Jump to content
valiamaria

ЕЗЕРОТО МАХАБУР

Recommended Posts

ЕЗЕРОТО МАХАБУР

Езерото Махабур е петото и най-голямото от седемте езера. То лежи на висока, отворена тераса, от която се разкриват далечни простори. Езерото е достъпно, обилно огрявано от слънцето. Пред него има обширни поляни. Тук често идвахме с нашия обичен Учител, играехме паневритмията и други гимнастически упражнения, които Той ни даваше. Край тихите води на езерото много пъти сме слушали Неговото Слово. Веднъж ние пак седнахме тук. Беше ясен ден, тих, прозрачен, светъл. Наречете го „ден на усмивката“, защото в: такъв ден човек е готов на всичко да се усмихва. Наречете го „ден на благодарността“, защото душата е преизпълнена с благодарност.

Стана дума за имената на езерата. Учителят каза:

Първото езеро наричайте „Махарзи.“ Това значи „Голямата почивка.“ Там ще си починеш. Първото езеро е физическият живот.

Второто езеро, гдето е нашият стан, наричайте „Елбур.“ Това значи „Бог е силният.“ Елбур можем да наречем още: „Езерото на изпитанията.“

Третото езеро наричайте Балдер-Дару. Тези думи преведени означават: „Онзи, Който дава благата.“

Четвъртото езеро се казва „Близнаци.“

Петото езеро наричайте „Махабур.“ Това означава: „Големият и Силният.“

Шестото езеро е „Сърцето.“

Седмото наричайте „Главата“ или „Шемхаа.“ Това е име на Мъдростта.

Да направим размишление върху следната идея:

Яснотата и пълнотата на живота.

Яснотата е по отношение на умствения живот, а пълнотата – по отношение на духовния.

Днес имаме гости. Един професор и неговите приятели като туристи попаднаха на нашия лагер. Те минаха край чешмичката „Ръцете, които дават“, разгледаха я внимателно, пийнаха от водата ª , четоха надписа на скалата и мислиха върху него. После дойдоха с нас при езерото Махабур, пожелаха да играят паневритмията и макар че я играха малко несръчно, защото сега я учеха, останаха доволни. Можаха да я оценят правилно и изказаха своите впечатления пред Учителя. Тогава Той каза:

„Всички да дойдем до едно верую.“

– Чешмичката и надписът вече говорят за учението, забеляза професорът.

После Учителят даде следното упражнение:

Ръцете наляво, хоризонтално, после надясно. Това се повтаря няколко пъти. После се нареждаме в няколко прави редици. Десният крак се поставя пред левия.

Левият крак прави крачка напред.

Десният се прибира при левия.

Същото се повтаря при левия крак, който се поставя пред десния и т. н.

Това се прави няколко пъти. След това почва марш, при който двете ръце правят кръгообразни движения: двете ръце отпред, нагоре, полукръг настрани, надолу; пак отпред, нагоре и т. н.-широки свободни кръгове. После слязохме при брега на езерото. Измихме нозете си, като произнесохме следните думи:

„Чистотата носи живот.“

Измихме си главата, при което произнесохме:

„Божията светлина да озари лицата ни.“

После плискахме вода напред с ръце.

Това внесе свежест и веселие в нас.

Учителят каза след упражнението:

– Струва си трудът човек да дойде тук, за да се измие поне веднъж на годината по този начин.

Съществата, които са създали преди много време тези места, са мислили още тогава за нас.

А тези същества тук – тревите – на които седим, колко време са ни чакали! И сега те се радват, че сме дошли при тях.

Като се тръгне по голямата поляна пред езерото Махабур, на източния ª край, където почва наклонът, има извор. Водата струи от пукнатина в скалата. Тя никога не пресъхва и при най-голямата суша, навярно се подхранва от езерото. Оттук се разкриват хубави гледки. Погледът отива далеч и си почива. Отгоре иде шумът на водопадите, които се спущат от шестото езеро.

Седнахме на поляната край извора около Учителя и Той каза:

– Само при Любовта може да се свържете с Божиите мисли, чувства и постъпки и да ги приемете!

Проникнете се от Любовта, за да се ползвате и от Любовта на Разумните Същества.

Тогава ще бъдете възприемчиви към тяхната Любов и към великото, което тя носи със себе си!

