ИЗКЛЮЧЕНИЯТА НА ЛЮБОВТА

[valiamaria]

ИЗКЛЮЧЕНИЯТА НА ЛЮБОВТА

Ние седяхме с нашия обичен Учител край шестото езеро, което наричаме Сърцето. Над езерото царуваше мир, просветлен, наситен с багри. Всяко камъче издаваше звук, и всяко цветче. Водите на езерото и белите преспи наоколо, и върховете пееха. Те звучаха в съвършена хармония, като тих акорд, който се издигаше към небето – безсловесните се молеха. Ние съзерцавахме чудното явление, вслушвайки се дълбоко в душите си, да доловим Словото на Вечния, което се изявява чрез всичко. Тогава Учителят почна да говори.

– Кое е онова, което сплотява хората? Има една жива, разумна сила, която свързва, сплотява хората. Наричаме я Любов. Тя е закон на цялото органическо царство.

Нейният път досега са го представлявали за най-мъчен, непостижим. Обаче той е най-лесният, когато бъде разбран. По-лесен път от него няма.

Бог иска да Го познаваме, за да участваме в Любовта Му.

Някои хора приличат на онези пътници в пустинята, които, като вървят, вдигат прах около себе си и мислят, че навсякъде е прах. В живота има една хубава страна. Трябва само някой майстор да дойде, да съпостави нещата и да изтъкне, че и в големите противоречия има някои хубави страни, които никой не вижда.

Писанието казва: „Всичко ще се превърне в добро за онези, които любят Бога.“

Само Любовта превръща всичко в добро. Без нея всички неща са разхвърляни.

Твоята възлюблена най-първо ще се яви като камък. Значи ще се удариш.

После като вода. Значи ще бъде по-мека. После ще се яви като въздух и най-после като светлина.

Значи Любовта, отначало ще се прояви като камък – ще има страдания, блъскания. И най-после ще се яви като светлина т. е. в своя Божествен вид.

Значи първите стъпки на Любовта са страданията. По-добре е да страдаш при Любовта, отколкото никак да не страдаш.

Някой се изкачва на висока скала и иска да се хвърли долу, понеже се влюбил в една мома.

Ако се влюбите в един търговец, който има десет милиона, ви сте се влюбили заради парите.

В Любовта има степени. Противоречията произтичат от това, че вие събуждате само външната страна на Любовта. Човек органически трябва да стане проводник на Любовта. Да се приспособи към нея.

Онзи, който ви изгаря, това не е вашия възлюблен. Тава са неговите слуги, пажове, значи човешкото в него. Вие се влюбвамте във външните форми и разрушавате Любовта. Хората познават човешката любов. А аз говоря за Божествената Любов, която едва сега почват да разбират.

По-велико учение от Любовта няма – който я разбира. Не земната любов.

Любовта, за която хората говорят, е само павиран път, по който Божествената Любов, Божественият живот ще мине и ще дойде. Земната любов, всичкото земно знание, което учат сега всички адепти, ще образува само един павиран път, по който ще мине и ще дойде това Божествено знание.

Във времето на Христа, е имало магове, адепти, както например Симон магът. И сега има.

Истински адепти аз наричам само братята на Любовта! Другите са псевдоними.

Хората досега все са опитвали любовта, зад която има страдание, но онази Любов, зад която няма страдание, тепърва трябва да се опита. Ако биха разбирали Христовото учение по този начин, по-правилно щеше да върви животът.

Вие сте имали обикновена любов, но онази Любов, която освобождава човека, не сте я опитали!

Често ми казват: „Любовта изгори сърцето ми, счупи ми се сърцето.“ Не, Любовта не е направила това.

Това, което гори и изгаря, не е Любов.

Това, което гори и не изгаря, е Любов!

Това, което живее и не умира, е Любов. А това, което живее и умира, то е временно.

Любовта е плод на Духа. Тя трябва да се проучава във всичкото нейно необозримо разнообразие. Не мислете, че тя има само един плод. Тя има много, много плодове – хиляди видове. Те всички трябва да се опитат.

Като се роди детето, хората ще го обвият в пелени. Има една любов, която хората ще наденат на гърба ти, като дойдеш. Но без това е по-лошо. По-добре с нея, отколкото без нея.

