13. Изучаване на човешкия характер (продължение)

[valiamaria]

13. ИЗУЧАВАНЕ НА ЧОВЕШКИЯ ХАРАКТЕР

(Продължение)

(В. «Братство», бр. 171, 1.XI.1936 г., стр. 4)

Характерът на човека е сбор от добродетели казва Учителят. Всичко онова, което днес го съставя, е само предговор, зачатие на онова, което ще има тепърва да се проявява.

И всички, когато гледаме нещата, трябва да ги виждаме с широкия поглед на майката, която в немощното, цапащо се дете, постоянно тревожещо я със своите викове и крясъци, вижда бъдещия человек, който носи или може да донесе Божествена идея в света. Когато гледаме на един человек или на себе си в едно огледало, тая трябва да бъде мисълта, която ще ни постави в едно правилно отношение с нещата да гледаме на тях тъй както природата гледа. И само тогава можем да имаме известни блага от подобна наука. Защото един закон, какъвто и да е психически или физически, регулира правилните отношения. И само ако се спази, можем да получим ония блага, които чакаме.

Ако правилно, съгласно законите, свържем една лампа с динамото, тогава ще имаме светлината; ако свържем правилно една чешма с извора, тогава и водата ще тече. Същото е и с мисълта на човека. Ако тя има правилно отношение с резервоара на природата, чрез една мисъл може да се получи много знание, както през една тръба протича много вода. Такава мисъл Учителят нарича жива, права мисъл. Правата мисъл винаги предполага едно любящо същество, което гледа на другите като на себе си.

Разглеждането характера на човека трябва да става винаги от тия предпоставки без тях ще имаме повече пакост от едно знание, отколкото каквато и да е полза.

Научиш ли се да познаваш белезите на една болест трябва да знаеш и лекарството ѝ и същевременно да имаш желание да помогнеш на болния. Без това ще станем волно или неволно регистратори на факти, най-често отрицателни сега, и по тоя начин ще отворим вътре в себе си склад на нехубави неща и ще се проявим като проводници, които ще разнасят човешките недостатъци. Защото констатацията или критиката не поправя нещата, а само братската ръка, която буди съзнанието и го подпомага в неговото усилие. След този малък необходим предговор, нека минем по-нататък.

Характерът на човека, в обикновеното разбиране днес се схваща като обща проява на мисъл, чувства и воля. Тая проява бива най-разнообразна. И тя намира своя характеристика във всяка част на човешкото тяло; особено най-ярко е отпечатана в човешката глава, гдето е, така да се каже, първата и основна централа на живота мозъкът, след което идват централите на сърцето, после на стомаха.

Светът на главата, така да го наречем, има вътрешно отношение с въздуха; сърцето с водата; стомахът с твърдата земя. Външните форми показват в такъв случай резултатите на тия отношения. Разбира се, принципите не са едни и същи. Но да вземем за пример главата.

Колкото линията, която се образува от лицето, е по-огъната изобщо, толкова тя показва, че лицето принадлежи на една окръжност, на която центърът е твърде близко. Такъв човек е субективен, има свят близък, активен, но тесен. Често може да бъде фанатик, познава отлично дреболиите, специалист в известни области, но животът в него не може да стигне ония вътрешни мистични области, които са присъщи на другите, които имат лица прави, част от окръжност, на която центърът е много по-далеч и следователно с много по-широк обхват на разбирания и с качества, противни на първия (гледай чертежите).

Това като основен принцип. Съотношението на отделните части в лицето на човека е вече съвършено отделна работа, за която трябва несъмнено да се държи сметка, но която не може да измени основното положение, което засягаме по-горе.

Л. Лулчев