РАЗЦВЕТ НА ИНДИВИДУАЛНОТО СЪЗНАНИЕ

[valiamaria]

РАЗЦВЕТ НА ИНДИВИДУАЛНОТО СЪЗНАНИЕ

Крайната точка в развитието на човешкото съзнание (в посоченото по-горе направление) се наблюдава в съвременната Западноевропейска култура, особено през ХІХ век.

Днес процесът на индивидуализиране е достигнал крайния си предел. Колективното съзнание в ХІХ век беше достигнало най-ниската си точка. Спойките, които държат душите една с друга, все повече се разпадат. Това крайно индивидуализиране се отрази, въз основа на споменатия закон, в атомната теория на английския химик Далтон в началото на ХІХ век. Тази атомна теория за разлика от атомистката теория на Демокрит е вече научно обоснована.

Днешното индивидуализиране на съзнанието много ярко е отразено и в литературата, например в някои разкази на френския белетрист Ги дьо Мопасан, особено в неговия разказ Самотата. Един от героите на този разказ казва:

“От всички тайни на човешкия живот има една, която аз постигнах: най-големите мъки на нашето съществуване произтичат от това, че ние вечно сме сами. И всички наши усилия и всичките ни постъпки са насочени към това да избягаме от това уединение. Ето и те, тези влюбени двойки на пейките под откритото небе, се стараят подобно на нас, подобно на всички твари, макар и за момент, да прекъснат своята самотност. Но те си остават самотни. Едни чувстват това по-силно, а други по-слабо – това е всичко. От известно време преживявам голяма мъка: аз постигнах, аз съзнах тази самота. Откак съзнах самотата на моето същество, струва ми се, че всеки ден все повече се потопявам в едно тъмно подземие, чийто край не намирам, чийто край не знам.

Ние сме повече отделени един от друг, отколкото тези звезди, и главното, повече сме изолирани, тъй като мисълта е неизповедима.”

Това индивидуализиране на съзнанието ясно е изразено в книгата на Макс Щирнер¹⁴

Едничкият и неговата собственост. Тази книга не можеше да се напише в друго време (например хиляда години по-рано), а само в ХІХ век. Тя е израз на онази фаза, през която е минавало човешкото съзнание, тя е важен симптом за историята на човечеството през ХІХ век. Основната идея на тази книга може да се изрази така: всеки отделен индивид е най-важното същество за самия себе си. За отделния индивид няма друго същество, по- важно и по-ценно от самия него. Неговите лични интереси са най-важните. Интересите на другите са малоценни, маловажни. Всичко, което е вън от него, е само средство за постигане на неговите лични, индивидуални цели. Целият свят, цялата Вселена, всички хора, всички други същества за него са важни дотолкова, доколкото могат да послужат като средство за задоволяване на собствените му нужди, интереси, желания и стремежи. Вън от него всичко е малоценно, всичко е маловажно. И за всеки индивид центърът на света е самият той и нищо друго.

Ницше е израз на това индивидуализиране на съзнанието през ХІХ век. Книгата му Тъй рече Заратустра говори за свръхчовека – човека, погълнат от себе си. Даже в своя стремеж към съвършенство за него всички човеци, всички същества са само условия, средство. Той съществува като самоцел. За да се издигне, той може да се изкачи върху труповете на своите ближни. Милосърдието е празна приказка според него. То е признак на слабост, на мекушавост. Тези идеи на Ницше показват, че съзнанието на човечеството в ХІХ век е достигнало крайния предел на индивидуализиране.

Съзнанието на човечеството през последните няколко века съвсем загубва своята широта, стеснява се и обхваща в своето крайно развитие самия индивид, но, от друга страна, пък расте по яснота, будност. Най-голяма будност и яснота съзнанието достига в последните няколко века. Едновременно с това се развива и умът. Ето защо отвлечената, логична, философска мисъл се развива по-силно в последните няколко века. Също така силно се развиват и науките, които са тясно свързани с развитието на ума и с изследването на материалния свят, особено естествените науки. Затова ХVІІІ и ХІХ век дадоха на човечеството Кант с неговите Критика на чистия разум и Критика на практическия разум, както и редица философи, които развиха отвлечената философска мисъл, например, Фихте, Шелинг, Хегел и прочее. Голям напредък в последните няколко века отбелязаха естествените науки, особено през ХІХ и ХХ век. Заедно с развитието на естествознанието върви и развитието на техниката.

