Jump to content

04_8 ЗМИЯТА. ГРЕШКАТА НА ЕВА


Recommended Posts

ЗМИЯТА. ГРЕШКАТА НА ЕВА

 

Сега, като четете трета глава от “Битие”-то, вие се чудите на Ева защо се е съгласила да яде от плода на забраненото дърво. Въпреки това вие всеки ден правите същата погрешка. Ако Адам и Ева нямаха какво да ядат в райската градина, те щяха да бъдат оправдани. Но при положението, в което се намираха, те не могат да бъдат оправдани.Те имаха на разположение много плодове, нямаше за какво да се грижат. От тях се искаше само послушание. Както да разглеждате въпроса, той не е лесно разрешим. Всеки човек се намира под влиянието на змията, т.е. на животинското в себе си. Дълго време трябва да работите в съзнанието си, за да се освободите от това влияние… Когото срещнете днес, мъж или жена, всички носят качествата на змията. Тя постоянно се движи около хората и им нашепва: “Без пари не може да се живее. Нямате ли пари, гладни ще умрете. И без знание не може. И без сила не може.” Змията дава съвети на човека, но не му дава най-малката помощ за реализиране на тези неща. Тя казва: “Ти трябва да постигнеш тези неща с всички средства, простими и непростими.” Змията препоръчва на човека лесния, широкия път, но този път води след себе си големи страдания и разочарования. Една трябва да знаете: истинското знание, богатство и сила са вътре в човека, а не отвън. Отвън човек може да придобие толкова богатство, знание и сила, колкото са вътрешните му условия. Значи има една равноценност на нещата в природата. Всяка външна проява на човека отговаря на неговите вътрешни качества. Следователно човек никога не може да има отвън онова, което няма отвътре...

 

В какво се заключава погрешката на Ева? Ще кажете, че тя не е трябвало да се разговаря със змията. Не, тя трябваше да й каже: “Преди да изпълня твоя съвет, ще отида при Господа да Го питам какво да правя.” Тя не постъпи така, вследствие на което сгреши. Тя сама реши този въпрос, заради което и до днес носи последствията на своето непослушание. Непослушанието лиши първите човеци от добрите условия на рая. Те живяха там, но не ги използваха. Не само Адам и Ева не можаха да използват условията, при които бяха поставени, но и до днес хората не използват благоприятните условия на живота. Преди 2 000 години Христос дойде на Земята да научи хората да живеят братски, по Любов, но те не приложиха учението Му. Те се нарекоха християни, без да работят с Христовите принципи. Те чакат да дойде Христос втори път на Земята да ги повдигне. Не, без работа нищо не се постига. Без работа не се влиза в небето. (139, с. 30)

 

Има нещо в човека, което никога и от никого не може да се задоволи. То е тъй наречената “плът” или змията в човека. Тя е голямата змия в света, която е умна, будна, никога не спи. Тя живее във всеки човек още от раждането му, но в спящо състояние, и постепенно се пробужда. С пробуждането й между духа и нея започва борба. Който не знае как да подчини змията на себе си, натъква се на големи бедствия; който може да я подчини да му служи, той придобива голямо богатство. Някой казва: да унищожим плътта! Ти не знаеш, че като унищожиш плътта, ще умреш. Докато змията действа в тебе, и ти ще живееш; щом тя престане да действа и започне да умира, заедно с нея и ти умираш. В живота на змията е животът на човека. Казваш: “Защо Господ не премахне злото?” – Ако се премахне злото, и вие ще се махнете. Бог предпочита съществуването на един свят със змии, но с живот в него, отколкото един мъртъв, пуст свят без змии, но и без живот. Змията е за предпочитане пред смъртта. Първите хора, Адам и Ева, бяха поставени пред дървото за познаване на доброто и злото да научат правилата и законите, чрез които да се справят със змията, да използват нейната енергия и нейното богатство. Това знание се крие в дървото за познаване на доброто и злото. Когато змията дойд¡ до това дърво, Ева не можа да се справи с нея. Тя взе плода, който змията й даде, яде от него и отиде при Адам и той да го опита. Нито жената можа да разреши въпроса за плътта, нито мъжът го разреши. В това положение се намират и сегашните хора. Всички хора трябва да се върнат назад, да разрешат този въпрос. Без това разрешение те не могат да вървят напред. Този път е неизбежен. Бог няма да го мине заради нас. Той слиза на Земята между нас, учи ни да разберем законите на живота, но няма да ни избави от страданията, от змията. Всички трябва да се учите от нея. Тя крие в себе си великите тайни на живота. Духът се намира в непрестанна борба с нея, докато най-после я подчини да му служи. Змията, като реши да служи на духа, захапва опашката си. Ако не захапе опашката си и не умре, заедно с нея и вие ще умрете. Казваш: “Не ми се живее вече сред тия страсти, които бушуват в мене.” – Радвай се, змията се е събудила в тебе. Със събуждането й животът се е проявил в тебе. Ще служиш на Бога, а с тебе заедно и змията ще служи на Бога. Тя има велико предназначение. Христос – Синът Божий – дойде на Земята заедно със змията, с плътта. Той беше дух, но се облече в плът, прие робски образ и се смири. Понеже разбираше законите, Той подчини змията на Духа и я накара да Му служи. Бъдете свободни и следвайте правия път! Вие ще разрешите този велик въпрос чрез Любовта, Мъдростта и Истината. Така ще приложите Любовта в сърцето си, Мъдростта в ума си и Истината във волята си. (132, с. 244)