Когато обичаме някои от тях, те ще ни разберат, защото ще възприемат живота, който минава през нас. А когато те ни обичат, ние ще ги разберем, защото ще приемем живота, който минава през тях.

Трябва да обичаме Бога, за да ни разбере. Когато Той ни обича и ние възприемем Неговата Любов, ще разберем, че Той е благ.

Той, като ни обича, не съди никого. И като ни обича, не прави разлика.

Но ако ние проявим обичта си към Него, вече прави различие:

оценява нещата така, както сме ги направили. Когато ние обичаме Бога, неговото проявление към нас ще бъде по-друго от това, когато не Го обичаме. В този случай не се е изменило Неговото вътрешно отношение към нас, но се е изменила възприемчивостта ви към благословенията, които идат от Него.

Искрената обич на човека се познава по приятното докосване, което чувстваш в душата си от неговата любов!

Като се отдалечава от Бога, човек страда! В този случай страданието произтича от това, че животът не може да се прелива от Бога в човека.

Това преливане се нарича инфлукс.

Човек не трябва да прекъсва този приток на живота от Бога в него.

Когато любим Бога, има втичане от Бога в нас.

Между Бога и тебе има постоянно преливане на силите!

Любовта е и изтичане. Като любиш, ти изтичаш и няма да се вкиснеш.

Ако не любиш, ще се вкиснеш.

Защото, ако ти не изтичаш, и в тебе няма да се втича.

Щом любиш, изтича нещо от тебе, но започва тогава и втичането.

Така като се разбира законът на Любовта, има смисъл.

Защо трябва да любиш?

Ще изтичаш, за да се втича в теб!

Когато ти обичаш, получаваш половината от живота. Когато те обичат, получаваш другата половина от живота. А когато обичаш и те обичат, тогава имаш пълнотата на живота. Тогава става обмяна на Божественото.

Всяко съзнание, което е пробудено, дава от себе си. То е един извор. От него тече нещо към тебе.

Когато се отвори изворът на Любовта, става преливане между душите. От две места става преливане на Божествените енергии.

В това преливане е Любовта!

Това преливане иде от Духа!

Всяка среща с някой човек е благо.

Всеки човек, когото срещнеш, носи, без да знае, едно велико благо за теб от Бога!

Любещият казва: „Аз всичко давам и всичко вземам.“

Като обичаш някого, от тебе излиза струя вода, която полива неговата градина. Той пък прави пътека, за да тече водата в градината му.

Всеки, който ви обича, е извор, от който вие черпите!

Любовта е правилна обмяна между душите!

Когато двама души се обичат, единият представлява за другия слънце, което свети, и обратно. Те взаимно си пращат светлина.

Няма по-красиво нещо от срещата на двама души, които се обичат. Те получават мисли и чувства един от друг.

Когато един човек те обича, в него периодически идва едно същество, което те обича. Това същество после си отива по работа и след това пак идва. То може да дойде след три, четири, пет и повече години. Не допускайте мисълта, че няма да дойде.

През твоя земен живот в една определена година, определен месец, ден, час и минута ще те посети Любовта и ще ти говори. Ако си буден в този момент, ако го използваш, целият твой живот се преобразява – ти възкръсваш, влизаш в живота, в безсмъртието. Великата Реалност те е докоснала. Ако пропуснеш този момент, целият ти живот е изгубен.

Човек трябва да има нещо, за което да го обичаш.

На някого ще му донесеш вода, ще му услужиш и тогава той е доволен. Така започва първата запалка на Любовта.

Можеш да имаш най-хубавата лампа, но ако няма запалка, тя не помага.

Или пък може да имаш запалка, но нямаш лампа. Пак не можеш да си помогнеш.

В човека има нещо, което не се мени. При каквито условия и да се намира, то остава същото. Само като обичаш някого, познаваш неизменното в него. Не го ли обичаш, няма да го познаваш; тогава имаш лошо понятие за него.

Не можеш да обичаш един човек, който не се е жертвал за тебе.

Обичаш ли го, той се е жертвал вече за тебе.

И никой не може да те обича, ако ти не си се жертвал за него. В миналото те е срещнал някой и ти е дал чаша вода. По-късно ти ще имаш топло чувство към този човек, ще го обичаш.

За всяка услуга, която сте направили някому, той ще ви обича после.

