и до днес не дочаках подобно нещо. Белки ще ми се възрази, че това име е само преведено, то е допуснато и санкционирано от западната църква - знам. Ала щом можете да се извинявате със западната църква, че направеното от нея е право и добро и вие не можете да се противопоставяте, защо често го кълнете: «Анатема го католицизма!?»

Наскоро стана освещаването на електрическата юзина в с. Бояна. На банкета софийският митрополит г-н Стефан предложи да се нарече юзината «Свети Андрей». Вместо да се отрече светостта на бирата, умножи се със светостта на юзината. Тогава ми дойде на ум, че има в София и улица «Св. Св. Кирил и Методий». И така, имаме сега свята улица, свята юзина, свята бира, което е равносилно със свети печени прасета, или свети мишки египетски. Нека всеки си направи заключението кой разваля вярата и кой води към идоло-поклонство - учениците на Бялото Братство ли, или православното духовенство? Едно време идолопоклонниците правели златни телци в знак на бога Ваала, днес православните светосват бирата, къщите, улиците. Ама това било само в чест. Името може да се даде, но светостта в чест не се дава. Ивановци има мнозина, но Свети Иван е един. Също и Андреевци има мнозина, но Свети Андрей е един. Никой не кръщава детето си Свети Иван, макар че се е родило на прославявания ден и се кръщава в чест на светеца. Който друг Андрея иска да стане Свети Андрей, трябва сам да се посвети с живота си и с делата си. А неодушевени предмети съвсем не могат да стават светии, понеже нямат съзнателен живот и нямат дела. За да наречем юзината «Свети Андрей», трябва името да поставиме в кавички, кавичкосан Свети Андрей, което значи уж Свети Андрей. А това е една подигравка, една гавра, както с Божия човек, така и със самата святост.

Д. Бл.¹²²

^___________

^{122 - Д. Бл. - Дедо Благо - Стоян Русев. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев)}