Jump to content

211. ПЕТКО ЕПИТРОПОВ И БАБА ХАДЖИЙКА


Recommended Posts

211. ПЕТКО ЕПИТРОПОВ И БАБА ХАДЖИЙКА

Петко беше с висок ръст, с дълга брада така както ходеха мъжете в началото на века. Но за мен той беше представител на една цяла епоха, на едно цяло богословие, което бе дошло-тук в Школата на Учителя и искаше да повтори онова, през което бе отдавна преминало. И те започнаха понякога да се захващат с неща, които бяха присъщи на други общества, на църкви и на подобни организации. За всеки празник Петко идваше и искаше от Учителя да му продиктува наряд, за да го напечатат и да го изпратят в провинцията като непременно долу се подписваха, че той е от ръководителите на Бялото Братство. От долу стоеше името на Петко Епитропов. За тези неща споменахме. При първите събори Учителят бе дал наряди на приятелите за цяла година и това беше един модел как да се работи и по какъв начин да се работи. По онова време беше създадена синархическата верига само от възрастните братя, които в определени дни от месеца и в определен час изпълняваха този наряд изпратен лично от Учителя, целта на който бе да се създаде невидима верига в цялата страна, за да се излее чрез нея Божието благословение върху неговите членове и българския народ. Та възрастните ръководители на Братствата в страната бяха свикнали да им се дават наряди и много, държаха да им се изпращат, за да се създава външната организация по подобие на онази, която бе в света, Учителят не винаги беше съгласен с тази формална страна за нарядите. Така веднъж Петко Епитропов застана пред Учителя и не си тръгна докато Учителя не му даде наряд. Направо извърши насилие срещу Учителя, а аз стоя там, гледам и не мога да повярвам на очите си. Учителя като видя, че той няма да напусне стаята му, накрая му издиктува наряда, Петко го записа и след това този наряд беше разпространен по братствата в провинцията и по него трябваше да се извърши цялата церемония на един от нашите общи братски празници. А те бяха на 22 март, на 12 юли и на 22 септември като не трябва да се пропуска и съборите през месец август, които не винаги започваха на 17 август, а понякога на 18, 19, 20. Датите бяха посочвани от Учителя и,те бяха свързани с космически процеси, за които ние можехме само да гадаем. Ето така ние сме се събрали всички в салона на Изгрева, братски празник е, наредени сме всички на столовете, Учителят влиза, застава пред катедрата и да не му се губи времето някой му подава наряда, а Учителят го взима и го слага на катедрата. Предават му наряда на Учителя, за да може до него да се извърши цялата церемония, за да върви всичко по мед и масло и да не се забрави нещо от Учителя. Така салона е запълнен, празник е и Учителят е пред катедрата. Всички бяха застанали прави. Учителят прошепна да се прочете от нас „Добрата молитва" и всички започнаха на глас да я произнасят в салона. След като я казахме той подшушна да се изпее една песен и аз, която бях на пианото започнах веднага да я свиря, а приятелите запяха в един глас. Учителят протегна ръка и с жест ни показа, че трябва да седнем на столовете. Ние седнахме и той веднага почна своята беседа. Всички в салона се ококориха. Учителят не пожела да се подчини на наряда и на онези, които изискваха от него такъв наряд, макар че той бе го диктувал лично, но той бе принуден от Петко, за да му го издиктува. Аз се усмихвах. Учителят даваше урок на онези като им показваше буквата на церемонията и същността на формата и формалната страна на едно изопачение, което можеше да влезне в Школата. Важно бе да го има Духът, този който движи всичко, а Духът бе у Учителя и това бе най-големия урок както за Петко, така и за останалите, които искаха да се подписват като ръководители. Учителят веднъж каза:

 

„Стремете се да запазите Духът на методите, които аз ви давам".

 

