Jump to content

225. ПИЕСА СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ИГРАНА В „МОДЕРНИЯ ТЕАТЪР"


Recommended Posts

225. ПИЕСА СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ИГРАНА В „МОДЕРНИЯ ТЕАТЪР" - СОФИЯ

В нападките срещу Учителя освен църквата бяха включени журналисти, писатели и накрая драматурзи. Така Ст. Л. Костов пише пиеса срещу Учителя Дънов под надслов „Пред изгрев слънце (Учителят)". Тя се играе в свободният театър през 1921 г. Главната роля се играе от актьора Сава Огнянов в ролята на Учителя Дънов дегизиран по негова снимка. С злорадство Д. Ласков на стр. 83-84 в сп. „Духовна култура", кн, 11-12 от 1922 г. пише дословно: „При такова морално учение, какъв може да бъде личният живот на Дънов и неговите последователи, нека всеки читател да си отговори сам. Аз се отказвам да навлизам в тая интимна страна на живота на „Учителя" и на някои от неговите най-върли последователи и последователки, защото смятам това за излишно след появяването на комедията „Пред изгрев слънце" от Ст. Костов, която се играе в Свободния театър в София. В тая пиеса авторът на „Мъжемразката", по думите на един от неговите критици, е успял „твърде сполучливо да осмее, макар и в дебели контури, както учението на Дънов и С-ие, тъй и неговата тартюфщина" (Васил Стефанов, в. „Ден", бр. 221,1921 г.). Дъновистките типове (Зелков, Граматиков, Свраков, г-ца Свракова, Вера и Анчето), според същия критик, „тук са дадени така съвършено, че само те са достатъчно да извинят „всички други грешки на автора". Затова, който иска да се запознае с интимната страна на живота на дъновистите и на техния прехвален „Учител" аз бих го съветвал да посети Свободен театър и да види „Пред изгрев слънце": пиесата заслужава това, макар и да не се написана от Хауптман. От художествено гледище комедията на Костов може да има и своите недостатъци (кое ли дело на човешките ръце е без недостатък!), но едно не може да се откаже на автора, а именно: дарованието му на опитен наблюдател, който под изтърканата маска на „великия" дъновистки „моралист" можа да види най-обикновен български Тартюф и, като смъкне тая маска, да го покаже на обществото в неговия действителен облик".

Като епизод от тази статия Д. Ласков скоропостижно почива през 1922 г., а животът на режисьора на тази пиеса и главният актьор преминават изключително драматично. Те трябва да станат обект на бъдещи изследвания, за да се провери как действа окултния закон за Божията правда. Учителят каза следното: „Онзи, който написа първата статия, който охули Името Божие сега го повиках да го съдят. И всеки, който се осмели да хули Името Божие ще го съдят. Всички ще познаят, че има жив Господ, който съди и въздава всекиму според делата му. И всеки, който говори и охулва Господа, трябва да знае, че го очаква същата участ".

По-късно Тодор Бъчваров се опитва да възразява срещу една такава политика на българската драматургия. В издаваната от него библиотека „Духовен живот" под номер 7 „Окултизъм и християнство" на стр. 10-14 той пише дословно във връзка с тази пиеса.

„Стотина списания и вестници се издават за популяризиране на окултизма. У нас само тая вълна още не е засегнала умовете на интелигентните, които се намират още под хипнозиса на Бюхнеризма и Хъкселеизма. Скептицизма е завладял душите на малкото ни учени хора. Даже и по-дейните черковни водачи не са свободни от съмнение и неверие. Инак как може да се обясни неприязненото им държане към новото духовно движение. Нещо по-лошо. Вместо да се замислят сериозно върху назрялата нужда на обществото от духовна храна, пригодена за съвременния придирчив ум, те губят време и средства в безполезна борба с „ереси" и „секти" като да се намираме в тъмните векове. И като не се задоволяват с проповеди от амвоните и памфлети по вестници, напокон отправят отровни стрели и чрез комедияшки творби.

Не направих чест на автора на мръсната интрига, озаглавена „Пред изгрев слънце" - не ходих да я видя на сцената, но от похвалния отзив на младия наш професор г-н Михаил Арнаудов, поместен в брой 6432 от 12 ноември 1921 г. на в. „Мир", се учим, че автора „избира за предмет на своя персифлак една широко разпространена у нас и другаде социална психоза, всичко онова именно, което под името на теософия и спиритизъм, на окултизъм и френология е могло да увлече голяма част от полуинтелигентната публика, особено жените. Какви големи опустошения на обществената съвест и на религиозната чувствителност означават често тия едва разбрани мистични учения, заразили духа на жадните за бързи откровения невинни хора, знаят мнозина наблюдатели в София и в провинцията. И ако разумната критика или откритата проповед не могат да сторят нищо за спиране на опасната игра с душите, толкова по-сполучливо може да бъде разбулването чрез изкуството на актьора...