 

Плътта била дяволът – ако дявола можем да впрегнем на работа, ще бъде много добър работник. Понеже съвременните хора не могат да сторят това, то дяволът им е създал работа, той ги учи и те в бъдеще ще бъдат по-умни. Първоначално човек е бил господар, но когато се е развалил, развалил и всички други. Вълците, въшките, молците и други не ги е създал Господ, а хората. Господ е създал само добри хора, но не и убийци, крадци и пр. Тях ние ги създадохме. (61, с. 40)

 

Дяволът казал на първия човек: “От този плод като ядете, вие като Бога ще станете!” Ако човек от едно ядене стане като Бога, то е изгубена работа. (103, с. 208)

 

Щом си се наял, пипнеш коремчето си и казваш: “Е, добре ми дойде тази печена кокошка! Това разбирам живот!” Но утре в коремчето ти няма печена кокошка, няма никакво ядене, няма винце – казваш тогава: “Мъчи ме страданието.” Не, животът изисква съвсем друго нещо. Ние разрешаваме много лесно тия въпроси – икономическите условия лесно ги разрешават. Всяка държава от хиляди години развива тия икономически условия. И Адам разрешаваше този икономически въпрос, за което го изпъдиха от рая. След като разреши този въпрос, жена му каза: “Да сключим един земен заем!” Тая змия, която се беше обвила около дървото, беше един посланик, изпратен да сключи договора за заема. После Господ запита Адама: “Ти ли си този, който правеше заеми? Вън скоро! В Божията държава не се позволява никакъв заем!” Заемът е нещо изкуствено. В Божието царство всички неща са предвидени. В Божията държава всички закони; всичко онова, което е необходимо за нашия ум, за нашето сърце, за нашето тяло – всичко е предвидено в Божия бюджет до най-малки подробности. (83, с. 167)

 

При сегашните условия от всички хора се изисква да потърсят в себе си възможности да проявят онзи живот, който Бог им е дал. След това само те ще пожънат плодовете на този разумен живот. Този живот не почива на закони, каквито съвременните хора познават. За пример, за доброто като закон хората имат съвсем своеобразни разбирания. Казва се в Писанието, че като ял от забранения плод, Адам прозрял. Който приема тия неща буквално, ще излезе, че преди да яде от забранения плод, Адам бил сляп, а после очите му се отворили. Очите на човека се отварят, само след като той почне да разбира отношенията, които съществуват между доброто и злото. Това може да се постигне чрез закона на послушанието. Послушанието е връзване, а непослушанието е развързване. Който е непослушен, той ще бъде развързан. Адам развърза на Земята това, което Бог беше вързал на небето. Той развърза Божия закон, но заедно с това завърза и жена си. Адам беше по-учен от Ева, той не трябваше да я оставя сама в райската градина. Той трябваше да я заведе при забраненото дърво и да й каже: “От всички плодове на дърветата можеш да ядеш, но не и от дървото за познаване на доброто и злото.” Ева по никой начин сама не би яла от плодовете на забраненото дърво, но змията дойде при нея и я изкуси. Сега ние няма да тълкуваме какво представя змията, но казвам: всеки, който се е доближил до това дърво, той вече е бил изкушаван от змията. (65, с. 60)

 