Човешката любов е хубава, ангелската е по-хубава, а Божествената Любов е най-хубава. Това са степени.

Пътят на Любовта е много добър. При него няма да имаш мъчнотии, но ако се отклониш от този път, ще затънеш в кал. И тогава ще трябва да те изкарват. Хората на Любовта когато кръшнат, навлизат в човешката любов, а там има мочурлаци и като влезе човек, мъчно може да излезе.

В човешката любов няма изтичане, няма и втичане. Човешката любов понякога зависи от астралните дъждове. Тя е предисловие на Божествената Любов. Без предисловие не може.

Ако прекараш вода през златна тръба, през сребърна и гумена, коя вода е по-хубава? Тази, която е преминала през златната тръба. Но като няма златна, и гумената е хубава.

Човешката любов е вода, прекарана през гумена тръба, духовната – през сребърна, а Божествената – през златна.

Страстите са чувства. Те не са Божествената Любов.

Човешката любов е суров, необработен материал, а Божествената Любов е изработен материал. Корените на Божествената Любов са в човешката. Клонищата – това е ангелската любов. А Божествената Любов са плодовете на дървото. Тя осмисля живота на всички хора.

Тя създава истински връзки между хората, т. е. трайни, вечни връзки. Тя внася радост и веселие, свобода и простор в човешката душа.

За да дойде до нея, човек трябва да мине през първите две фази на любовта като първи стъпала на живота.

В Божествената Любов няма промени както в човешката. Искате ли да успявате в живота си, Любовта ви трябва да бъде съвършена.

Аз съм за онази Любов, която никога не се губи.

Аз съм за онази Любов, която постоянно расте.

Аз съм за онази Любов, която се справя с всички противоречия.

Хората трябва да излязат от тази любов, която сега имат, понеже тя е произвела всички страдания, които съществуват.

Обичай това, което никой не може да ти вземе. Като обичаш слънцето, никой не може да ти го вземе.

Един брат попита:

– Как се разбират думите Ви, които казахте веднъж, че при любовта човек не трябва да бъде много близо или много далеч от онзи, когото обича?

Учителят каза:

– Нали един предмет във фокуса се вижда най-ясно – значи нито много близо, нито много далеч.

Всъщност душите, които се обичат, трябва да са близо, но вътрешно. Които вършат волята Божия, те са близо един до друг. В случая не се разбира материална близост. Желателната близост е в това, което мислим, чувстваме и постъпваме, а не физическата близост.

Един предмет ще го турите на такова разстояние, на такъв фокус, че да може да го виждате добре. Ако го поставите по-близо или по-далеч от фокуса, не ще може да го видите добре.

Когато гледаме един предмет, всеки се ориентира според фокуса на зрението, а когато дойде до обичта, ние не се ориентираме от фокуса. Фокус значи следното: Да бъдем на такова разстояние, че да сме нито по-близо, отколкото трябва, нито по-далеч.

Един брат запита:

– При любовта как се разбира близо и далеч?

– Когато някой ти затули слънцето, това е признак, че има близост по-голяма отколкото трябва. Голямата близост лишава човека от Божиите блага.

Знаете ли какъв е законът? Ако се съберат атомите един до друг и да няма никакво пространство помежду им, в обема на един литър ще има толкова много атоми, че предметът ще тежи сто хиляди тона.

Като се приближим много един до друг, ние изгубваме своята свобода.

Бог ни е дал да имаме пространство между нас.

Нали всичкото зло идва, като се сгъстяват атомите? Оттам иде взривността на веществото: като сгъстят много атомите в малък обем, това вещество се пръска, избухва, за да добие пак онова широко място, което му е дадено.

В Любовта има граници, които не трябва да се прекрачват.

Свещената стаичка на другите не трябва да се прекрачва.

Като дойдеш до тази граница, ще се спреш. Като се прекрачи тя, идват нещастията.

Божията Любов е мярка за всичко!

В нея е образецът как човек трябва да постъпва. Да любим, това е наука. Покажете ми един конкретен пример за любовта!

Изворите на всички реки са чисти, но всичките не са еднакво чисти. Защото, Земята, през която минават не е еднакво чиста.

