22. По много начини се проявява животът... (Светилото в човека)

[valiamaria]

22.

(В. «Живот», бр. 14, 21.VI.1929 г., стр. 1)

«Вложете Истината дълбоко в душата си! Тя ще ви направи свободни за далечни времена. С нея ще постигнете далечни мечти и копнеж и на вашия ум и на вашето сърце.»

От «Книгата на Живота»

* * *

«Любовта е велик стимул в живота. Без любов вие не можете да прогресирате в никой случай.

Ако никого не обичате, не можете да учите.

Ако не можете да обичате Бога, обичайте ближния си; ако не можете да обичате ближния си, обичайте Драганка; ако не обича- те Драганка, обичайте приятеля си, или майка си, или баща си, или сестра си, или брата си, или вола, който ви работи на нивата, или някое цветенце в градината си, или най-после един камък. Има хора, които обичат пръстена си или друго свое украшение. Човек все трябва да обича някого.

Обикнете ли някого, бъдете уверени - Бог ще ви благослови за тая ви любов. Всички ние трябва да имаме един вътрешен импулс, вътрешен стимул, който да ни тласка напред.

Любовта е именно този стимул.»

От «Книгата на Живота»

По много начини се проявява животът на човека.

И тоя, който е станал със скръбната мисъл за липсващия насъщен хляб и не е видял нищо около себе си, освен устата на гладните, които чакат от неговите ръце - живее.

И големият търговец, който е преял в късна вечеря, заляна обилно от разни питиета и който се е мятал в своята сгорещена постеля - и той живее. Кошмарна е била неговата нощ и тежки - сънищата му.

И богатият банкер, който и в леглото е мислил и правил сметки колко печалби ще получи от тоя или оня, как по-лесно да вземе, без да даде нещо - всички те живеят.

И болният, който се е мятал на омръзналото му вече легло, на когото напрегнатите нерви са отбелязали заспиването на всички околни, за да дочака тяхното постепенно разбуждане на сутринта, който цели дни чака безнадеждно приближаването на неизвестността - и той живее.

Но всичко това е само сянка от живота.

Днес хората живеят, но самия живот не познават. Запитайте - всеки може да разправи кога и как се оре, сее, жъне, как трябва или може да се прави сега град или държава, как се търгува, как може да се печелят пари - всичко това знаят, но как да бъдат радостни и здрави - малцина са щастливците, кои- то знаят или могат!

Днес човек познава много малко живота и неговите закони. Понякога, в редки моменти, когато хората се влюбят, преживяват радостта и живота по- реално - и винаги спомнят за този период на своя живот като за нещо минало, незнайно, необикновено, «унес» някакъв...

Като че ли неизвестен могъщ поток ги е обхванал, вдигнал на своите вълни - носил нанякъде...

И всичко тогава е било друго - и небето е било по-синьо, и звездите са трепкали повече, когато са минавали край тях той и тя - възлюбленият с възлюблената... А после всичко това ни се струва като дивен идеал, който е минал и няма да се върне вече...

А тъкмо това е животът - това е малкият къс момент, в който ни е докоснал Животът, защото животът е Радост и Любов. А всичко останало са само грижи, стремежи в живота, отклонения, безлюбие, гледане на другите като на чужди, борби, ожесточение...

За онзи, който обича, животът е дивна песен, работа и радост, мир в душата и сладка надежда да се ползува от плодовете на своята работа.

Той живее, вярва и се надява, работи и успява. Неговите очи блестят, ръцете му са могъщи! Той вдига падналите и помага на слабите. Той няма много, но винаги има достатъчно. Не е много учен, но знае което му трябва - на него лично и на нуждаещите се около него. Цар е, има власт, защото всички доброволно го слушат.

Като че ли нищо няма, а никого не връща празен.

Животът е проява на любовта. Без нея всичко е страдание, борби, грижи - с нея той е песен на песните, радост и приказка, светлина в тъмнината. Да любим, за да намерим и опознаем живота.

(В. «Живот», бр. 14, 21.VI.1929 г., стр. 1)