Без любов нищо не се постига. Сегашните хора работят повече, отколкото в миналото, т.е. във времето на Адама. Когато бил в рая, Адам малко работел и много придобивал. Защо? Защото работел с Любов. Един ден Ева се разхождала в райската градина, дето срещнала един високоучен адепт, който започнал да се разговаря с нея върху научни въпроси. Ще кажете, че това било змия. – Не, аз оспорвам това. Не змия, а учен човек срещнала Ева. Първоначално змията имала крака. Като сгрешила, Бог я проклел; след това тя изгубила краката си и започнала да се влече по корем. Ученият стоял пред забраненото дърво, ял от плодовете му и питал Ева: “Защо не ядете от плодовете на това дърво?” Тя отговорила: “Забранено ни е.” Според мене тя трябвало да му каже: “Тук има закон и ние го спазваме. Никой няма право да нарушава този велик закон.” Той успял да я убеди да яде от забранения плод и тя яла – нарушила закона. След нея ял и Адам. И двамата повярвали на философа, че ако ядат от забранения плод, очите им ще се отворят, ще придобият знание и сила и ще станат подобни на Бога. Те яли от плодовете на това дърво и останали излъгани – не само че нищо не придобили, но изгубили и това, което имали, и оголели. Оголяването показва, че изгубили Любовта си. Нека всички християнски църкви се запитат – любят ли Христа? Нека и християните си зададат същия въпрос: “Любим ли Христа?” Не искам аз да ги питам, но всеки сам да си зададе тоя въпрос. (106, с. 199)

 

Животът започва с нереалното. Господ каза в рая на хората: “Драми и комедии ще играете, но трагедии – не! Не се позволява да играете трагедия в рая!” Като дойде онзи адепт, той каза: “Не, аз имам една нова трагедия, нещо хубаво. Вие с Адама ще вземете първите роли и ще играете. Те са отлични роли. И вие, като играете тия роли, ще станете като Бога.” Ева каза: “Така ли? Нали ни каза Господ да играем само драми и комедии, а пък трагедии – по никой начин?” Ако вие играете трагедия, кой е виновен?(58, с. 94)

 

Кой създаде драмата? – Жената. Комедията? – Мъжът. А трагедията? – Дяволът. Като казвам, че мъжът създал комедията, вие се смеете. Смешно е, наистина, затворникът, слабият, инвалидът да освобождава. Той е инвалид, едва пристъпва с патерици, а отива в затвора да освобождава жената. Кой може да повярва, че тоя инвалид ще освободи жената? Жалко, драматично е положението на жената, попаднала в клопката на черния адепт. Той я излъгал, а тя повярвала на думите му. Той обещал, че ще й даде истинското знание, но нищо не й дал. И до днес черният адепт – дяволът – обещава на хората, че ще им даде знание, богатство, сила, но освен че нищо не им даде, отне им най-същественото – истинския живот. Опасността тук е във вътрешната самоизмама, а не в измамата, която иде отвън. Никой не може да те измами отвън – ти сам ще се излъжеш. На кого трябваше да се сърди жената? – Първо на себе си, а после на змията. Тя й повярва, помисли, че змията говори истината. За свое оправдание жената казваше: “Аз повярвах в думите на змията, защото знаех, че тя е създадена от Господа.” Бог запита жената: “Защо не дойде при Мене да Ме питаш дали змията говори истината, или не?” Бог каза на първите човеци да не ядат от забраненото дърво, а змията им каза да ядат и те й повярваха. Трябваше да отидат при Господа, за да разберат истината. Змията им каза, че ако ядат от забранения плод, ще станат като Бога. Те не се запитаха като кой бог ще станат. Повярвали на думите на черния адепт, те ядоха от забранения плод и познаха доброто и злото. За да не ядат от дървото на живота, те трябваше да напуснат рая. Иначе злото щеше да бъде по-голямо за тях. При това положение злото щеше да бъде непоправимо. То е все едно млада, красива мома да се ожени за момък, заразен от венерическа болест. Положението на тая мома е непоправимо. Баща й трябва да каже на момъка: “Аз не давам дъщеря си на човек, който е заразен от такава страшна болест.” Дървото на живота се дава само на оня, който е влязъл в Божествения свят. Болният няма право да се ползва от плодовете на живота. Той няма право да се жени за истинския живот. Бог поставя преграда между него и дървото на живота. Затова именно на първия човек беше забранено да яде от дървото за познаване на доброто и злото. Понеже не послуша, той беше изпъден от рая. Задачата на сегашния човек е да се освободи от вътрешното непослушание. Само така ще се избегне връзката между красивата мома и болния момък, които ще родят болни и недъгави деца. Такава връзка ще създаде големи страдания, нещастия и катастрофи. (56, с. 57)