Защо в последните няколко века имаме бляскав разцвет именно на естествените науки? Защото съзнанието на човечеството е насочено предимно към материалното. Човешкото съзнание навлезе в материалния свят. Материализмът беше невъзможен преди няколко хиляди години. Този процес на отиване към материализма се забелязва от по-рано, но се усилва в течение на хилядолетията. Слаби следи от материалистична философия имаме още в Индия. В стара Гърция тя се явява в лицето на Демокрит, но няма голямо значение. Тя бива забравена и не оставя следи. Потъването на човешкото съзнание в материята се усилва постепенно. През ХVIII век във Франция се явява силна материалистична вълна, която после преминава в Германия.

Крайната индивидуализация на човечеството върви паралелно с крайния материализъм.

Днешната култура има за център Западна Европа, но оттам е разпространена във всички посоки и сега господства в целия свят. Човекът на Петата култура изследва силите на електричеството, на парата, на тежестта и прочее и чрез тяхна помощ видоизменя външната действителност в много по-голям размер, отколкото това са правили старите народи. Културата става все по-материалистична. Днешната епоха е епоха на машините.

Друго явление, което върви паралелно с постепенното индивидуализиране на човешкото съзнание, е чувството за Свобода. Развитието на това чувство почва от края на Атлантската епоха, отначало като слаб подтик, и постепенно се усилва през всички култури на Бялата раса, за да достигне до своя разцвет в ХІХ и ХХ век. У всеки съвременен човек има чувство за Свобода. Той не може да търпи насилие върху себе си. Днешният човек има такъв стремеж за Свобода, че самият той изключва робството от разумния човешки живот. Издигна се жената. Тя излиза от своето подчинено състояние, стреми се към Свобода. Развитието на чувството към Свободата се изрази и с явяването на анархизма в XIX век с представители Макс Щирнер, Бакунин, Кропоткин, Себастиян Фор¹⁵ и прочее. Този стремеж към Свободата намери израз и в драмите на Ибсен. Ибсен изрази онзи момент в историята на човечеството, когато индивидуализирането, стремежът към Свободата бяха достигнали голяма сила.

Анархизмът също е израз на същия стремеж към Свобода. Като последователен борец против всяко насилие се явява и Лев Толстой, когото можем да наречем духовен анархист. В своите книги Днешното робство, Царството Божие е във вас, Моята вяра и прочее той говори за разните видове насилие, които царуват в днешното общество, и въстава против тях.

За духовни анархисти можем да смятаме и духоборите¹⁶, които също така са борци против всяко насилие.

Както споменахме и по-рано, постепенното индивидуализиране на съзнанието се отрази и върху икономическия строй на обществото. Колективната собственост, която е израз на първобитното колективно съзнание, изчезва постепенно и почти съвсем изчезва в ХІХ век. Частната собственост я замести. Днес е епохата на частната собственост.

[Ани]

ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

14 Макс Щирнер (1806-1856) - германски философ, представител на крайния индивидуализъм и анархизъм, според който Аз-ът е единствената реалност.

 

15 Бакунин, Михаил (1814-1876) - руски теоретик на анархизма, основоположник на анархосиндикализма, яростен противник на марксизма и на държавния социализъм.

 

Кропоткин, Пьотър (1842-1921) - руски теоретик на анархизма, един от основоположниците на релевантната география.

 

Себастиян Фор (1857-1942) - френски анархист и педагог, автор на „Енциклопедия на анархизма”.

 

16 Духобори - религиозно общество, възникнало около 1740 г. в европейска Русия. Отричат грехопадението на Адам, вярват, че Бог е неотделим от човека, а Христос е въплъщение на Добродетелта. През 1801 г. император Александър I насилствено ги преселва край Азовско море, а по-късно - в Грузия. През 1898-99 г. благодарение на застъпничеството на Лев Толстой около 7000 членове на обществото успяват да напуснат Русия и се заселват в Канада.