Jump to content

243. БЪДЕЩАТА ДОБРА КАРМА И БОЖИЯТ ДАР


Recommended Posts

243. БЪДЕЩАТА ДОБРА КАРМА И БОЖИЯТ ДАР

Дойде онзи момент когато Учителят постави Савка Керемидчиева най-близо до себе си и с това показа на другите, че тя върши една работа, която трябва някой да я свърши. Първо показа на мен. Обърна ми внимание, че някой трябва да заеме този пост. След това дойде време, след като започнаха съперничества за този пост, лично Учителят ме попита, дали искам да ме постави на нейното място, а тя да заеме моето. Тогава отговорих, да бъде така както той смята за нужно. Макар че всички тези неща ми бяха ясни и доведени до знанието ми лично от Учителя, все пак имаше моменти, когато тези разяснения от Учителя отиваха на заден план и се започваха големи борби между мен и Савка. Имаше моменти, когато аз не можех да се примиря с много неща от характера на Савка и с нейното поведение, защото виждах, че тук изпъкваше личният елемент и аз се намесвах. Дали беше разумно от моя страна не можах да определя - това го определяше Учителят, но аз смятах, че трябва да се намеся. А как ли? Отивах и питах за всяко нещо Учителя. Това Савка направо я вбесяваше, защото аз направо питах Учителя дори и пред самата нея. А отговорът на Учителя беше такъв, че не можеше да се коментира. Неприязнеността на Савка към мен започна още от самото начало, когато три години подред аз два пъти седмично ходех при Учителя като частна ученичка. А това беше години преди отварянето на Школата през 1922 г. Така Учителят веднъж каза на Савка: „Една външна госпожица ви изпревари". Савка се чуди коя ли е тази външна госпожица и ето ме мен, външната госпожица, пристигам облечена в тон с модата, с официална дълга рокля до земята. А майка ми имаше достатъчно средства да ушие на дъщеря си такава рокля, че като върви всички да я оглеждат. Ето така вървях с Библията под ръка, облечена с официална рокля и отивам при Учителя на урок. Учителят ми даваше някой пасаж от Библията да го разработя и на следващия път ме изпитваше като даваше и свое тълкувание на някои неща. Така аз му бях частната ученичка цели три години между Балканската и Европейската война. Сега ми е смешно като си помисля, че официално облечена госпожица може да носи Библия под ръка. Но тогава смятах, че отивам на много голямо място и трябваше да бъда облечена като за официален случай. Влизам през вратника на ул. „Опълченска" 66 и стопанката на дома, кака Гина Гумнерова съобщава така на Учителя: „Една външна госпожица ви чака, за да я приемете!" Повтаря кака Гина същите думи на Учителя, които той току-що е казал пред Савка. Савка скача и иска да види външната госпожица, а Учителят я помолва да я въведе при него. Идва Савка, оглежда ме от горе до долу, прави едно движение с ръцете си, аз тръгвам след нея и тя ме въвежда. „Външната госпожица дойде." Ама го казва така натъртено и пренебрежително. Но Учителят ми показва с официален жест, че мога да седна, а на Савка прави жест, обикновен жест, да се отстрани и да ни остави сами, защото започват занятията на частната ученичка с Учителя. Та как ви се струва това? Трудно се преглъща такъв един горчив хап. А това бяха методи на Учителя, за да подтикне в духовна ревност ученика, да има подражание у него, за да учи. Но поради нашето несъвършенство, то се израждаше в обикновена човешка ревност. И това ни пречеше много. И от тогава започна голямото съперничество със Савка. Веднъж аз бях недоволна от нея, че Учителят я предпочита пред другите и отивам лично пред него, за да му се оплаквам. Изслуша ме и ме пита: „Какво има в нея, за да я предпочитам пред другите?" Това ме успокои, защото ми показа, че други начала има, които движат Учителя, за които ние нямахме представа понеже ние нямахме знания. А ние се движехме от личните човешки чувства на симпатия и антипатия.

 

Учителят в Словото си непрекъснато подчертаваше, че физическият човек е проекция и съотношение на духовния човек, който е горе в Невидимия свят. И какъв е човек горе, такъв е и долу и че има съответствие между вътрешният и външният човек и това е много добре изразено с физическата структура на човешкото тяло. Този закон го знаех и веднъж при една от поредните пропуски на Савка аз изведнъж се загледах в нея с по-особени очи и виждам, че това не е онази Савка, която трябва да бъде до Учителя. Тя бе с дебели крака, с дебел задник, беше тромава, непохватна външно и като се движеше вървеше тромаво. Реших, че това нещо не е случайно и отивам при Учителя и го питам като визирам, че въпросът ми се отнася за Савка: „Нали, Учителя, всеки човек си изработва тяло в зависимост от това, което е съградил в себе си по-рано като духовно тяло?" Учителят ме изгледа втренчено, разбра много добре, че този въпрос се отнася за Савка и каза: „На някои се взема понякога от бъдещата му добра карма, за да му се помогне сега, за да учи". Аз стоях като изумена. Как така, та на Савка сега това благословение, което й се дава е за сметка на бъдещата й добра карма? Боже Господи, по какъв начин научих още един закон. Прибрах се у дома и размишлявах много по този въпрос. Той ме успокои, защото бях научила един духовен закон и едно разрешение в момента, което го приех като реално и което обясняваше и разрешаваше моят въпрос. Започнах да гледам на Савка по друг начин, че бе поставена до Учителя да свърши една работа. Е, щом е за работа, аз нямах нищо против - да я върши като ученик.

