Jump to content

НОВИТЕ ПЪТИЩА НА ЛЮБОВТА


Recommended Posts

НОВИТЕ ПЪТИЩА НА ЛЮБОВТА

Силен човек е онзи, който люби, без да очаква да го любят.

У ч и т е л я

Прояви своята Любов, без да търсиш Любовта на хората.

Учителя казва:

Връзката е Божествена, когато човек има такава широка Любов, че като обича, да не очаква да му дадат нещо в замяна. Щом очаква, той не е никакъв извор. Той е щерна. Като извадим от този човек един котел вода, той очаква да му турят друг котел вода.

Когато търсиш любовта на някого, ти всякога ще имаш терзание.

Когато някой ти каже, че те обича, кажи му: “Ти вършиш Волята Божия.” Не питай другите: “Ти обичаш ли ме?” Щом питаш, всичко ще изгубиш.

Кой как ни обича – то не е наша работа. Това е работа на другите. А ние как обичаме – това е наша работа. Престъпление е човек да изисква от някого той да не обича другиго освен него.

БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ ИЗКЛЮЧВА РЕВНОСТТА

Кога ревнува човек? Когато иска да задържи нещо за себе си. Когато обичаш някого, ти го пазиш за себе си, обсебваш го. Това не е Любов. Истинската Любов внася разширение в човешката душа. Щом обичаш някой човек, остави го свободен! Божествената Любов се отличава по това, че оставя човека свободен.

Вие обичате едно същество, но искате да го обсебите. Тази любов е придружена със страх и безпокойство. От нея страда човечеството.

Светът ще се оправи, когато разберем отношенията на Любовта. В нея не трябва да има никаква ревност. Превърнете ревността в Любов. При ревността ти поставяш този, когото обичаш, по-долу от себе си и казваш: “Той може да направи някое престъпление.” Любовта изключва всяко съмнение. Когато в любовта има най-малкото съмнение, липсва нещо.

Това са новите схващания за Любовта. Това, което ни липсва сега – Божественото, то трябва да дойде.

Ревността е качество на животинското царство. Ако човек внесе ревността, тя ще бъде спънка. При ревността ти мислиш, че този, когото обичаш, могат да ти го отнемат. И после идат подозрението и омразата. Този, когото ревнуваш, ще го намразиш и като го намразиш, ще се разрушиш.

Омразата, неверието разрушават. Всички отрицателни неща разрушават. Отначало не е така, но крайният резултат е разрушението. Ревността съществува от грехопадението.

У ч и т е л я

Ако човек не разреши този въпрос, не може да има едно духовно схващане, едно разбиране на Любовта.

Ако аз обичам някого, да не влезе в мен противоречие, че той обича втори, трети и прочее. Той може да обича когото иска. Това да ми е приятно, както когато той обича мен. Това е една от най-трудните задачи.

Когато този, когото обичаш, обича друг, кажи: “Радвам се, че този човек ме обича, защото като обича друг, обича мен, тъй като аз съм в онзи и онзи е в мен. Радвам се, че този човек, когото обичам, обича, значи изявява Великото Разумно начало!”

Ревността се явява в любовта, когато последната изгуби онова направление, което Първичната причина й е дала първоначално.

Докато ревнува, човек нито може да възприеме Любовта, нито може да я приложи.

При Любовта трябва да пазим точно определено разстояние от този, когото любим!

Този закон Учителя обяснява и със следните думи:

При Любовта не трябва да упражняваш никакво насилие, от какъвто и да е вид, върху този, когото обичаш.

ПОСТОЯНСТВО В ЛЮБОВТА

Човешката любов се променя и изменя. Духовната се променя, без да се изменя. А Божествената нито се променя, нито се изменя. Тя само расте.

Когато любовта на човека се мени, това показва, че той не оценява благото, което Бог му е дал.

Човекът на Любовта се отличава по това, че той никога не се разочарова.

Човек никога не трябва да губи Любовта си.

У ч и т е л я

По отношение постоянството и изменчивостта на Любовта Учителя я подразделя на човешка, Духовна и Божествена Любов. За тези състояния Той казва:

При човешката любов човек обича някого, но утре не иска да го види. При Духовната любов човек обича някого, но като види в него нещо отрицателно, някой недостатък или лоша проява, явява се подтик да се отдалечи от него, понеже той не заслужава любовта му. Значи Любовта му се променя. Но той веднага преодолява този подтик и казва: “При всички условия ще го обичам, понеже както и да се проявява той външно, вътрешно е винаги добър.” Това значи, че неговата Любов не се изменя. Значи Любовта му в критичен момент има раздвояване, колебание, което той преодолява. А човекът, който обича с Божествена Любов, каквито и слабости и недъзи да види в онзи, когото обича, неговата Любов не изпитва никакво раздвояване и колебание.