 

Когато един човек умира, това не показва, че всички хора ще умрат. Това показва, че ако хората вървят по този път, по който върви този човек, който умира, и те ще умрат. Но ако те изменят своя път, веднага ще дойдат други условия. Защото виждам, че смъртта, която сега съществува в света, е едно вметнато явление. Първоначално човек беше създаден да живее вечно, значи – да живее един щастлив живот. Но понеже човек не можа да разбере тези закони – Адам не беше верен в малкото, Бог му каза: “Бъди доволен от този живот, който има в райската градина.” Когато му казаха, че има един по-велик живот, той се реши да престъпи условията на договора, който имаше с Бога. Той погледна звездите и каза: “Аз не се задоволявам да бъда в райската градина прост градинар и да гледам животните – аз мога да бъда господар на Вселената.” Затова и той прати жена си при този адепт да се учи. Аз сега турям друга една повест – не такава, каквато има в Библията. Той чете тази книжнина, чете тези книги и прати жена си да се учи, да направи един експеримент при дървото за познаване доброто и злото, да направи един опит, както правят сега опити по физика и химия. Тя направи опит при дървото за познаване доброто и злото, но той излезе много несполучлив, ретортата се пръсна и Ева се върна с изгорели дрехи, едва се спаси. Сега вие казвате: “Как да разберем въпроса – буквално или не?” Най-първо, вие не сте виждали какво нещо е човекът! Няма човек на Земята, който да е видял всъщност какво нещо е човекът. Това, което виждате, това не е човекът. (24, с. 268)

 

Младите, които изучават окултната наука, се намират пред една опасност – лесно изменят своите възгледи. Тогава де е истината? В коя школа ще я намерите? Две школи има в света: едната е школата на Всемирното Бяло Братство, а другата – школата на Черното братство. Центърът на първото братство е на Слънцето, а на второто – в центъра на Земята. Всеки ден Всемирното Бяло Братство изпраща своята енергия от Слънцето, а Черната ложа обира всичко, каквото срещне на пътя. Щом оберат плодовете, черните братя се прибират в центъра на Земята. Войната, упадъкът на морала, лъжата се дължат изключително на черните братя. Те развалиха света, те отклониха мисълта на хората от правия път. И смъртта е процес, създаден от Черното братство. Първият, който посвети Адам и Ева в истинското знание, им казваше: “В който ден ядете от плода на забраненото дърво, ще умрете.” Аз превеждам: в който ден се свържете с Черното братство, ще умрете. След това ще поддържат мисълта, че така е наредил Бог, човек да умре, а преди това трябва да бъде съден. Това не е нищо друго освен изопачена окултна истина. Човек не е създаден да умира. Следователно смъртта е резултат на неразбиране на великите Божии закони. В този смисъл смъртта е едно случайно явление. Като умре, човек се трансформира, минава от едно състояние в друго. Който разбира законите и ги прилага, той върви към центъра на Слънцето, т.е. отива в областта на живота. “Ако думите Ми пребъдват във вас, Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище във вас.” “Да пребъдват думите ми във вас” – това е първото условие, за да се избавите от смъртта. С други думи казано, за да се избави от смъртта, човек трябва да бъде честен. Честността изключва лъжата. Тя е антипод на лъжата. (99, с. 157)

 

Там казва Господ: “От всички дървета на рая ще ядеш, но от това дърво, където се изисква един отличен ум – учител се изисква там – да не ядете от това дърво!” И дойде онзи първият, змията – тя беше учител от Черното братство, който предаде първите уроци на Адам и Ева, и казва им: “Аз съм този учител, който може да ви научи как да живеете.” И те го послушаха, започнаха с първото учение и в света се образува първата лъжа. А в Бялото Братство всички грехове се прощават, и то моментално или не, но лъжата никога не се прощава! Туй да го знаете: съзнателната лъжа никога не се прощава. И когато дойде Божественият глас, извика: “Адаме!” Адам слушаше, но се престори, че не чува, а то е лъжа. И втори път той пак мълча – пак лъжа, и на третия път той каза: “Тук съм, Господи, но не смея да изляза.” И след това Адам нямаше доблестта да каже истината. (101, с. 12)

 

