Jump to content

14. В живота всякога е важна първата стъпка... (ЕЛА СЛЕД МЕН!)


Recommended Posts

(В. «Живот», г. I, бр. 9, 17.V.1929 г., стр. 1)

«Животът е една сила, която строи, въздига, съединява, обединява, дава радост и веселие на човешката душа.»

 

«... Един беден човек е за предпочитане пред сто фалирали богаташи.»

 

В живота всякога е важна първата стъпка, първата мисъл, първото чувство, които са начатък на едно движение, насоката на това движение. Докато човек няма пробудено съзнание, той може да живее много години, без да направи тази разумна първа стъпка; без да има тази първа мисъл, първо чувство. Той скита и се лута, търси и се моли, желае и не постига, защото не знае кога и къде, какво да пожелае. А тия, които познават живота, мъдрите - те знаят какво може да излезе от всяко нещо. Те не се заблуждават във вънкашните форми, във временния живот.

 

Те търсят това, което е съществено.

 

Много ценности в нашия живот не са ценни всъщност - и много истински ценни неща са пренебрегнати като неважни.

 

Светлината и въздухът - за тях едва ли мисли някой във всекидневния живот - а те са, които дават сила и условия да се разрешат всички останали въпроси. Здравият човек може да разреши всичко - той е млад, защото действува там, където болният само безконечно разсъждава.

 

Значението на една длъжност в живота ни се състои в предаността и послушанието, с които тя се изпълнява. Ако слугата изпълнява точно своята длъжност, той струва повече от един цар, който не разбира значението си за народа, на когото е поставен глава.

 

Всеки е сам цар на себе си и ако той не може да заповяда на своето тяло, на своите ръце, на своите крака да го слушат - как ще го слушат другите, външните хора?

 

Може да води само тоя, който е намерил себе си, знае къде отива: този, който познава пътя, в който върви и с кого върви - останалите се само лутат!

 

Тоя, който върви, той с всяка крачка се приближава разумно към поставената цел - другите се спират тук и там, лутат в тъмни нощи на своя живот, сподиряни от сенките на алчността, безмислието и самата смърт.

 

Но този, който вижда и знае, на когото душата е копняла за нов живот, когото неправдата терзае, а сърцето се стреми към всичко живо, към великото братство от человеци - той се приближава при своя брат човек, бута го леко, както слънчевият лъч милва главицата на разцъфналото цветче и му шепне нежно: «Братко, не е ли време да се събудиш? Погледай около теб, има само братя, които търсят светлината, както и ти, които мислят и страдат, както и ти! А ето, пред нас слънце ще изгрей. Зазорявание е дошло - няма ли да станеш?»

 

И с каква радост трепва сърцето, когато се дава отговор:

 

- Разбрах, ето ме, ида.

 

София, 9.V.1929 г.

Izgreva_tom_31-15.jpg

ЕЛА СЛЕДЪ МЕНЪ!

Когато земледѣлецътъ каже на житото:

— „Ела слѣдъ менъ"! — Започва живота на житото.

Когато слънцето каже на Лозата:

— „Ела слѣдь менъ"! — Започва животътъ на Лозата

Когато духътъ каже на поета:

— „Ела слѣдъ менъ"! — Започва поезията на поета.

* * *

«Науката е светлина и сила в живота, но не и щастие.»

 

«В природата има закон - тя възнаграждава хората за всяко добро.»

 

«Божествените познания се придобиват само чрез закона на Любовта.»

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...