Човешката любов трае една, две, три години, а някой пьт и двадесет години, но в края на краищата се разваля. Ако някой те обича, обича те за нещо. Не обича още твоята душа. Или сърцето ти е красиво, или си богат, или имаш знания, или можеш да работиш. Има защо да те обича. Щом имаш това, за което те обича, ще те обича. Щом го изгубиш, тази любов ще изчезне. Такава е сега любовта на Земята. Но истинската Любов е да люби той твоята душа.

Започни да обичаш по новия начин своите ближни, своите приятели и след това – всички!

Има една любов на сенките. Тя носи ограничения и страдания. В реалната Любов няма скърби и страдания. Тя нито ограничава, нито се ограничава. Учителя казва:

Днес хората говорят за Любовта, но не познават нейния език. В реалната Любов няма скъсване, няма смърт. Там има растеж и постижения. Човешката любов представлява външна красива дреха, в която сърцето се облича и вместо то да се радва, скърби. И човек тогава се намира в противоречие. Двама души се обичат и понеже не разбират Любовта, те минават в любовта на сенките. За да се избавят от противоречия, трябва да минат в Любовта на Реалността.

Когато двама души се обичат, те ограничават Любовта само за себе си. Това не е в съгласие с природните закони. Човек трябва да споделя своите блага с другите.

Божествената Любов дава, а човешката взема. Физическата любов изгаря и разрушава, а Божествената възкресява. Учителя казва:

Ние говорим за Любовта, за която апостол Павел казва: “Отчасти знаем, отчасти пророкуваме, но когато дойде съвършеното, това, което е отчасти, ще се прекрати.” Казват, че някой си се самоубил от любов. Това не е вярно. Любовта съживява, подмладява човека. Това, което го кара да се самоубие, е резултат на неустойчивите чувства.

В реалната, Божествената Любов няма изневяра. При нея не е възможно да изневери този, който обича. Щом се говори за изневяра, подразбира се човешката любов. Дето има изневяра, там не може да става въпрос за Любовта.

Божествената Любов е непреривна. Истинската Любов е непрекъснат процес. Когато половин ден обичаш и половин ден мразиш, това не е Любов.

Любовта на сенките или човешката любов е само предговор, начало на Божествената. Любовта на сенките, това са първите стъпки във великия път на Любовта. Любовта на сенките се дължи на неразбиране на Божествената Любов. Учителя дава следното пояснение:

Всъщност няма човешка, Духовна и Божествена Любов. Всяка любов е Божествена, само че поради несъвършенство на съществата, през които минава Любовта, тя добива примес и затова не може да се прояви в своята Чистота и Пълнота! Както и да схващат хората Любовта, както и да я делят, тя си остава неизменна и неделима. Любовта не е нито Ангелска, нито човешка, нито животинска. Когато говорим за животинска любов, подразбираме, че животното, което не е разбрало Любовта, я проявява по своему. Под човешка любов разбираме своеобразната човешка проява на Любовта, която хората още твърде слабо разбират.

Всъщност Любовта никога не се губи! Когато човек обикне някого, свършено е вече! Той ще го обича през цялата Вечност. Никоя земна сила не е в състояние да направи, щото той да изгуби Любовта си. Никоя земна сила не е в състояние да разкъса тези връзки на Любовта, понеже в тях е Първичната причина.

Тогава ето как се обяснява, че мнозина изгубват Любовта си и вследствие на това се явяват тези хиляди терзания в любовта, отчаяние, обезсърчение, обезсмисляне на живота.

Има една дълбока причина. Когато човек обича някого, той живее в по-възвишена сфера и именно поради това осъзнава това течение на Любовта, което минава през него. Но може да се случи съзнанието му да слезе в по-гъста, в по-материална среда и тогава неговото възвишено съзнание не може да се прояви чрез него. Все едно че е бил по-рано над водата и после се спусне дълбоко под повърхността й. Тогава той не може да прояви вече своята Любов към онзи, когото е обичал. Но дълбоко в душата му тази Любов съществува, в глъбините си той пак обича онзи, само че не е в състояние да осъзнае това. Но достатъчно е да се изкачи със своето съзнание по-високо и той ще намери тази Любов. Тя пак се възвръща в него. Това е причината Любовта, която е посетила веднъж човека, да идва пак периодически при него.

Всъщност разлюбване няма. Има временно заспиване на обикновеното човешко съзнание за Любовта.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...