187. ДОКТОР ИВАН ЖЕКОВ

[RPX]

187. ДОКТОР ИВАН ЖЕКОВ

Той беше ветеринарен лекар, а на времето България беше страна на коне и волове. Конете бяха онази бойна сила, на която се крепеше държавата и полковете за охрана на държавата. А във всеки селски дом имаше коне, с тях оряха, караха каруци, служеха за превозни средства. А пък с воловете теглеха тежки коли, оряха и вършеха други селско-стопански работи. По онова време имаше много добитък по селата. Така доктор Жеков беше в стихията си като ветеринарен лекар. Той познаваше Учителя още по ученическите си години, защото е бил съсед на дедо поп Константин Дъновски. След Балканската война той официално се запознава с Учителя и беше около него до 1944 г. След заминаването на Учителя всички ние бяхме в един сън по отношение на Учителя и смятахме, че това ще трае вечно. Още не можехме да схванем, че времето на Школата е излетяло и че се намираме в друга епоха. Смятахме, че ние ще продължим живота на Школата и ще разпространим Учението на Учителя. Тогава още не разбирахме, че тази Школа е на Учителя, а не наша. А Божествения Дух беше си създал условия с неговите си възможности, с които разполага. Този Дух се оттегли и се оттеглиха условията и възможностите и след това дойде онова време когато ние разбрахме, че сме човеци и че без Учителя не можем да направим нищо. Главната заслуга на доктор Жеков се състоеше в това, че той пръв вдигна глас да се съхранят всички факти за Учителя, да започнат да се събират нещата и да се оформи като архив и да се направи музей на Учителя в неговата стая. Това се възприе и аз се грижех за стаята на Учителя докато не дойде време да я изземат от мен през 1956 г. и предадоха ключовете на Люба Иванова и то заради един поднос от сладкиши. Този случай ще разкажа по-късно.

 

Доктор Жеков беше един от тези, които раздвижиха нещата да се издаде цялото творчество на Учителя и да се започне да се печата. През времето на Учителя той имаше много опитности, беше цяла енциклопедия, но така и те не се записаха и си заминаха с него след като той почина. А да се съберат беше много лесно, имаше стенографи, но никой не отиде при него и никой не го накара да разказва и те да бъдат стенографирани. Той беше и любител-фотограф и направи много снимки с Учителя и живота на Школата.

 

В първите години той не прави изключение, а е спиритист както и другите, хвърля се в тази област, правят сеанси, викат духове, но понеже той лично е бил и добър медиум понякога са влизали духовете в него и след свършването на сеанса не са могли да излезат от него или по-точно присъствуващите да ги изгонят от него. Така на един сеанс влиза в него един дух и започнал да пише разни послания и доктор Жеков се затворил в дома си, седи и пише непрекъснато какво му диктува онзи дух, който е в него. Йорданка, неговата съпруга, вижда, че положението е много опасно и пита какво да прави с него. Учителят казал: „Това е един дух изгонен от Александрийската школа и е мой главен враг и сега е решил да пречи и влиза ту в един, ту в друг където намери празна къща с отворени врати и прозорци". Доктор Жеков започнал да прави и разни пакости, след което Учителят накарал братята да го пазят 14 дни, да дежурят до леглото му като им бе дал наряд да четат определени молитви и псалми. Чак накрая духа, който го бе обзел и завладял се оттегли от него и доктор Жеков стана смислен; смирен, сяда на мястото и казва: „Онзи дух си отиде, сега съм освободен". Но това са 14 дни в непрекъснато дежурство и молитви и с това бяха заангажирани много братя в тази операция и това не е нито така наивно и безобидно за слушане и разказване.

 

Имаше и няколко анекдота, които Учителят разправяше за него като една вечер след като си измил краката решил да си легне, но преди това си казал, че трябва някой дух да му се изяви от невидимия свят. Както си мислел така изведнъж чува плясък в легена и той се уплашва, скача в леглото, завива се с юргана и цяла нощ трепери от страх от духа. Сутринта като се събудил поглежда от леглото и какво да види - в легена където си мил краката вечерта плувала една голяма жаба, която цамбурнала вътре търсеща прохлада в топлата вечер. А тогава на Изгрева живеехме в барака и жаби това лято имаше доста в гората и около бараките. Та той гледал жабата и си мислел дали не се е материализирал духа, който той извикал, а жабата го гледа ококорила очи. Той прескача легена с жабата и по бос крак отива при Учителя да го пита това дето е в легена като жаба дали не е материализация на дух. Учителят го изслушал и прихнал да се смее. Той отново отива при легена, хваща за краката жабата и я изхвърля в двора, а с водата полива едно дръвче като грижовен стопанин.

 

Разказваха ми как се е запознал с Йорданка. Той питал Учителя дали му е време да се ожени и къде да си намери булка. Учителят му казал, че като му дойде времето ще му се яви булката. Пътувал той от село на село, лекувал болните животни и се срещнал на едно място с Йорданка и нещо в него му проговорило „Ето ти стопанката". Така се запознал с нея и тя отначало била домашна помощница в дома му. Когато дойдоха на Изгрева Йорданка Жекова беше много предана сестра и беше в услуга непрекъснато на Учителя. Учителят му разреши да се ожени за нея, но му бе казал: „Ожени се за нея да ти е жена, но няма да я имаш за жена". Е, как ви се струва това разрешение - хем да се ожениш за някого, хем да ти бъде жена, а и да я нямаш за жена.