Не зная дали е прав моя съсед в театъра, който мислеше, че Светия Синод би трябвало да даде премия на г-н Костов за сторената услуга чрез това демаскиране на подобни сектанти, но публиката възнагради с непринуден смях и бурни аплодисменти една картина на нрави, каквато не бе давана още на наша почва".

Не познавам лично автора на тая тъй похвалена от г-н професора комедия и не мога да съдя за мотивите, които са го подбудили да я напише. Ала в горните мисли на критика се прозира, че личните сметки са го подбуждали да излага на позор честта на хора, която неговата интрига не може да засегне, щом стоят те много по-високо от неговия духовен уровен.

- Ако г-н Костов с главният тип в комедията си - „Учителят" визира г-н П.К. Дънов, известният у нас проповедник на окултно-християнските идеи, когото злонравни черковни водачи години под ред преследват и го третират като враг на черквата, той се много мами. Не се гаси с хули и клевети това, което не гасне. Ако му е трябвало да нарисува български Тартюф, той трябваше другаде да подири: нима всички православни духовници са безгрешни?

Аз не искам да споря, особено с писачи на комедии. На какво би приличало стар човек да се разправя с палави деца на улицата! Нито излизам да браня честта на охулен познайник, чийто морална чистота е вън от всяко съмнение - двайсет години съм изучавал живота му от близо. Аз се повече огорчих от прибързаните съждения на г-н Арнаудов, който ни казва, че тълпата в „Свободен театър" се посмяла с непринуден смях. Ала г-н професора много добре знае, че тълпите не се ръководят от разсъдък, а от хипноза - те се възбуждат твърде лесно от сцени като тия, що комични писачи обичат да им устройват, без оглед дали твърдят истини, или с разтленното си въображение създават сцени, на които и сами не може да са били героите!

Повтарям, не очаквах г-н Арнаудов тъй леко да съди за окултизма, като ни говори за „опустошения на обществената съвест и на религиозната чувствителност". Той поне не е „полуинтелигентен" човек и вярвам, като е писал горните редове, да се е досетил, че не до там ще услужи и на синодалните верокрепители, които поне пред народа казват и пишат, че вярват в същите „едва разбрани мистични учения", като безсмъртието на човешката душа, изкуплението чрез Христа и др. догмати на вярата.

Като предполагам, че г-н професора обладава поне отчасти мъдростта на своя любим поет Гьоте, напомням му думите от пролога на „Фауст", написани в 1797 г. „Чистата душа в своя копнеж се изпълва със съзнание на истината". - Кога запитали Гьоте дали и края на „Фауст" ще отговаря на тия думи, той отговорил, че това би било „просветление". - „Фауст" свършва в дълбока старост, а на старини хората стават мистици. На 6 декември 1829 г. Гьоте казал на Екерман: „Кога остарееш, тогава ще почнеш да мислиш за световните работи съвсем иначе, отколкото когато си бил млад. С мене се случи това, както с оня човек, който на младини имал много сребърни и медни пари, които той в течение на своя живот постоянно заменя вал с по-едри пари, докато най-после в края на живота видел, че младежкото му притежание се превърнало в чисто злато".

„Кога осъждаме, казва Виктор Юго, трябва да избягваме всички предразсъдъци".

Т. И. Бъчваров

Михаил Арнаудов става впоследствие академик, а след 9.IХ.1944 г. бе политически инкриминиран като личност и автор. Беше интерниран от комунистите в провинцията, а вилата му в Своге бе национализирана. След 1975 г. бе реабилитиран от Тодор Живков, вилата му бе върната и бяха преиздадени неговите трудове за Възраждането. Но понеже всяко едно престъпление върви до четвърто поколение и всеки представител от следващото поколение трябва да изплаща престъплението на родоначалника на рода, то родените от него внуци трябваше да изплащат и неговите полици и днес ги изплащат. Така че окултният закон за възмездието и Божията правда действуваше и в този случай.

