Jump to content

228. БОГАТСТВОТО НА БОГАТИТЕ


Recommended Posts

228. БОГАТСТВОТО НА БОГАТИТЕ

Всеки ден се случваше, че някой идваше при Учителя да решава съдбовни въпроси и за самия себе си. Светът отвън се бе сгромолясал върху този брат или върху тази сестра и те се влачеха пребити и едвам се домъкваха до Изгрева и търсеха среща с Учителя. Идваха, влизаха при него и излизаха понякога преобразени в съвсем други хора. Тогава те хвърчаха в истинския смисъл на думата - излизаха, тичаха, ръкомахаха, говореха радостно възбудени. Други път излизаха от приемната на Учителя, неможещи още да проумеят какво е станало с тях и да излезнат от онова състояние на съзнанието, в което бяха попаднали. Понякога те само се усмихваха, светеха от вътре и не можеха да продумат и дума. Случаите бяха различни и случай със случай не се покриваше. Обикновено Боян Боев пресрещаше всеки един от тях и го запитваше какъв му е бил проблема и как Учителят го е разрешил. Онзи му разказваше, а брат Боев стенографираше на своята тетрадка и в неговите тетрадки ако са запазени и ако не са унищожени след обиските през 1957 г., то в тях ще се намери невероятен материал от такова естество.

Веднъж излиза един и обяснява, че отишъл при Учителя да го пита как да се справи с положението си. Учителят му казал: „Твоето положение е много сериозно и ще се оправи само по един начин". „Какъв е начинът, Учителю?" „Да хвърлиш раницата, която носиш и остави други да я носят вместо тебе." Разпитват за каква раница се говори и се оказа, че братът бе богат и неприятностите му идваха от неговите търговски сделки и в случая според съвета на Учителя той трябваше сам, доброволно да се откаже от това, към което се е стремял цял живот, т.е. да бъде богат. Та кой разумен човек ще захвърли тази раница с богатството. Той обаче не я захвърли и неговото състояние после се усложни, накрая фалира, разби семейството си, психически се промени и изгоря и накрая беше цяла развалина. Та не хвърли раницата доброволно, но му я свалиха насила. Та непослушанието към Учителя има големи размери и обхваща вътрешният и външният живот на ученика. В този случай ако бе захвърлил въпросната раница щеше да се освободи доброволно от много неща, щеше да промени живота си, да запази семейството си, да се съхрани физически и психически здрав и да бъде полезен и за себе си, и за другите. А какво се случи? Случи се обратното и накрая представляваше жив труп. Във връзка с тези материални финансови проблеми на много богати братя имаше много драматични истории. Тогава беше друг политическият и обществения строй в България и всичко беше в частни ръце и по редки изключения в държавата. Цялото благополучие на човека се заключаваше в материалното обезпечаване на личността, неговата обществена реализация, която се крепеше изключително върху парите и всичко се преценяваше на кантар - богат ли си или си беден, учен ли си или си прост, можеш ли или не можеш. Тогава бяха времената такива. И онова, което Учителят даваше чрез Словото си бе за онова време велика революция за тях, за техният личен, семеен и обществен живот. И понякога смятаха съветите на Учителя като смешни и ненавременни.

Събрали се старите братя, които бяха много състоятелни и богати и бяха започнали да се съвещават какво да правят с имотите си и с богатството си. Но нали са в Братството, то те искат така да направят нещата, че хем по някакъв начин да си запазят имотите, хем да бъдат полезни на Учителя и донякъде на Братството, но всичко това го правят от съвсем егоистични подбуди. Не го дават, за да послужи на делото на Учителя, а го правят, за да се разбере, че е от тях и че те го дават, за да им се зачете както пред Братството, така и пред Учителя, така и в Невидимия свят. Искат да направят едно добро, което да бъде най-голямото добро, да бъде чисто благодеяния, а пък то законът в Школата бе съвсем друг. Такива благодеяния не се приемаха ако не е направено с любов и ако не е спечелено с честен, личен труд. Накрая братята не могат да разрешат въпроса и отиват при Учителя, той ги посреща, изслушва ги внимателно и с един строг тон отрязва: „Вашите имоти, вашето богатство ще го оставите на държавата" и с това разговорът приключва. Онези излизат объркани, зашеметени, недоволни. Как така на държавата? „Ами нали ние имаме семейства, нали имаме наследници, как така на държавата?" Голямо разочарование получиха от думите на Учителя както външно, така и вътрешно. А това бяха лични, стари заслужили братя отпреди войните, те идваха от една друга епоха. Те не послушаха Учителя както и не си прехвърлиха нито имотите, нито парите на Братството, нито пък ги дадоха на държавата, След 9.1Х.1944 г. след като се смени строя, така се случи, че всичко бе иззето от държавата и то с принудителни мерки чрез комунистическата власт. Така че те не изпълниха решението доброволно дадено от Учителя, но изпълниха решението на държавата чрез нейните служители. Та непослушанието при Учителя се оказа послушание към насилствените мерки от страна на държавата. Та те дочакаха, доживяха този обрат на нещата и на събитията около себе си. После разказваха с тъга, че са огорчили Учителя с непослушанието си и са си заплатили за това непослушание с възмездните мерки на комунистите, проведени към тях. Ако бяха се освободили преди това тогава щяха да бъдат свободни и нямаше да ги засегнат мерките на комунистическата власт. Но човек трудно се освобождава от старите си възгледи. По този случай Учителят сподели: „На нас не ни са нужни пари, а готови души, които да служат на Бога. Дойдат ли тези души, те ще носят в себе си условията и средствата, с които ще служат на Бога". Ето това бе разрешението на задачата: трябва да служиш на Бога и то с Любов.