 

По време на комуните когато се опразва Школата и всички отиват да стават комунари и да правят комуни, Учителят среща Йорданка и казва: „Повикай доктор Жеков да дойде при мене да седне срещу мен на масата, защото е непростимо на Божията трапеза да няма никой. Аз дойдох за тях, а те тръгнаха да служат на духовете, които ги затириха да правят комуни, та да ги отклонят от Божията трапеза на Словото Господне". Та по ония печални дни доктор Жеков е на пост, единствен седи срещу Учителя на масата му като единствен представител на рода български до Учителя.

 

Обикновено като разговаряха двамата с Учителя приказките им бяха пълни с турски думи. Жеков знаеше турски и по онова време хората използваха турски и гръцки думи. Та понякога той разговаряше с Учителя на турски, употребяваха турски пословици и поговорки и се захласваха от смях. Беше много интересен и забавен събеседник. Всички недоразумения, бели, злополуки и нещастия около него се дължаха на това, че беше медиум и го обсебваха много пъти духовете. И тогава Йорданка изнасяше на гърба си цялата тази неразбория докато с методи дадени от Учителя тя се опитваше да прогони онзи, който бе обсебил и завладял тялото на доктор Жеков.

 

Веднъж доктор Жеков и Петко Епитропов се скараха за едно спорно място на Изгрева, защото на единият къщата беше навлезнала във въздушното пространство на другия. Дадоха се на съд и отидоха да се съдят. Представяте ли си тук е Учителят, но тяхната вражда беше дошла от столетия и отидоха да се съдят пред светското съдилище. Учителят не беше доволен от тях и беше умъчнен. Та около този техен съд се разиграха много интересни случи и забавни неща та накрая тези двама дето се съдиха бяха принудени да се помирят от настъпилите обстоятелства, Бяха принудени да се помирят и се помириха. Когато Учителят научи за това, възкликна: „Чухте ли, онези двамата са се помирили. Помириха се с тях цели столетия". Учителят извика сестрите и нареди да се направи обща трапеза по този случай. Учителят покани всички, но тях не покани. Дойдоха онези, които бяха на Изгрева и заеха всички места в трапезарията. По едно време вратата се отваря и онези двамата влизат ама гузни, засрамени и отиват, че седят на една скамейка и мълчат. По едно време някой запя песента „Братство единство ние искаме". Накрая и двамата запяха и така завърши този вековен спор в Школата, защото братството и единството трябваше да движат Школата на Учителя както от вътре, така и от вън.

 

Доктор Жеков беше следвал в Италия за ветеринарен лекар. Знаеше италиански и беше направил опит да преведе от Словото на Учителя на италиански. Сега ще приложа едно кратко писъмце на Учителя до доктор Жеков.

 

„Любезни Иване,

 

Може да преведете първата беседа от първата серия на италиански, да направите проба. А вашата идея да напечатате някои от беседите в малък джобен формат на български, не забравяйте. Когато дойдите в София ще поговорим по-нашироко върху някои висящи въпроси. Мира Господен да бъде с вас и домашните ви. И на Юрданка. Само Божията Любов."

 

(Подпис: Беинса Дуно)

 

1.01.1925 г., София

 

През 1927 г. Иван Жеков преведе една брошура „Учителят Петър Дънов" от италиански език написана от Алдо Лаванини и поместена в едно месечно списание в Италия, N 92, 1927 г., „II Messaggero della salute". Отзад беше се подписал с д-р И. Ж. Духомиров

 

В младите си години доктор Иван Жеков е бил социалист. Дори е присъствувал на първата конференция на Бузлуджа когато са се оформили социалдемократите в Българска социалдемократическа партия (БСДП). Тогава той е бил на двадесет години и отишъл на връх Бузлуджа на тази конференция. Изведнъж били нападнати от селяни събрани се от съседните села, нападнали ги с тояги и ги разпръснали и ги пребили. Той бил пребит и едвам се спасил. Този Бузлуджански конгрес на БСДП се състоял на 20 юли 1891 г. Използвано е събирането на гражданството по случай тържествата на връх Бузлуджа във връзка с гибелта на четата на Хаджи Димитър, който на 18 юли 1878 г. е убит и четата унищожена. Та доктор Жеков е един от присъствуващите на тази конференция и често ни показваше една голяма снимка където е заснет с брадати социалисти, а в средата личната фигура на Димитър Благоев, а в страни е усмихнатото лице на доктор Иван Жеков, на около двадесет години. Та той е бил със социалистически, та дори и с комунистически идеи. По-късно Учителят изпраща едно писмо до него, в което споменава следното: „Днес дявола се е разделил на болшевизъм и капитализъм. И при едните ще учите един закон, и при другите ще учите друг закон, но ненаучени няма да напуснете земята". Това нещо той успя да го провери, защото дочака комунистите когато дойдоха на власт в България. А затова, че селяните навремето са били с тояги първите участници на тази конференция на връх Бузлуджа, то доктор Жеков видя как на тези селяни им се върна същото. След 9.1Х.1944 г. комунистическата власт започна да прави кооперативи и караше насила селяните да си предадат земята и добитъка и да влезнат в тези кооперативи. Онези, които не искаха опитаха дебелите тояги, същите тояги, с които те разтуриха Бузлуджанската конференция. Само че в историята на социалдемократите този срамен акт не се споменава поради съвсем други причини, но доктор Жеков е един от участниците в тази конференция и неговият разказ е верен. Така че в Школата на Учителя нямаше случайни хора, дори имаше представител на социалдемократите в лицето на доктор Жеков още от 1891 г., един от членовете на Бузлуджанският конгрес. Интересно за размисъл и поучение.