229. КАТЯ ГРИВА

[RPX]

229. КАТЯ ГРИВА

Катя Грива бе необикновена личност и още по-необикновена певица с неподражаем певчески глас и певческа култура на гласа. Изпълняваше много добре песните на Учителя и бе една от първите сестри, която лично усвояваше показаните упражнения на Паневритмията от Учителя, след което тя ги предаваше на останалите ученици. Веднъж тя ми разказваше, че Учителят й бе забранил да си казва рождената дата и на колко е години. На Изгрева гъмжеше от астролози, които непременно държаха да направят хороскоп на всеки един от нас и да тълкуват бъдещето му. Катя бе младолика по лице, с крехка фигура и Учителят имаше съвсем други подбуди, за да й забрани да казва каква е нейната фактическа възраст.

 

Катя Грива беше направила опит да работи като певица в операта, но след като видя, че това не е за нея, не е в нейния характер и не отговаря на нейните идеи, то тя се отказа. Не че нямаше глас, не че нямаше сценична фигура и знания, напротив тя ги превъзхождаше по всичко. Но се върна на Изгрева и по едно време не искаше да работи, а очакваше онези скромни средства, които тя получаваше от родителите си. Учителят няколко пъти я караше да отиде да работи, но тя не искаше. Ето защо Учителят към нея приложи един необикновен метод и в разстояние на шест месеца не й обърна никакво внимание, не разговаряше с нея и не я приемаше. Накрая тя бе принудена, подаде документите си и бяха я назначили учителка по пеене и то в град Трън. Тя отначало не искаше. Мотае се известно време накрая отива при Учителя, поднася му заповедта и пита какво да прави. Той й казва: „Ще отидеш там, защото имаш работа. Чрез теб ще се помогне на младежите, които са там комунисти и могат да пострадат и дори да им се отнеме живота от властта. Чрез теб ще се помогне на тези души". Катя си прибра куфарите и замина там и стана една обикновена, провинциална учителка по пеене. На пръв поглед тя нищо не правеше, но вероятно чрез нея и чрез нейното присъствие там Учителят работеше посредством нейното съзнание върху всички жители на Трън. Тогава на някакъв учителски съвет тя е успяла да прикрие една комунистическа група на гимназистите в Трън и да ги спаси не само от изключване от гимназията, но и от полицията. Така че думите на Учителя се сбъднаха и те бяха изпълнени от Катя Грива без да иска и без да осъзнава след време как това бе точно станало.

 

Спомням си Катя живееше в една барака и имаше навика да оставя свои вещи и пари така наяве. Оставаше ги на масата, на кревата и беше немарлива. Имаше един приятел, който често я посещаваше и той й взимаше скришно й посягаше върху парите. А нейните парички са скромни и са от спестяванията на нейните родители, които са в Пловдив. Отива при Учителя да му се оплаква. Казва му: „Учителю, ето този брат во Христе пак ми открадна пари. Учителят е сърдит: „Ти си виновна, че оставяш пари и го съблазняваш с тези пари". Ако оставиш и себе си така като парите и върху тебе ще посегне". Катя си взима бележка и започва да държи парите си под ключ и да не загуби ключа върза го на една връв, а връвта завърза за коланчето на роклята си и от там го мушкаше в джоба си.

 

Веднъж една сестра от града си определила една сума пари за Господа и като се помолила намерила, че само Катя Грива е лицето, на което трябва да даде тази сума. Качва се на Изгрева и казва: „Сестра, определила съм една сума за Господа. Искам да ти я дам". Катя се дърпа и строго я кастри: „Сестра, аз си имам пари, дайте ги на друг, който няма". Сестрата е огорчена, но Катя настоява: „Парите дайте на друг". Разделят се и Катя се запътва към своята барака. По едно време пред бараката среща случайно Учителя и той като я вижда веднага си обръща гърба и бил строг. Вместо лицето му Катя вижда как Учителят изведнъж си обръща гърба и стои на един метър от нея. Не желае да разговаря с нея и не й обръща никакво внимание. Следващите секунди на поляната се задава Мария Захарната. Тя идва от града. Беше нисичка, с една много голяма гуша на врата, беше уродлива и едвам можехме да я гледаме. В едната си ръка носи един смачкан геврек, а в другата пет лева - точно колкото струваше един трамваен билет. Обръща се към Учителя: „Учителю, това е за Господа". Учителят така я погледнал хубаво, с такова внимание, че дава нещо за Господа, а Катя стои на два. метра от тях и гледа и разбира погрешката си. Учителят взима от геврека, отчупва и почва да яде, а монетата я слага в джоба си. Катя отива при сестрата: „Сестра, направих голяма грешка", разказва какво й се случило и какво видяла току-що на поляната. Сестрата изважда и отново й връчва парите, а Катя ги прибира. На другия ден Учителят посреща Катя усмихнат и весел. Катя знае, че Учителят е приел нейното извинение.

 

Веднъж Катя Грива беше болна от дизентерия и Любомир Лулчев изпраща Невена Неделчева при нея със свой съвет и да може Невена да й помогне каквото трябва. Но Катя отказва помощта: „Аз имам Учител". Невена напуска бараката и само след минути към бараката приближава една сестра и носи една паница пълна с имам баялдъ. Сестрата обяснява: „Учителят ми нареди да ти донеса тази паница и да я изядеш, за да оздравееш". Катя беше много капризна на ядене, а да се яде тази имам баялдъ, която бе направена от сини патладжани, олио и чесън бе много трудно да се мирише, а камо ли да се яде. Катя отначало отказва. След малко сестрата идва и носи ново нареждане от Учителя: „Да яде, защото ако не яде аз не отговарям за нея". И тогава тя с големи мъки започва да яде и накрая оздравя.

 

Катя беше своенравна и много често постеше. Учителят и се караше неведнъж, защото по този начин изтощава организма си. Дори беше стигнал до там, че беше й забранил да пости. Беше й наредил да яде по едно разбито яйце на ден. След като си замина Учителя той й се беше явил на сън и й беше казал: „Да обърнеш внимание на храната си". Нямаше как, тя наистина увеличи храната и постепенно, постепенно започна да се оправя, а беше станала слаба като вейка, ако я духнеш ще я отвееш от Изгрева. Катя Грива имаше много интересни духовни опитности, но по стечение на обстоятелствата тя не можа да ги запише и затова ние ги разказваме така както сме ги слушали и така както смятаме, че трябва да бъдат разказани.