Jump to content

233. ПЪРВИТЕ УЧЕНИЧКИ


Recommended Posts

233. ПЪРВИТЕ УЧЕНИЧКИ

Школата при Учителят беше обща и частна. Общата Школа се занимаваше с възпитанието, обучението на аудиторията и на всички, които бяха в нея като слушатели. В частната Школа имаше известен брой ученици в града, с чието обучение и възпитание Учителят лично се занимаваше. В непосредствена близост около Учителя още в самото начало се определиха три сестри. Това бяха Савка Керемидчиева, Паша Теодорова и Мария Тодорова, т.е. тази, която предава своите опитности. И трите държахме Учителя високо в съзнанието си, бяхме привързани към него и имахме желание да изпълняваше Волята му и да се учим как да служим на Бога. Ние бяхме тъй пропити от влиянието на Учителя, че денем и нощем бяхме изпълнени с мисълта да служим на Бога и държахме непрекъснато в съзнанието си свещените думи на Учителя. Учителят ни нарече „първите ученички". Но учението и обучението на всяка една протече според техните духовни възможности и според особеностите на техния характер. А те бяха три напълно различни една от друга и то с такава индивидуалност като че ли три епохи се събираха и преминаваха през нас самите. А какви характери бяхме - толкова различни, че не мога да проумея как Учителя се справяше с нас и как работеше с нас. Да не смятате, че ние правехме някакво изключение от другите? Всички бяхме от особени, по-особени в разнообразието на характерите си. Идвахме от различни епохи, от разни Школи, носехме друго знание в себе си, вкоренило се през столетия и хилядолетията като навици, като черти, привички и какви ли още не неща - знайни и потайни. Това бе една разнородна маса на индивидуалности, на личности по образование, по професия, по занятие и поставени на различни места за обучение. Какви ли не неща имаше тук. Тук на Изгрева бе света, тук бе стълпотворението на света и на цялата цивилизация на земята от веки веков до сега. Да, тук на Изгрева като че ли бе изнесена и представена на изложба пред Учителя всички тези личности от хилядолетия и той работеше чрез тези съзнания и даваше Словото си и чрез Учителят се изливаше това Слово и трябваше да приложим Словото му именно тук в тази жива лаборатория и този жив разсадник. На стотина метра под Изгрева в Борисовата градина имаше разсадник на дръвчета и на различни видове горски материал. Този разсадник бе играчка за деца - посадиш семена, израснат дръвчета и след това ги разсаждаш тук и там. Ами тук тези живи хора как да посадиш нещо в тях, когато те не искат да го приемат или ако посадиш след време го изваждат. Или пък ако посееш нещо в тях то не пониква и какви ли не неща не срещахме и вместо да израсне и да изкласи житен клас, то от човека излизаха вместо житни класове - плевели и бурени. А техните семена бяха посети от преди векове и сега бяха намерили подходящи условия в Божията нива и отново израстваха.

 

Та ние бяхме първите ученички ама не затова, че бяхме най-послушните и най-кадърните, не затова, че бяхме най-ученолюбивите, а затова, че нашият стремеж бе непреривен, постоянен и денем и нощем. Ето това Учителят оцени и видя у нас, а как този стремеж се изявяваше чрез нас беще вече отделна работа и ще го четете в моите бележки и настоящото изложение. Разнообразие на форми и методи от самото начало до края на Школата. Както слънцето е едно, а растителния свят е многоброен и разнообразен, така Учителят бе за нас едно слънце и при него разнообразието бе многолико и неповторимо в срещите си както с нас, така и с приятелите.

 

Савка искаше непременно да бъде първа. Тя не можеше да понесе факта да бъде на второ място. Не само не можеше да понесе, но и не можеше да допусне в себе си като мисъл едно такова нещо. И когато трябваше да отида при Учителя не само аз, но и Паша тя реагираше понякога видимо или невидимо, защото се опасяваше, че ще й заемем нейното място до Учителя. Ами че това беше ревност, тук ревността към Бога беше се превърнала като от ревност към Бога към ревност на една обикновена жена. А това бе Учителя и към него ревността се изразяваше като ревност към Бога и то в служение. А това моментално отхвърля и изключва човешката ревност и ревността на една жена. Ето виждате ли с какви неща трябваше да се справя Савка и не винаги успяваше. Това си бяха нейни изпити. Но понякога и ние бяхме поставени там до нея, за да може чрез нас тя да си издържи изпита и ние бяхме в момента предметно обучение на Учителя и ние бяхме дадено училищно пособие и помагало да обучение на Савка. Това бе трудна работа и за нея и непосилно за нас, за да издържим. Да гледаш как някой трябва да държи изпита си посредством теб самия това не е лесно и много трудно се издържа. Е, имаше моменти, когато местата ни се сменяваха и Савка беше принудена да става и тя предметно обучение за другите две. Разбира се, че тя трудно понасяше това, защото искаше да бъде първа и изключително първа.

 

Паша мислеше, че на нея по достойнство като човек, като характер й принадлежи правото да бъде близка до Учителя, да бъде уважавана от всички и обградена с внимание и любов. Тя така беше устроена и така възприемаше нещата около себе си и в себе си.

 

Марийка се смяташе за грешна. Интересно бе, че и другите две сестри и ученички имаха такова мнение за нея, и другите две ученички смятаха и считаха в себе си, че стоят по-високо от нея. А Марийка беше привързана към Учителя, гледаше на него като на човек, в който Бог живее и се проявява. Следователно пред неговото лице тя беше едно нищо и една прашинка от безкрая. Веднъж Учителят ми заяви: „Отношенията ви със Савка и Паша не са дълбокосърдечни. Аз всичките ценя еднакво. Вие се заблуждавате от външната привидност.

 

Аз съм към всички еднакво справедлив. Ако имам в нещо погрешка аз бих желал да ми я каже някой да я изправя. Аз съм забелязал всичките мислите, че аз постъпвам несправедливо. Даже и Савка, и тя мисли така.

 

Аз препрочета, проверя отначало това, което съм написал и като слез-на до вашите разбирания хвана се за корема от смях. Вие като гледате, че аз се смея мислите, че ви се присмивам, но това не е вярно. Някой написал една французка дума, на която буквите били като българските. Някой друг я прочел на български и излезло нещо смешно. Казвам му: „Не е така". „Ама нали аз прочетох?" „Прочел си на български, а думата е написана на френски." И вие сега казвате: „Видях". Видяла си само външната страна.

 

Моите отношения към всички са правилни, установени и съгласни с Волята Божия. Аз нищо не върша случайно, а всичко съзнателно".

 

В този вътрешен стремеж всяка една да бъде близко до Учителя на физическото поле нямаше нищо лошо. Това бе стремеж. Лошото бе когато някоя от нас искаше да заеме това място отвън, да застане пред Учителя и всички, които трябваше да дойдат при него трябваше да минат през онзи, който бе застанал пред Учителя. Това бе ограничение за Учителя. Това бе ограничение и на приятелите, които искаха свободен достъп да могат да се срещат и да се разговарят с Учителя. И затова Учителят при различни начини даваше такива задачи на трите ученички, че с месеци те не можеха да се справят и тогава достъпа до Учителя бе свободен за другите. Човек не можеше да закрие слънцето и да го засенчи, то е за всички човеци. Човек не може да пречи на другите да се ползват от слънцето. И в единия, и в другия случай човек би се разрушил и живота би се преустановил на земята, защото живота се изявява чрез свободата на това Слово, което е светлина за всички, защото Бог е светлина и Отец на Светлините.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...