Jump to content

25. Новото е пред прага...


Recommended Posts

25.

(В. «Живот», бр. 16, 5.VII.1929 г., стр. 1)

Има само един път, достъпен за всички - то е пътят на Любовта. Смисълът на живота е да обичаш и да те обичат.

Там е величието на човека - да изпълни обещанията, които е дал на себе си.

От «Книгата на Живота»

* * *

... и съвременните страдания не са нищо друго, освен горчиви уроци, които Природата ни предава, за да дойдем до онова вътрешно познание, от което произтича животът.

Ние чакаме другите да уреждат работите ни. Не, нашите работи никой друг не може да уреди, освен ний самите.

От «Книгата на Живота»

Новото е пред прага. Пролетта на една цивилизация, основана върху лъжата и недоверието, е минала - иде есента и носи плодовете.

Ако плодовете са горчиви - дървото не може да бъде добро. Секирата е при основата на самото дърво - или присадка трябва - или отсичане: всякога сухото се отсича, защото няма смисъл в себе си. А това, което няма живот в себе си - е сухо.

Това, което носи унищожение в себе, е сухо. Това, което работи с насилието - е сухо. Това, което няма любов в основата си, е сухо!

А на горчивото трябва присадка! Тази присадка е човечността.

Ако ний от хиляди, хиляди години по един и същи начин разрешаваме въпросите, винаги грижещи се за нас самите, за нашите семейства само, за нашите физически близки - с какво сме надрасли морала на животните, които също се грижат за своите малки?

Ако ний се грижим за своите домове - не се ли грижат и птиците за своите гнезда? С какво сме по-горе от тях?

Пролетта на нашата цивилизация е минала. Отклоненията от нормални- те пътища на природата носят вече своите плодове: страдания, болести, вой- ни, смърт, разрушение...

Законите на человеците трябва да бъдат законите на природата. И законите на природата трябва да са закони на държавата и обществото.

Мъдрите и знающите трябва да законодателстват не с речи, а със собствения си живот. Красивата и празна фраза носи само заблуждение, което има нужда да бъде подкрепяно от насилието, за да бъде търпяно от хората.

Време е да турим в основата на живота си не «правото» на езичниците, а делото на Истината, Мъдростта и Любовта. Защото малко са останали дните. Природата е повдигнала вече своите вълни, както океанът - при прилива, и ще помете със своите живи метли всичко, което е построено върху пясъка на условностите, на лъжата, на човешките хитрувания, на омразата, на злото, на смъртта!

Ще се вдигне Светлината срещу тъмнината; Братството - срещу войната; Любовта - срещу омразата; Новото - срещу старото - Новото, което иска благото да принадлежи на всички! Будни да бъдем!

Това ново днес ни хлопа и ни кани като приятели - утре неговата тежка ръка ще се сложи като съдба, от която никой осъден не може да се спаси!

И който каквото е сял, това и ще жене!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...