ИЗХОДНИЯТ ПЪТ

[valiamaria]

ИЗХОДНИЯТ ПЪТ

В лагера дойдоха група учители екскурзианти. Ние ги приехме с обичайното гостоприемство, дадохме им на разположение палатка, поканихме ги на общия обед, запознахме ги с нашия живот, разведохме ги из красивите околности. После пожелаха да се срещнат с Учителя. Те му зададоха ред въпроси, а един от тях помоли Учителя да им изложи някои основни идеи на новото учение. Учителят им каза:

– Има един основен принцип: хората не са проучили още какво нещо е Любовта. Те имат за нея смътно понятие. Досега те са проучвали сенките на Любовта.

Под Любов аз разбирам най-достъпното нещо в света. Тя е достатъчна за малките и за големите същества.

Любовта е единствената сила, чрез която животът идва. Няма друга сила, чрез която той може да дойде и да ни събере. Тя е едничката сила, чрез която щастливият живот може да дойде и добре да се организира.

Аномалията в съвременното общество е в безлюбието. Ако имат Любов, хората ще могат да влизат в положението един на друг, да си помагат. Всеки човек има известна задача на Земята. Той не е дошъл току-така напразно. Любовта е единствената сила, която предвижда условията, при които човек може нормално, правилно да се развива. Дето няма Любов, там има насилие, а насилието с насилие не се премахва.

Водата е условие за живота. На ако човек не знае как да я употребява, може да се удави.

Сега всички хора търсят изходния път от днешното положение.

Изходен път трябва сега.

Любовта е единствената сила, която може да внесе изобилие в живота. Какво нещо е Любовта? Да обичаш другите така, както обичаш себе си. Ако аз имам един хляб, ще предложа на своя ближен, който няма, половината. Няма да му дам целия хляб. Законът е: да го обичам както себе си. Ако дойдат още двама, ще му кажа: „Дай ти половината от твоята половина и аз ще ти дам половината от моята половина.“ Все по половината ще даваме. Така всички ще бъдат доволни.

Защото, ако ние постъпваме с Любов, има един закон в света, който се изявява: малкото се увеличава. Житното зърно нали е малко, но то се увеличава. Това малко житно зърно храни сега целия свят. Така, като дойде Любовта, ще имаме един организиран свят, дето нещата ще растат. Малкото, което се дава, ще расте. Ще има изобилие. Ще има достатъчно за всички.

Къде се раждат сега споровете в света?

Ако вие сте десет или дванадесет души и има само едно шише с един литър вода, то скоро ще се роди спор, че на едного са дали повече, а на другиго – по-малко. Но ако ви заведа при извора, няма да има спор, понеже има изобилие. В малкото се ражда спорът.

Та сега Любовта е извор. Като отидем при нея, всичкото това разногласие, което има сега между хората, ще изчезне. Понеже ще има изобилие, спор няма да има. Всеки може да вземе, колкото иска.

Имаш ли Любовта, всичко ще имаш. Нямаш ли я, всичко ще изгубиш.

Колкото и неблагоприятни условия да имате, ако приложите Любовта, тя ще смекчи положението ви. Най-първо тази Любов ще промени вашия ум, сърце и воля, ще промени и средата около вас, хората около вас ще омекнат и животът ще стане по-сносен.

Може ли при малкото да няма спор?

– Може, но там човек трябва да бъде умен. Тогава всеки може да бъде задоволен от малкото, което има. Ако хората живееха в Любовта, нямаше да има гладни години, мор, катаклизми, земетресения.

Сега най-първо хората трябва да се научат да мислят по този начин. Как построяваме една къща? Най-първо е нужно да имаме една идея, след това да се направи план на къщата от архитект и тогава да се построи. Иначе ще похарчим напразно средствата си; ще правим само опити: един, два, три пъти и тогава пак ще научим нещо.

Човечеството е създало един порядък на нещата, който не можем да изправим лесно. Защото хиляди години се е строило погрешно. Някой път се задава въпрос: Как ще се оправи светът. Виждаме, че на един параход, който е в океана, му липсва нещо. Но как ще го реформираме, когато е в океана? Трябва да влезе в някое пристанище, в някой док, и тогава да се направят нужните подобрения в него. Или друг пример: в един параход няма изобилие. Има повече хора в него. Какво трябва да правят? Трябва да се задоволят с дадените условия, додето излязат на пристанището. Тогава вече ще има по-добри условия.

На Земята всичко е разумно предвидено. Някой пита „Има ли Бог?“ ти щом живееш, Бог живее в тебе. Ти искаш да обичаш и да те обичат. Това е Бог в нас. Ние сега търсим Бога вън от нас. То е смешно. Ако не Го намерим в нас, в камъните ли ще го намерим или в гранатите, които ни пращат отнякъде?

