Jump to content

Recommended Posts

БЪДИ БЛАГОДАРЕН

Тази сутрин слязохме от Молитвения връх с души, изпълнени от утринното Слово. При палатката на Учителя се събрахме около Него и Той даде следните пояснения:

Понякога, като станете сутрин, вие сте недоволни от времето, от палатката, от това или онова. Това не е правилно разсъждение. Сутрин, като станете, не допускайте никакви отрицателни мисли в ума си. Считайте, като че сега влизате в живота като новородено дете.

Всички хора страдат от една вътрешна коравина, от една упоритост. По някой път идат болестите да омекотят човека. Ние туряме упоритостта там, дето не трябва. Има места, дето човек трябва да бъде упорит. Упоритостта, твърдостта е на място по отношение на Бога.

Някой казва: „Ще служа на Бога, но първо да си уредя работите; работите на баща си, на майка си да уредя, моите материални работи и после ще служа на Бога.“ А пък той тъкмо уреди всичките си работи и го задигнат на другия свят. Човек трябва да започне от най-важното – от служенето на Бога.

Когато седите в лоша хижа и се оплаквате, вие не сте прави. Ако аз съм в такава хижа, ако е възможно, ще я очистя или ще изляза и ще си направя нова.

Старостта е една хижа. Като остарееш, обнови тялото си и вътрешния си живот, а не да се оплакваш.

Някой се оплаква от този, от онзи, от всички. А пък законът е такъв: Каквито са нашите отношения към Бога, такива са отношенията на хората към нас. Ако отношенията ти към Бога не са правилни, ще срещнеш противодействие не само от хората, но и от цялата Природа.

Много мъчно е човек да бъде благодарен при всички условия, в които се намира.

Бъди при всички условия, благодарен и доволен.

Някога времето е облачно. А ти искаш да бъде слънчево, ясно.

Някой път искаш да бъде облачно, а пък е слънчево.

Когато човек благодари за живота, за любовта, за мъдростта, които му са дадени, той добива своята свобода.

Който е доволен от малкото и благодари за него, той се е домогнал вече до великата истина на живота, която го прави свободен във всичките му прояви. Да придобие човек великата истина на живота, това значи да разбира света, както Бог го е създал. Той знае какво е вложил Бог в него и какво трябва да прави.

Първото нещо е да се изпълни съзнанието ви с вътрешна благодарност, че сте се родили на Земята. Да благодарим за малките страдания, които ни идат.

Има закон: Ако не благодарим за тях, ще дойдат големите страдания. Ако благодарим за малките страдания, ще дойдат големите благословения.

И като работи, и като си почива, човек трябва непременно да благодари. Радвайте се на краката си, на ръцете си, на главата си, на вашия ум, сърце и воля, на вашата душа и на вашия дух. Радвайте се и благодарете за всичко, което ви е дадено.

Някой иска да бъде щастлив. Но той трябва да остави себе си и своето щастие и да свърши Божията работа, и като свърши работата на всички други, чак тогава да помисли за себе си.

Човек, който не е господар на себе си, не разбира живота.

Лошата дума, която чувате, е отзвук, който вие сте оставили някъде и сега се връща назад към вас. Някого хората не обичат. И той не е обичал по-рано!

От какво произтича недоволството на човека? От многото желания. Ние седим и мислим, че ни липсва нещо. Не ни липсва нищо, но трябва да се учим.

Някой в едно прераждане е разбойник. В друго прераждане вече не е разбойник, но пиянства, а пък в следващото прераждане вече учи в училище. После, като излезе от училището, ще влезе в една област още по-хубава.

Някой се усеща уморен, изтощен. Аз зная коя е причината – неизпълнение Волята Божия. Като я изпълни, ще се освежи и обнови.

Целият свят е предметно учение. Болен си, имаш рани. Ще дойдат твоите ближни, ще ги превържат! Като ти помогнат, с това, Бог ти казва: „Иди и прави така, както направиха хората на тебе.“ Постъпките на хората спрямо тебе са предметно учение за тебе.

Човек, който прави погрешки, е предметно учение за другите.

Тук на планината бъдете проводници на Божественото, на чистите мисли, чувства и постъпки.

При Любовта човек още ще има страдания. Но те са от друг характер. Те не са негови. Може да мине през страдания, като помага на другите.

Когато човек дойде до Истината, там няма вече страдания. Там има свобода.

Поради Истината, която е в човека, се изявява Любовта на Бога към него. Казано е: „Възлюби Бог Истината в човека.“ Истината е, която може да се обича. Тя е Великата Реалност в основата на цялото Битие. Тя е подквасата на нещата.

Онези хора, които разбират Истината, стават сладки. Които не я разбират, стават кисели.

Затова, когато те питат какво нещо е Истината, ще им кажеш: „Когато узрея, ела да ме опиташ.“

Като намери Истината, човек при противоречията, в които се намира, е силен. Всичката наука е в това: Да превърнеш едно противоречие в хармония. Тогава ти си умен човек. Който не може да превърне противоречието в хармония, не е умен.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...