Бях малко момиченце, може би 10-12 години и у нас често идваше Петко Епитропов. Моите родители му бяха кумове от втория му брак. При всяко негово посещение беше ни интересно на всички, а най-вече на мен. Разправяше винаги за духове понеже беше спиритист и едновременно добър медиум. Аз се гушех в скута на майка си и слушах неговите разкази за духовете. От разказите му вече знаех, че когато идва един дух на сеанс първо трябва да се пита: „Кой си и как се казваш?" Разправяше ми как един дух помогнал при един спиритически сеанс да се намери имане, т.е. гърне със злато. Та на сеанса духа, който се проявил казал, че вижда един поп, който седи и пази имането си. Запитали чрез медиума духа къде се намира това имане, къде е попа, получили отговор, записали го и след свършването на сеанса онези, които били в стаята отишли на същото място, разкопали и намерили имането. Било гърне с жълтици. По такъв начин освободили духа на попа, който пазел имането, за да си върви по своята еволюция в Невидимия свят, а онези, които изкопали имането разделили златото по равно. Ето виждате ли какво значи спиритически сеанс - хем интересно, хем полезно. Но понеже са били около десет човека на всеки му се паднало по пет-шест жълтици. Това Петко го разказваше за потвърждение за ползата от спирити-ческите сеанси. Не го питахме какво е правел с жълтиците, защото по това време беше нещо съвсем обикновено от някъде и от някого да се намерят заровени жълтици останали от турско време. Какви ли не случаи сме чували и не сме виждали, но наистина по онова време да се намери закопано някъде имане беше обикновено нещо и се случваше много често. Някои забогатява-ха и се замогваха, но беше много интересно, че не след дълго време те всичко изгубваха. Времената бяха такива, че човек като намери злато, то той се хвърли в търговия и накрая загубва не само което е намерил като злато, но и онова, което е имал. Та намирането на едно такова имане не беше безобидно и там имаше правила как да се борави с него. Учителят при такива случаи бе дал някои правила и бе казал, че всяко едно имане се пази от духове и че да се вземе жълтици от там първо трябва да се вземе разрешение от онези, които пазят имането, които безплътни, но духове, защото ако не се вземе разрешение от тях и ако те не са съгласни, то онези, които посягат на парите непременно заплащат дори понякога и с живота си. Но ако тези жълтици се употребят за някаква работа в името на подпомагане на бедни и гладни тогава изразходването на тези жълтици не носят такива тежки последици за иманярите. Същата вечер след като приключиха разговорите за духовете аз влизам в голямата гостна стая. Беше тъмно и блещукаше само печката. Изведнъж виждам една фигура до печката седнала с чалма. Застанах до нея и извиках със силен глас: „Кой си ти и как се казваш?" Фигурата се стресна, стана, подскочи и разтреперано чувам глас: „Ти бе, какво те прихваща?" И тогава видях, че това беше Епитропов, който се беше окъпал в нашата баня и вана и беше си завил с бяла хавлиена кърпа главата. И за да изсъхне беше застанах до печката да се топли. А аз го бях помислила и взела за дух и то за индуски дух с чалма. Излезнах си смутена от стаята, а Петко стоеше не на шега уплашен от моето извикване. Години след това може би след десетина години го разказах този случай на Лулчев и на него му се видя много забавен и той го разказа пред целия салон в присъствието на Учителя. А Учителят се смееше от сърце както и Петко така и всички останали приятели се заливаха от смях. С тези духове имаше много забавни истории, но и много трагични и много хора изгоряха с тези спиритически сеанси, разстроиха се психически, дори някои починаха.

 

Петко беше застрахователен агент и пътуваше много по страната. Отначало беше разположен към мене когато бях ученичка, но по-късно когато Учителят приобщи нас, младите, около себе си той започна да ме ревнува й стана резервиран към мене, дори понякога враждебен. С жена си ходеха на поклонение на Божи гроб и след като се върнаха от там станаха хаджии. Към жена му се обръщаха с „бабо хаджийке". Жена му баба Хаджийка както започнахме да я наричаме беше много добър човек, вечно засмяна, работлива и предана духом. Тя взимаше живо и главно участие в кухнята, където беше незаменима. Готвеше много добре и почти винаги си беше дежурна, заставаше до казаните с един голям черпак в ръка, а ние се нареждахме в редица, приближавахме до нея, протягахме празната съдина и тя ни наливаше от нейната гозба от големите казани. Например, никой нея не я ревнуваше, че е начело на сестрите, които са дежурни в кухнята. Тя не беше конфликтна, беше много работлива, сърцата и с нея се влизаше много бързо в контакт. Не беше дребнава жена, а с невероятна широта. А работата в кухнята беше много трудоемка, за да се подготви храна за стотици хора не беше лека работа, защото освен да се почистят продуктите, да се нареждат, да се сложат в казана идваше и най-голямата тънкост в този занаят как да се сложат подправките, че да стане гозбата вкусна. А имаше и нещо друго, храната трябваше да стигне за всички, а прииждаха винаги допълнително хора и никой не знаеше колко човека ще се хранят. Но тя винаги правеше-струваше, но трябваше да има и допълнителна храна за онези бедните студенти, които се нареждахме накрая за още по един черпак от баба хаджийка. Тя се усмихваше и казваше: „Днес е баба хаджийка и ви храни на корем та да видите какво значи хаджилък". Ние тогава бяхме гладни, млади и вместо да я запитаме какво означава хаджилък ние си тръгвахме с пълни чинии храна, която трябваше да напълни гладните ни търбуси. По онова време да отиде някой до Божи гроб, да прекоси Турската империя, да премине средиземно море, че да премине през Английската империя и да стигне до Божи гроб не беше лесна работа, изискваше висок идеал и подтик да види и узнае нещо от историята на онази култура. Освен това човек без пари не отиваше на хаджилък. Титлата хаджилък не означаваше да си беден и без пари, а означаваше обществено признание на онова богатство, което си натрупал с честен труд. Жалко, че не ги разпитвахме онези възрастни приятели за много неща, защото те бяха пълни освен със случки от братския живот, но таяха в себе си велики откровения за Духа Господен. Защото те бяха извикани от Духа Господен да бъдат негови служители в Дух и Дело. Баба хаджийка бе една от тези. Има няколко хубави запазени снимки от Рилския живот на Братството и тя в средата до казаните разлива усмихната храна на онези, които трябва да нахрани. Беше незабравим живот, защото животът се създава от човеците, т.е. човеците изявяват живота си чрез своето пребиваване на земята.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...