Ще ви приведа един пример от Свещеното Писание. Всемирната Бяла Школа започна с двама ученика. След тях дойдоха други двама – Адам и Ева, създадени по образ и подобие на първите. Те бяха вторите инициирани ученици на тази Школа, които Бог въведе в рая и им даде първата задача за разрешение. Той ги повика при Себе Си и им каза: “Ще се занимавате с всички дървета на рая, ще ядете от плодовете на това дърво, наречено “дърво на живота”, както и от всички други плодове, но тук има едно дърво, с което няма да се занимавате, и от плода му няма да вкусвате. В който ден вкусите от неговите плодове – вашият ум, вашето сърце и вашата душа ще се отровят, защото в него се крият всичките отрови на живота.” Аз ви говоря на модерен език, а в Писанието е казано с други думи. И рече им Бог: “В който ден ядете от плода на това дърво, ще умрете.” И това не бяха прости хора, но най-малко кандидати за ученици. Един ден другарят на единия от учениците ходеше из райската градина да изучава дърветата – разглеждаше ги, държеше си бележки, правеше си снимки. По едно време той се приближи и към дървото за познаване доброто и злото и започна да го изучава – преброяваше листата му, изчисляваше броя на плодовете, формата им, цвета им и т.н. В този момент се приближава до дървото един благообразен на вид човек, с дълга черна брада, с черни мустаци, увиснали надолу, облечен с дълъг черен редингот – като на старовременните учени хора – отгоре метнал черна разперена тога, на врата – черна огърлица, на която виси черен кръст; на главата – златна корона, с черни диаманти околовръст, и внимателно, тихо запитва този ученик: “Мога ли да зная с какво се занимавате, какво изучавате?” – “Нашият Учител ни зададе една задача, нея решавам.” – “Какво знаете за това дърво?” – “Нашият Учител ни каза, че в който ден хапнем от плодовете на това дърво, ще умрем.” – “Не, вашият Учител има друго разбиране по този въпрос. Той ви казва така, за да изпита умовете ви. Вие не сте Го разбрали добре. От думите Му се подразбира, че в който ден хапнете от плодовете на това дърво, ще станете като вашия Учител и нещо повече от Него.” – “Тъй ли?” – “Да, ето тия знаци, които нося по себе си, показват, че аз зная това нещо, защото съм завършил тази Школа, в която вие едва сега влизате. Аз съм вече адепт на Школата. Герданите, които нося, са ми дадени като емблема на завършено образование. Едно време и мене, като вас, изпитваха при това дърво, но аз не бях тъй прост като вас, правилно реших задачата.” – “Тъй ли? Щом сте я решили правилно, лесна работа тогава.” И ученикът веднага отстъпва. Този господин продължава по-нататък: “Аз съм запознат с вашия Учител. Той ме изпрати да дойда при вас, да ви осветля върху въпроса.” И те повярваха. В какво? – Че като яде човек от плодовете на това дърво, не само че няма да умре, но ще стане като Учителя си, дори и по-горен от Него. И действително, и двамата ученици ядоха от плодовете на забраненото дърво и съгрешиха.

 

Казвам: тия кандидати за ученици имаха две идеи за дървото на познаване доброто и злото. Първата идея беше, че в който ден ядат, ще умрат. Втората идея беше, че в който ден ядат, не само че няма да умрат, но като Учителя си ще станат, а дори и като Бога. Коя мисъл излезе вярна? – Първата. Първата мисъл, първият лъч в света е Божественият лъч. Вторият лъч е отражение, а отражението има обратна посока, не води към целта. Щом имате две идеи за едно и също нещо, вие нямате реалността, но отражението. И ако се водите по отражението на нещата, няма да имате никакви резултати. Вие ще дойдете до същото място, отдето сте тръгнали. Следователно и грешните хора един ден ще се върнат към Бога, но през това място, отдето са излезли. Вие знаете ли мястото, през което хората са излезли първоначално? – То е най-тясното място, през което човек може да мине. Та онези от вас, които искат да бъдат ученици, ще имат само едно схващане за нещата. Вие може да имате само един Учител в света! (Аз говоря за ученика.) Всеки може да ви говори, вие ще го изслушате, без да се противите. Какво трябваше да направи ученикът, който беше в райската градина, като слушаше да му говори адептът пред дървото за познаване доброто и злото? На този адепт аз бих казал следното нещо: “Почитаеми господине, ти си един от първите ученици на Школата, но аз не искам да бъда пръв. Аз искам да нося бяла премяна, а не черна като твоята. Ако ти, след като си се занимавал много години с това дърво, придоби тази черна краска, аз ще отложа тази наука за друг път. Благодаря ти за тази услужливост и готовност да ме просвещаваш, но още не съм готова за това. Тази школа препоръчва на слабите ученици да избягват изучаването на този въпрос. Този въпрос е много сложен и аз ще го отложа за в бъдеще, когато се засиля. Като се видим втори път, ще си поговорим по този предмет. Сега, довиждане!” Всичко това ще му докажа научно, без да го обидя в нещо. (112, с. 28)

