223. БЕРТОЛИ. НАПАДЕНИЕ ПО ВЪЗДУХ

[RPX]

223. БЕРТОЛИ. НАПАДЕНИЕ ПО ВЪЗДУХ

Бертоли след като се завърна от Букурещ с припечелените пари успя да се стабилизира и не знам дали си научи урокът и дали го разбра, но живота на Школата продължаваше. След заминаването на Учителя и след като издадохме книгата „Учителят" същата бе преведена на френски и се направи опит чрез Бертоли да бъде издадена в Париж като тук Борис даваше вноски всяка седмица от бригадата, която ръководеше на жена му, за да се прехранва. Така че семейството му тук бе осигурено от Борис и бригадата, но той не направи нищо. Така тези пари тук се изпапаха и той не издаде тази книга в Париж, защото други го настроиха да не я издава, макар че и там му бяха осигурени пари за печат. Причината, за да не издаде тази книга бе голямата завист и озлоблението на онези пишещи братя и сестри на Изгрева, които смятаха, че всеки един от тях е видял и разбрал Учителя най-добре и може най-сполучливо да пише за него. Но след тази книга никой не можа да напише или пък да издаде тук или в чужбина нещо за Учителя. Единствено Методи Константинов успя да издаде някоя и друга книга благодарение на неговите приятели и онази диплома за докторат, която той имаше и трябваше да му проправя път на запад. Та тук Бертоли не издържа и този изпит, макар че в Париж бяха намерени пари, събрани пари и тя трябваше да бъде издадена. По-късно ние намерихме други приятели, които издадоха първи том. Този случай трябва да го разкаже Борис Николов с по-големи подробности. Него хванете да ви го разкаже понеже е поучителен този случай за всички. По-късно през време на процеса всички се бяха отдръпнали, той бе чужд гражданин, трябваше да стои настрана и доколкото си спомням беше в чужбина. По онова време се опитваха властите да ни обвинят, че сме чужди шпиони и врагове на правителството. От време на време Бертоли ни идваше на гости и Борис му съдействаше за издаването на неговото малко списание „Житно зърно", на френски, като понякога в него се превеждаха и някои случки с Учителя. Но това беше нещо много мъничко и превода, който се правеше на френски беше доста свободно редактиран от дъщеря му Анина Бертоли, която по това време вече живееше във Франция.

 

Беше 1972 г. Бертоли дойде у дома и обеща да донесе грамофонни плочи със запис на двама музиканти братя Янкови - пианист и цигулар, които навремето излязоха от нашите среди, за които Учителят беше казал, че са дошли на земята с обещание да работят заедно като музиканти. Така че те познаваха песните на Учителя и бяха направили запис като единия свиреше на цигулка, а другия съпровождаше на пиано. Тези плочи се разнасяха насам и натам, но до нас не дойдоха. Ние нямахме тези грамофонни плочи и аз исках да чуя изпълнението на тези двама музиканти как са предали песните на Учителя. Бертоли обеща да ги донесе, но се забави много, много време. Аз чаках плочите, но те не идваха и смятах, че може би Бертоли и този път няма да изпълни обещанието си. А ние от него имахме вече много огорчения. Учителят беше казал за такива случаи: „Съществува един окултен закон, че човек, който ти е направил един път зло втори път не може да ти направи същото зло. И той отново те търси, но този път да ти направи добро; Но тогава човек си спомня за извършеното зло и бяга и страни от него, така че не може да получи доброто, което следва да се направи". Ето такъв е окултния закон и аз продължавах да разсъждавам и да чакам тези плочи. Накрая той донесе плочите, но се оказаха, че не били плочите на братя Янкови, а на една друга група французи, които бяха записали песни на Учителя на грамофонни плочи. Това не беше групата на Михаил Иванов, а на някаква друга група. Преглътнах и този горчив хап, все пак Бертоли удържа на обещанието си и донесе някакви плочи. Намерихме един приятел, който донесе грамофон, поставихме грамофона на масата, аз се разположих да слушам заедно с Борис. За пръв път щях да слушам изпълнение на песни на Учителя записани в чужбина на плоча. Това не беше малко преживяване. Плочата бе пусната и се чуха първите звуци от записа.

 

Седя и слушам какво ли се разнася от тази грамофонна плоча. Някаква звуци на мелодия, които като че ли приличат на мелодиите на Учителя, но това не е музиката на Учителя, а като че ли това бяха вградени вътре в нея души и хора, втъкали се в тази мелодия с целият свой свят на човешки неразбории. А освен това те идваха от един друг свят непознат нам и постепенно песен след песен видях как онзи свят се организира по въздуха и тръгна на война срещу мен. Пространството от Франция до България бе преминато за минути от тях и от въздуха те ме нападнаха. Използваха мелодиите на Учителя. На мен ми прилоша и помолих да се спре плочата. Прилоша ми, защото аз бях атакувана по въздуха, стана ми лошо, призля ми, а такова нещо не ми се бе случвало дотогава, макар че бях на 75 години. Да припадне човек след като слуша музиката на Учителя това е кощунство като мисъл, но приятелят, който беше донесъл грамофона по една моя привилегия той бе лекар и ми оказа помощ и аз се съвзех малко. След малко той си тръгна, а на мен ми прилоша отново през нощта, защото онези от там отново се вдигнаха на щурм да ме атакуват и унищожат. Бях вдигнала температура и цялата ме тресеше. Борис излезна и го извика по телефона в един часа през нощта, той дойде, оказа ми помощ и стоя цяла нощ при мен. Така успях да преживея до сутринта. Този лекар сподели с мен, че като слушал изпетите песни от онези французи също усетил, че цяла орда от духове са тръгнали от там, изведнъж са нахлули в стаята и са ме нападнали. Използвали са, че съм се отворила от вътре за музиката на Учителя, отворила съм си съзнанието и именно чрез този канал те ме атакуваха. Едвам оживях и друг път не пожелах да слушам нито братя Янкови, нито други изпълнители от други плочи. Този случай го разказвам, че тук Бертоли не беше го направил това умишлено, а просто нямал едната плоча и понеже беше обещал и да изпълни обещанието си бе донесъл друга плоча. Та доброто, което очаквах да се направи чрез него не стана, не се реализира чрез него и посредством него, но го използваха други сили и успяха чрез тази плоча и се стремяха чрез нея като бомба със закъснител да ме ликвидират. Едва успях да оживея. Никога не очаквах, че можеха да посегнат върху мен по този начин на живота ми, защото бяха посягали по друг начин и аз бях свикнала да се пазя и охранявам. Та дойде време да се разделя с Бертоли в този свят. Така и така той не можа да ми направи най-голямото добро според Словото на Учителя. Вероятно още не беше дошло това време. Оставаме го това добро той да го стори в бъдеще при една друга епоха и при едно друго прераждане. Дано тогава се събере в моята банка и някой друг капитал, че кармата ми тогава да бъде по-лека от тази, която преминах през Школата на Учителя.