По времето на Школата ние бяхме в изключително материално затруднение и преживявахме доста трудно и бяхме с непрекъснати лишения. Учителят ни подпомагаше финансово и с неговите методи и знания, но веднъж споделих с Учителя, че ако имам по-добри условия ще работя по-добре. Той се обърна към мен и каза: „На вас не ви е дадено да бъдете богати, защото ще почнете да правите къщи и ще забравите за духовната работа". След това видях много братя, които бяха богати и бяха притеснени с грижи и едвам се отскубваха понякога да посетят някоя и друга беседа на Учителя и тогава за тях беше празник на освобождение и бяха толкова възторжени когато идваха на Изгрева. Понякога си тръгваха с въздишки, а веднъж един сподели с мен: „Да знаеш, сестра, какво ме чака долу, жив ще ме оплачеш". А той беше богат брат и ние смятахме, че ако имаме неговото богатство ще вървим и ще пеем. А сега той трябваше да слезне в града и нито му се пееше, а влизаше в своя собствен ад, съграден от неговото богатство.

Затова най-главното, което много пъти съм чувала от Учителя бе: „Проучавайте беседите". Да, те трябва да се проучават, защото с едно четене нищо не става. Ние живеехме в епоха когато богатите си носеха богатството и бяха роби на това богатство и смятаха, че в него е смисъла на живота им. Доживяхме и друго време когато им взеха богатството и тогава бяха много интересни - загубиха в себе си смисъла на живота си. Бяха се осигурявали външно. Останаха живи само онези, които се бяха добрали до Словото на Учителя, четяха и го проучаваха. По този повод Учителят бе споделил: „Сега работи закона на правдата. Цели народи, общества, човеци ги съдят и ще ги съдят, за да ликвидират кармата си. Сега е ликвидацията на века". Доживяхме да видим и тази ликвидация след войната и след 1945 г. - рухнаха империи, освободиха се колонии, създадоха се нови общества и човеците привидно се освободиха от колониалното робство. Божията правда бе в действие.

Учителят отделяше приятелите на близки и чужди по съзнание на делото. И той ги отделяше и на всеки му даваше мястото. На едни им даваше да се занимават с второстепенни въпроси, за да заангажират вниманието и силите си, за да не пречат на делото, защото бяха чужди по дух, но бяха дошли тук на Изгрева по различни обстоятелства и ако ги отстранеше щеше да стане по-голяма беда - щяха да се настроят срещу Братството както бе станало с някои, които бяха преживели много години с нас и след това напуснаха Изгрева като наши врагове.

Веднъж Учителят като че ли се отклони от беседата и каза следното: „Всички бижутери живеят в гаргите. Те като видят нещо лъскаво го вземат и го носят в гнездото си". Вие сте виждали онези големи черни птици, дето грачат „Га-га-га", Затова се казват гарги, те влачат и обират всичко по полето понякога и разравят с краката си посевите и посятото семе. Та селяните понякога убият някоя гарга и я увесят на някой кол и го побият на полето, за да покажат на другите гарги, че тях ги очаква същото. Та Учителят се отклони в беседата и това не беше случайно, искаше на някой в салона, който носеше бижута и накити да му покаже състоянието на бижутерските духове с какви мисли и, неща се занимават. А Учителят беше забранил да се влиза в салона с пръстени, злато и с бижута. И тези, които идваха в салона предварително те ги сваляха у дома и така пристигаха без тях. Причината бе, че със себе и и с тези бижута те носеха чужди влияния от света, а от друга страна присъствуващите в салона се заглеждаха по златните пръстени, по вратовете и ушите на сестрите, отклоняваха си вниманието и се създаваше съвсем друга обстановка. А тези бижута знаете не случайно се окачват по пръстите, по ушите, по вратовете именно за това да обърнат нечие внимание. Ето защо Учителят бе забранил да се влиза с бижута в салона на Изгрева. И накрая дойдохме до онази стара притча от времето на Христа, че човек трябва да събира такова богатство, което нито молец го яде, нито крадец го краде. А това е духовното богатство. То се постига чрез работа върху Словото на Учителя и чрез прилагането му в човешкия живот на земята. Това е пътят на ученика.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...