 

Веднъж се случи така, че аз съм при Учителя. Влиза и Савка и Учителят започва да осъжда Савка пред мен. Савка слушаше Учителя, поглеждаше към мен и беше я много яд и не можеше да се примири защо Учителят не я осъжда насаме, но я осъжда пред друг човек, а този човек съм аз - нейният най-голям враг. След като привърши Учителят, Савка се оттегли като попарена. А аз стоя, обръщам се към него и казвам: „Учителю, ако съм на нейното място не знам как да постъпя. Дали няма да направя същата грешка". Учителят само се усмихва. На следващият ден Савка се приближава при мен: „Благодаря ти за това, че вчера се постави на моето място". От нея разбрах, че на следващия ден като отишла при него, той й казал моето мнение за случая. Та това беше урок за нея да се смири като ученик, да изповяда грешката си пред Учителя, а за мен също беше изпит, за да преценя трудностите, които преминава един ученик пред Учителя.

 

И винаги пред мен излизаше онзи израз на Учителя, че на някои, които още не са готови да се учат им се взема от бъдещата им добра карма от следващите прераждания и им се дава условия, за да се подготвят сега за бъдещата училищна скамейка. Този израз ме успокояваше и поглеждах към Савка като едно голямо дете и по този начин успявах да преглътна някои неща, които не бяха не само за гледане, но и за дъвчене. Спомнят си веднъж Учителят се обръща към Савка и казва: „Запомни едно от мен. Още в този живот да намериш време и да прочетеш всички печатани беседи от мен! Савка е изумена: „Но, Учителю, това е много материал!" „Няма много, защото в следващия живот може и да нямаш условия да се доближиш до Словото ми и да го четеш. А може да се случи и в следващите няколко живота да не се добереш до Словото ми. Затова използвай днешното време когато си на Изгрева и си до мен и чети!" Този случай Савка лично го разказваше като пример, че човек, който е в Школата не трябва да си губи времето. Това беше вярно. Но аз знаех и другият закон, чрез който се отнема от бъдещата добра карма на някого, за да му се дадат условия, за да учи.

 

Наблюдавах Учителят как той към всяка една от трите ни имаше специален подход. Към Паша Теодорова се отнасяше по един начин, към Савка по друг начин, а към мене по трети начин. И все смятах, че аз съм пренебрегнатата и затова отивам при него и направо го питам: „Вие, Учителю, сте много внимателен към Савка и Паша?" Отговаря ми: „Лъжеш се, защото с теб съм много по-внимателен". Тогава бях станала много чувствителна и преминавах един период на прекомерна чувствителност. А това беше един етап на моето развитие. С тази моя чувствителност откликвах на всичко, страдах за всичко и товара ми се беше увеличил стократно. Това бе етап на ученичеството. „И онези от вас, които влязат като ученици, трябва най-първо да развият голяма чувствителност. А човек, който е много чувствителен страда повече. С големите страдания се добиват повече опитности и знания. Мнозина от учениците не искат тези страдания" (Събори, Търново, 1922 г., стр. 96). „При сегашните условия е невъзможно. Следователно на всекиго от нас му е даден известен дял от страдания и блага, ще ги минем еднакво и едните, и другите -трябва да ги приемем на драго сърце" (Стр. 97).

 

И наистина това бе най-важният въпрос. Един трябваше да носи благото, докато друг мъкнеше страданието, после идваше време и си сменявахме местата, но нашето неразбиране бе, че всички в едно и също време протягахме с ръце към благото, а всеки бягаше от страданието. И затова се получаваше тази духовна ревност, кой пръв да се добере до благото. А то времето в Школата за всекиго бе определило кога какво да получи съобразно с онзи велик план на Небето, на разумния свят, за което ние чак сега получавахме знание. А знанията бяха горе и те сега се сваляха чрез Словото на Учителя и ние прилагахме каквото можем чрез нашия живот. Знанията на този вътрешен живот Учителят ги сваляше от Духовния свят, сваляше ги от Божествения свят, където Божият Мир цареше. Има една формула от Учителя; „Божият Мир превъзхожда всяко знание". Но това бе за следващата епоха, когато Синовете Божии ще пресъздадат този Мир в себе си. А до тогава ние трябваше да учим в онези условия, които Учителят бе определил за всеки от нас.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...