Jump to content

224. БЕРТОЛИ И ЧЕШМАТА НА ИЗГРЕВА


Recommended Posts

224. БЕРТОЛИ И ЧЕШМАТА НА ИЗГРЕВА

След като се прокара водопровода на Изгрева и водата дойде всички си отдъхнахме. Вече имахме вода в изобилие. Братята бяха направили изкопите, сложиха тръбите внимателно, те бяха включени в градския водопровод и водата потече на Изгрева. Имаше вода и за кухнята, и за нашите бараки. Всички си направиха отклонения и всеки си прокара чешма в двора. Вече имахме и електрическо осветление, имахме и вода. Учителят приветствува идването на водата, беше одобрил идеята на братята и накрая остана да се направят чешми на Изгрева за общо ползване. Онези братя, които разбираха от чешми и от този занаят се наеха да ги направят. Беше дадена идея да се направи една голяма чешма с няколко чучура, за да могат да си точат вода едновременно няколко човека и да пият вода от нея. Борис Николов се нае да направи чешмата на Изгрева. Направиха коритото, направиха чешмата, бяха отлети няколко фигури, отговарящи на идеи от Словото на Учителя. Беше сложен надпис отгоре „Работи добре, мисли добре, храни се добре". Чешмата беше наистина едно скулптурно произведение, в което участваха художничката Цветана Щилянова, като идеята беше на Учителя за фигурите, а изпълнението бе от Борис Николов. Той направи почти всичко. А Бертоли се мотаеше около него облечен в официален костюм и с връзка и аз лично видях и чух как Бертоли започна да се хвали, че той е построил чешмата. Тогава Бертоли беше предприемач, взимаше някаква постройка, за да се направи мозайката, наемаше работници, които правеха всичко, след това заплащаше на работниците надниците, а печалбата задържаше за себе си и беше свикнал да казва „На тази постройка мозайката съм я правил аз". Та и тук на Изгрева той смяташе, че е също предприемач и понеже Борис беше доста често в самото начало в неговата бригада затова той смяташе, че тази чешма я прави той лично както беше свикнал това да разказва за наетите строежи в града като предприемач. Но той тук не беше предприемач, тук не се заплащаше, а като работиш, работиш го по любов за Учителя и за делото му. И когато направиш нещо за Бога ти го правиш лично. Тук нещата бяха поставени по съвсем друг начин. И ето сега Бертоли се хвали наляво и надясно и аз не изтърпях и отивам нарочно при Учителя, защото ме хвана много яд на Бертоли. Та тук не е като в света, как ще говориш нещо, когато не е вярно и е чиста лъжа, и не се докоснал поне да направи нещо на тази чешма. Попитах Учителя: „Учителю, когато ни попитат кой е направил чешмата, какво да им кажем?" Учителят ме изгледа и каза: „Бертоли". Аз подскочих и извиках: „Ами, Учителю". Учителят пак отсечено изрече: „Рекох, Бертоли". Аз се осъзнах само за миг и казах: „Добре, Учителю, да бъде Бертоли". Чак тогава разбрах, че тук Учителят прокара метод подходящ за Бертоли. Аз бях минава вече през такива състояния на съзнанието ми, когато е по-лесно да задоволиш изискванията на личността, отколкото да понесеш упоритостта и амбицията на някаква личност. Този метод Учителят го употребяваше в различни модификации и при различни случаи. Така той задоволяваше личностите им, за да може той да работи със съзнанията им, защото личностите се успокояваха и биваха доволни, че са зачитани и задоволени собствените им персони. Та случаят с Бертоли и чешмата, която той не направи, а му бе приписана, че е направил, бе един от тези методи на Учителя.

 

Аз наистина не бях доволна от цялата тази история, защото видях случая, присъствувала съм и зная кой я построи. Но чух мнението на Учителя, разбрах метода му, знаех причините, но все пак не останах доволна от всичко това. Защо ли? Бях съгласна със всичко, но не бях съгласна да живеят някои на гърба на другите. Един работеше, а други търсят похвали и привилегии. Макар че знаех, че за Небето всичко е ясно и те знаеха, че чешмата е направена от Борис, но когато след време идваха гости от града и посетители и когато пиеха от чешмата и след това запитваха кой я е измайсторил, то приятелите след като виждаха, че аз също присъствувам и слушам, за да ми покажат какво значи смирението и какво значи унижението, отговаряха така: „Бертоли. Той е италиански майстор, специално дошъл в България, за да я построи на Изгрева". Всички цъкаха с език и казваха: „Брей, каква майстория, италианска майстория. Наш човек да си съдере гащите не може да я направи". Та като слушах такива приказки идваше ми да хвана едно дърво, че като млатна онзи там по главата дето говори лъжи и глупости, който много добре знаеше и беше видял кой я беше направил. Пък да млатна и онзи през устата дето се възхищава от италианци и от не знам какви си чуждоземни творения. Но в живота на човека има и такива положения: щеш не щеш ще се смириш. Та в живота си научих много неща на търпимост към хората. Веднъж казах на Учителя: „Учителю, искам да се науча да ги търпя". Учителят се усмихна и рече: „Да, Марийке, да се научим да ги търпим". Та случаят с Бертоли и с чешмата бе случай на търпимост от моя страна и от страна на Учителя. Търпимостта е голяма мистерия, защото крие в себе си невероятна сила. След време тя излиза и може да се превърне в човешки добродетели.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...