Бележка на редактора: На 10 ноември 1989 г. в България стана политическа промяна, за която Учителят бе предсказал още през 1942 г., че от 1945 г. идва нова диктатура в България, която ще завърши след 45 години през 1990 г. Това се сбъдна. Два месеца след това точно на 1 януари 1990 г. телевизионният театър към Българската телевизия представи пиесата на Ст.Л.Костов „Пред изгрев слънце (Учителят)", която бе излъчена от 20.30 ч. по първа програма. Забележете държавата финансира една постановка на телевизионен театър и то непосредствено след промяната на 10 ноември 1989 г. Какво означава това? Това означава, че отношението на държавата и нейните институции към Учителя Дънов и неговото Учение ще бъде същото в следващите 45 години от 1990 до 2035 г. така както е било отношението на държавата към Учителят в предишните исторически период от 45 години от 1900-1945 г. и от 1945 до 1990 г. Най-интересното бе, че пиесата, която е написана срещу Учителя Дънов в тази постановка на режисьора Емил Капудалиев вместо образа на Учителя, то главният герой бе дегизиран с образа на Любомир Лулчев по негови снимки от периода 1930-1944 г. Главният герой на пиесата бе подменен от Учителя Дънов в образа на Любомир Лулчев. И когато привърженици на Учителя Дънов отидоха да протестират пред ръководството на телевизията на тях им бе заявено, че няма от какво да се тревожат понеже в пиесата не се говори за Учителя Дънов, а е визиран образа на Любомир Лулчев. За някои това беше много удачно като разрешение. Какво следва след това? Държавата чрез тази постановка, включвайки образа на Любомир Лулчев в тази пиеса даде ход на представителите на Черната Ложа, които съществуваха на Изгрева в лицето на Лулчев, дадоха ход на тези сили в следващите 45 години и те ще бъдат онези, които ще движат българското общество и държава. Това е равносметката и постановката на тази пиеса.

Още преди 20 години около 1970 г. тази пиеса бе представена на живо по Българската телевизия като в главната роля бе дегизиран актьора Любомир Кабакчиев в лика на Учителя. Режисьор бе Кръстьо Мирски. Имаше едно такова режисьорско хрумване в пиесата където главният герой дегизиран като Учителя приема под масата едно шише с ракия и скришом си сипва в чашата. После връща шишето под масата, оставя го на земята и със същата свободна ръка опипва някакъв женски крак. След тази пиеса имаше още живи съвременници на Учителя Дънов, които протестираха и Александър Периклиев написа една защита и я изпрати до директора на Българска телевизия, но я изпрати без да я подпише, понеже в онези години държавата ежегодно правеше обиски срещу привърженици на Учителя Дънов. Какво се случи по-нататък? Главният актьор си замина от този свят чрез адски мъки. А артистът Георги Парцалев създал също със своят безспорен талант комедиен образ от пиесата през есента на 1989 г. бе намерен умрял като захвърлено псе през една нощ в градинката пред Офицерския клуб на ъгъла на ул. „Раковски" и бул. „Руски". Главният режисьор Кръстьо Мирски скоропостижно почина на 58 години (1920-1978 г,). Постановката на тази пиеса имаше за цел да подготви обществеността за предстоящото разрушение на Изгрева и обсебването му, което стана през 1972 г., като създаде целенасочена, превратна и изопачена представа за Учителя Дънов и неговите последователи. А телевизионната постановка излъчена на 1.01.1990 г. имаше същата цел да се парират евентуални постъпки от последователите на Учителя Дънов за възвръщането им на Изгрева. Следващият сценарий, който се разигра бе да бъдат завряни и изпратени в един трафопост и там да провеждат т. нар. свои събрания, за което се намериха също подходящи актьори и съответен режисьор. Днес всеки трябва да знае цената на последната телевизионна постановка и последиците от нея, защото следващите поколения ще проверят през идните 45 години как действува образа на Лулчев в ролята на учител, така както бе представен неговият лик в тази постановка, а той бе служител на Черната ложа според Учителя.

Днес една висока ограда затвори и завладя Изгрева и там бяха издигнати дворци на СССР. Затова днес СССР го няма, но остана Русия и тя, за да се превърне в „свята Русия" трябва да освободи Изгрева и да го върне на последователите на Учителя Дънов, а в замяна може да вземе Словото на Учителя и да го издаде в Русия и там да приложи Учението му. И само Словото на Учителя може да обедини целокупното славянство и така „свята Русия" да изпълни своето предназначение. Както вчера така и днес Силите на Разрушението присъствуват на Изгрева, защото са служители на Черната ложа. Но там има и Сили на Съзиданието, които се задвижват от Словото на Учителя и те са онези, които задействуват окултните закони от Словото на Учителя, с което се възстановява Божествената Правда на земята.

А Високият идеал за Царството Божие ще го намерите в Словото на Великия Учител - Беинса Дуно.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...