Първоначално всички хора са еднакво чисти, но като тръгнат по дългия път на живота, изменя се тяхната чистота. В бъдеще трябва да се създадат нови общества, нови схващания.

Не е достатъчно само да говорим за Любовта, но трябва да имаме нови образци и да видим дали можем да живеем по тях.

Да обичаме, както Бог обича!

Да обичаме, както Бог люби!

Или: да предадем на другите Божията Любов така, както ние предадена отгоре, както е дошла при нас. Това значи да обичаме!

Любовта е това, което не умира!

Ако има нещо приятно в Любовта, това са нейните изключения.

Обаче рядко се срещат изключенията на Любовта.

В Любовта на изключенията ревност не съществува.

Търсете всички изключенията на Любовта. Те носят великото, мощното в живота.

Желая всички да опитате това изключение. Един момент, преживян в това блаженство, трае хиляди години.

Изключение на Любовта наричам едно ново откровение на Любовта, което иде от Абсолютното.

Изключението е новото, което всички очакват!

Новото изисква нови методи, нови пътища.

Обичай и без да те обичат. Независимо от това дали те обичат или не, ти обичай.

Любовта ти трябва да иде от живота, който е вътре в тебе, а не да се стимулира отвън.

Това се нарича Любов без външен стимул.

Това е новата Любов, която иде на Земята.

Тогава ти си свободен. Тогава ти няма да имаш противоречия и разочарования.

Иначе ще минеш през тях, но и чрез тях ще научиш един велик урок: че трябва да дойдеш до новата форма на Любовта – Любов без външен стимул.

Това е нова мисъл! Вие не сте мислили върху това.

Към когото и да е отправена Любовта ви, тя трябва да бъде скрита от погледите на хората.

Любовта е нежна фиданка, която бурите могат да осакатят.

Бог е в основата на живота като Любов. Затова като обичаш, недей държа сметка дали те обичат.

Аз за Любовта си никога не съм говорил. То е най-свещеното нещо на света.

Когато обичате някого, не му говорете за Любовта си. Който много говори за Любовта си, той ще бъде поставен на изпитание, което едва може да издържи.

Ако изкажете Любовта си, с това ще внесете известно ограничение.

Възприемайте Любовта, без да я поставяте на лична основа, т. е. без да говорите за своята Любов.

Трябва да обичаме всички, без те да знаят.

Щом искате да знаете колко ви обича един човек, и това е хубаво. Но вие си вземате вече данта.

Най-хубавата Любов е тази, за която хората не знаят. Ти да знаеш и Бог да знае, а хората да не знаят.

Като заминат хората от Земята, тогава да видят, че сме ги обичали, и да видят всички блага, които Любовта им е донесла.

И първото е хубаво, но и то е вземане на данта.

В Любовта има един велик закон: ако ти си позволиш да споменеш на някоя жива душа, че я обичаш и с това я ограничиш, ти си изгубил вече всичката Любов.

Бог напълно спазва този закон. Затова Бог е чист и свет. И само тогава Любовта е в състояние да повдигне човека!

Докато хората не знаят, че аз ги любя, това е Любов.

Ще ви дам едно правило: за своята Любов не говорете никога нищо. Когато човек говори за Любовта си, той винаги се поставя на неправилна основа. Бог е създал целия свят и с това изявява Любовта си. И при това Той стои на заден план и никой не го вижда!

Прояви Любовта си, без да казваш на човека, че го обичаш.

Истинската Любов е както светлината, която те огрява, но ти не знаеш, откъде иде тя. Човек може да види, откъде иде светлината. И то е хубаво, но при Любовта, като не знаеш, откъде иде, по-хубаво е. Някой път светне в ума ти, но откъде иде светлината, не знаеш.

Като не знаеш, ти си занят само с Любовта, а път като знаеш, занят си си с човека, чрез когото иде Любовта.

Един ден ти все ще научиш, откъде иде светлината, но по-добре е после да научиш това.

Над водите на езерото полъхна ветрец, раздвижи леко косите на Учителя, погали всички ни и отмина. Учителят ни погледна, усмихна се и каза:

– Всичко в света е движение. Всички, които са около мен, ще станат някога разумни. Те са сега в движение. Например, правят грешки, смешни са, но са в движение, вървят напред.