Ако един човек ти помага, Бог е вътре в него. Онова топлото чувство в нас, което ни кара да се обичаме и да си помагаме, това е Бог в нас. Когато се озлобяваме един против друг, Господ не е там. Човек може да се моли, но ако се озлобява, там не е Бог. Понеже човек е създаден по образ и подобие на Бога, ще постъпва, както Бог постъпва.

Идеята за Бога е една във всичките епохи. Само че когато детето е било малко, бащата се е отнасял по един начин към него, а когато е пораснало вече – по друг начин. Бащата е все същият.

Единственото нещо, което е важно, това е любовта. Тя трябва да се приложи навсякъде, защото е единственото най-разумно нещо. Любовта ще ни въведе в Истината, а пък от Истината произтича свободата. Ние искаме свобода. Трябва да обичаме, трябва да се учим, трябва да добием мъдрост и като добием знанието, ще добием и свободата. Човек, който няма знание, и да му дадат свобода, не може да я оцени.

Една държава е като голямо семейство. Редът, в който трябва да живеем, не е нужно да го създаваме изкуствено. Всички тези закони трябва да ги изведем от нашия организъм. Да видим как са построени стомахът, белите дробове и мозъкът. Мозъкът извършва едни функции, белият дроб – други, стомахът – други. Мозъкът се занимава с по-фините, електромагнитни енергии, а пък стомахът – с по-грубата работа.

Всяка система трябва да се подложи на опит. Сегашните държави са правили хиляди опити. Това, което имаме, се дължи на опитите. Това не е още последната дума. Много работи са несвършени. Тясно е станало сега на хората, понеже има много духовни нужди, които трябва да се задоволят.

– Какво е вашето отношение към материализма?

Материализмът у нас е стомахът, духовният живот – белите дробове, а Божественият живот – мозъкът, нервната система.

Злото е, че материалното преодолява. Тогава Божественото и духовното не могат да се проявят и животът става несносен.

Сега казват, че лекарите лекуват. Лекарят не лекува, той само услужва, а Природата е, която лекува. Лекарят ще дойде да премахне онези условия, които причиняват болестта. А на болния трябва да се даде храна, светлина, въздух и пр. Те са, които лекуват. Лекарят е като една сестра милосърдна в дадения случай.

Ако един човек ви проповядва свобода, той не носи свободата. Свободата е във вашата глава, във вашите дробове, във вашия стомах.

Сега говорят за възпитание. В съвременното възпитание трябва да се въведат известни упражнения – тия на паневритмията. Има разумни движения. Има движения, които не са разумни. Има движения, които подобряват мозъка. Има движения, които подобряват чувствата. А има такива, които подобряват волята.

В нашите упражнения сега имаме кръг, пентаграм, квадрат, триъгълник в движение.

Като види човек всички видове гимнастични упражнения, които се правят в целия свят и сравни с нашите, тогава ще разбере особеностите и силата на последните.

Ние искаме да приложим и музиката като едно от главните възпитателни средства.

Ако се въведат тези музикални упражнения, децата ще напредват много повече. Всяка сутрин половин час или малко повече време ще се правят тези упражнения. Тези неща ние сме ги опитвали вече 15 – 20 години върху децата, върху възрастните, проучили сме какво влияние упражняват. Всяка теория трябва да се приложи на опит и да се види какъв резултат ще има. Възпитателите трябва да изучават детето френологически и физиогномически, да изучават черепа, челото, носа, устата, брадата и пр. Черепът е свързан с Божествения свят, носът – с духовния, а устата и брадата – с физическия свят.

Възпитателят трябва да познава характера на детето в трите свята.

Новото възпитание препоръчва на децата и възрастните да дават!

Тази идея може да се разработи в подробности. За да се приложи тя практически, трябва да се измени цялата възпитателна система, методите и детската среда.

На малките деца дайте най-добри условия. А най-добрите условия – това е да ги храните с плодове. Най-напред ще им ги покажете да ги разгледат и след това ще им ги дадете да ги изядат. Говорете им само това, което сте преживели и за което сте направили поне малък опит. Мислете, че винаги, като им говорите, могат да възприемат тези истини. Изхождайте от живата Природа и от нея черпете материали.

Когато говорите на децата, не си служете с отвлечени понятия, а с живите форми; например, обърнете вниманието им колко семена имат динята, крушата, царевицата и пр. и какви са тия семена. После ги заинтересувайте от цвета – колко тичинки и венечни листа има. Извеждайте децата на разходка, когато цветята цъфтят и плодовете зреят. Карайте ги да рисуват. Така детето се самовъзпитава. Децата трябва да направят малки градинки за обработване. Запознайте ги с рисуване и пеене.

Говорете им за водата, въздуха, слънцето и пр. Заведете ги при някой извор и им разправете някоя приказка. И мисълта им ще схване нещата. После им говорете за изгряващото слънце и тогава в детските души ще се разкрият всички онези сили, които работят в цялата Природа: във водата, въздуха, светлината, цветята и пр.