 

Дяволът извърши едно голямо престъпление – открадна Ева, дъщерята на Адам. За да я спаси от неговите ръце, Адам трябваше да напусне рая. (70, с. 186)

 

Защо хората не вярват в Бога? – Защото вярват в света. Мнозина вярват в учеността на хората, в техните изобретения и предвид на това забравят истинския авторитет в живота. Каква философия е тази? Когато черният адепт дойде в рая, пред дървото, дето седеше Ева, той й каза: “Ако ядете от това дърво, вие ще станете богове като Бога и ще правите всичко, каквото Той прави. Защо трябва, като деца, да слушате Бога във всичко? И без Него вие можете да следвате правия път.” Ева послуша този адепт, но затова опита последствията на непослушанието си към Бога. И тъй, съвременните хора не вярват в Бога, защото сами са богове. Следователно каже ли някой, че не вярва в Бога, това подразбира, че той е Бог за себе си. И ако наблюдавате как живее и постъпва този човек, ще видите, че той се стреми да се прояви особено от другите хора. Обаче след 20-30 години виждате, че този бог го носят в особена кола, пред която върви поп с кадилница в ръка, опява го. (71, с. 145)

 

Всички войни, всички недоразумения между хората се дължат на непослушанието на първите човеци. Ако Адам и Ева бяха послушали и изпълнили Божията заповед, днес нямаше да стават тези неща. Светът се изопачи поради непослушанието първо на Ева, а после и на Адам. Те са свидетели на нещастията и страданията на човечеството. Те виждат лошите последствия на непослушанието. Така именно Ева научи следната истина: като се отпуши кранът в горния етаж на зданието, цялото здание се напълва с вода...

 

… В послушанието и изпълнението на Божиите заповеди се крие силата на човека. Значи първият грях се дължи на непослушанието на първите човеци. Ева сгреши със сърцето си, а Адам – с ума си, и по този път те внесоха чужд елемент в живота. Този елемент ще се изхвърли вън чрез страданието. Казано е в Писанието: “Петата на жената ще смаже главата на змията.” Петата, ходилото на крака, представлява доброто. Значи доброто ще смаже ума на змията. Кракът на жената ще излезе по-силен от главата на змията. (96, с. 43 и 45)

 

– Отде се е взела в рая змията, която измами Ева, щом се знае, че раят е място на блаженство?

 

– Змията е човешкият ум. Забележете, че змията дойде в рая след създаването на Ева.

 

– Защо не дойде по-рано?

 

– Защото Адам имаше ум, а Ева нямаше такъв и змията й каза: “Аз ще се наместя в тебе, защото в тебе има сърце, а в мене – ум, който ти търсиш, и така заедно ще вършим работа в живота.” – “Ами как ще влезеш в мене?” – попитала Ева. – “Като ядеш от този плод.”

 

– Нали Ева беше създадена от реброто на Адама?

 

– Наистина жената беше направена от реброто на Адама и той й даваше всичко, но не и своя ум. Той беше благороден и разумен и знаеше каква сила е умът, но не й го даваше, защото се опасяваше. Като остана Ева без него, дойде змията и й предложи ума си, който Ева искаше от Адама, и й рече: “Аз съм, когото търсиш.” Адам и Ева не представят нещо цяло. Отношенията на Адама към Бога бяха такива, каквито отношенията на Ева към Адама. Адам не искаше повече да се разговаря с Бога, дотегнаха му разговорите с Бога и той се отказа от Него. Господ тогава му рече: “Ти се отказа от Мене, но и тази, която искаш, ще се откаже от тебе.” И наистина, Ева се отказа от Адама. Затова в сегашните времена всички жени се отказват от мъжете си. Когато мъжете поправят отношенията си към Бога, тогава и жените ще поправят своите към мъжете. Щом Адам пожела да се индивидуализира, да се почувства свободен, тогава и Ева поиска да се освободи. Тъй стои въпросът. По-ясно по него не може да се говори, защото който е слаб, ще се съблазни. (8, с. 101)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...