Ако пък сте направили някому щета, той, като ви срещне, ще бъде резервиран спрямо вас.

Понеже първата жертва, която е дадена, е от Бога, затова ние Го обичаме. Бог е създал този свят не за себе си, а за нас.

Да Го обичаме, това ще бъде радост и веселие за Бога, че ние сме съзнали Неговата жертва.

Сегашната ни любов е резултат на миналото. В миналото някой те е обичал. После обичта се е прекъснала и сега се продължава оттам, от където се е спряла. Значи това, което сега проявяваме като любов, е продължение на миналото и проявление на Любовта.

Двама души, които се обичат, са се обичали по-рано.

Тези, които са те обичали, сега ти ще ги обичаш!

Тези, които обичаш, са те обичали!

Ти казваш: „Колко време ще ме обича той?“ Това е човешко разбиране. Любовта не иде от хората. През цялата вечност ще те обича.

Защото онзи, който те обича, живее във вечността. Ти като го обичаш, ще бъдеш радостен. Не го ли обичаш, ще страдаш.

Любовта никой не може да засенчи. Това, което в душата ти никое същество не може да засенчи, е Любовта, на която можеш да разчиташ. Онова, което всеки може да засенчи, не е любов.

Можеш да се оплакваш за изгубената любов, но това не е любов.

Любов, която престава, не е любов!

Любовта е вечен процес. Тя не е еднократен, а многократен, непреривен процес.

Искам да има между вас Божествени връзки, да дадете ход на онези връзки, които сте имали в началото, преди създаването на света. Тях трябва да възстановите!

Любовта расте. Например, някой ти дава хляб. С това той е проявил любов към тебе. Тази негова любов може да е семка, но тя е истински зародиш, от който може да се роди великата Любов.

Да кажем, че онзи, когото обичаш, е пресолил яденето. Любов, която не може да претърпи пресоленото е слаба любов. Любов, която не може да претърпи обидата, е слаба любов, по-слаба от самата обида. Силна Любов е тази, която е над обидата.

Любовта никога не се прекъсва. Каквото и да стане, връзката, направена с Любов, не се скъсва.

Единствената връзка, която не се скъсва е тази на Любовта. А ако една връзка е всъщност връзка на Любовта, тя ще се открие.

Онзи, който те обича свещено, след като замине в Невидимия свят, пак е около тебе. Той мисли постоянно за тебе. Всичко прави за тебе. Като умре, може да ти помага десет пъти повече, отколкото приживе.

Тогава той е по-жив, отколкото когато е бил на Земята. Ти мисл? за заминалия, без да плачеш, и чрез него ще ти помага Бог.

И когато отидем в другия свят, любовта трябва да ни следва.

Любов, която ни следва и зад гроба, е безсмъртна Любов. Да обичаш един човек, това значи никога да не прекъсваш чувствата си към него.

Ако един човек говори лоши за тебе, твоето чувство на любов към него не трябва да се прекъсва. Божествената Любов е огън, който и океанът не може да изгаси.

Вие се влюбвате, ала от най-малкото нещо се докачате.

Аз ви говоря за една Любов, която не може да се изгаси.

Сродни души са тези, които са излезли едновременно от Бога. Душите работят по двойки. Обикновено едната работи горе, а другата – долу. После те си споделят своите опитности и се сменяват.

През цялата своя еволюция само дванадесет пъти се срещат на Земята.

Това са кардиналните прераждания.

Сродна душа е тази, в която човек по-лесно вижда присъствието на Бога. Това е пак Любовта към Бога.

Какво е отношението между сродните души? Сродни души са тези, които предават Божията Любов такава, каквато е.

Тези, които не предават Божията Любов такава, каквато е, не са сродни души. Те са паднали души.

У сродните души има голямо разбиране на Любовта. Две души никога не могат да се съединят, ако не предават Любовта еднакво. Любовта ги свързва. Тя ги прави сродни души. Еднаквото разбиране на Любовта ги прави сродни.

Словото на Учителя прониква в душите ни, както в този миг слънчевата топлина и светлина проникват в нас. Невидим, едва доловим полъх минава като дихание, разведрява лицата ни. Ромонът на малкия извор е като благодарност, като молитва – защото животът във всичко е един.

Завършваме с думите:

„Любовта, която носи всички блага в живота, е Божията Любов!“

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×