Jump to content

Recommended Posts

СПРАВЕДЛИВОСТТА

Тук ще изложим един от онези обедни разговори, които някой път продължаваха дълго време. Всички забравяхме да гледаме часовника.

След обеда обикновено всички се приближавахме към масата на Учителя. Разговорът привличаше всички братя и сестржи. Сегиз-тогиз се прекъсваше от някоя песен и после пак почваше.

Всичко в света вън си върви добре. В света няма безпорядък. Тази идея трябва да залегне. Като оправим себе си, ще оправим и външния свят. Един цар иска да заповядва. Тази идея е погрешна. Никой в света няма право да заповядва. Всеки, който е дошъл в света, иска да стане господар, а не слуга. Съдържанието на сиромашията е Любовта, а съдържанието на богатството е Истината. Ако не разбереш Любовта, сиромашията ще бъде без съдържание и ще се превърне за тебе в мъчение.

Когато хората са в личния живот, спорят един с друг. Например спорят за места – кой да седне по-близо до огнището. Един лош човек е канара, която се търкаля надолу. Благодари на Бога, че не те е засегнала. Какво ще разбере канарата, като ª говориш? Тя се търкаля надолу. Тя не разбира и религиозните хора. Те трябва да се махнат от пътя на канарата. Та в нас има нещо неразумно, което като се откърти, влече те след себе си.

Днес всички хора се намират в противоречия, които не произтичат от Божествения порядък, а от човешкия. Ако искат да се освободят, трябва да излязат от човешкия порядък.

Земята ни носи някъде. Накъде ни носи? И ние не знаем. Ние пътуваме в пространството. Откъде сме дошли, не знаем. И къде отиваме, не знаем. Отиваме някъде. Никой не е бил там. За пръв път отиваме там. Бог е там, но ние не сме били там.

Животните живеят в закона на безправието. У тях правото е на силния. Това е безправие.

В отношенията на хората насилието е аномалия. Насилието е неестествен процес. То е болезнен процес. В разумния свят правото е на слабия. Там насилието се сменява със справедливостта. Когато се озлобите един спрямо друг и станете твърди, това тълкувам с липса на справедливост. Дайте на всеки човек правото, което му се пада, защото, както водата е необходима за растенията, тъй и правдата е необходима за нашите умове, сърца и души.

Всеки, който иска да се развива правилно, непременно трябва да има справедливост в себе си. Поливайте с вода всяко сухо цвете. Отдавайте правото на всеки обиден, оскърбен човек. Всеки от вас е едно цвете.

Съществува само едно право – Божественото, а не човешкото. С това Божествено право или справедливостта ще обърнем света, ще го тикнем по посоката, в която трябва да се върви.

Няма сила в света, която може да се противопостави на тази Божествена справедливост.

Справедливост трябва да има и то пълна справедливост. Тя е спомагателно средство за Любовта. Без справедливостта не могат да се приложат нещата, а без Любовта не могат да се проявят.

Справедливостта разпределя правилно благата между всички.

Ние нямаме право да отнемем живота на никое същество. Онова, което Бог е направил, нямаме право да го жертваме, да го разрушим, да вземем неговия живот. Това говори справедливостта като вътрешен закон или Божественото право.

Справедливостта съществува в разумната Природа. Тя оставя по някой път неправдата да действа, но последната в бъдеще се превръща в правда.

В шестата раса справедливостта ще решава въпросите.

Идеята за справедливостта има връзка с живота за Цялото. Кой човек не страда, ако отдаде всичкото си внимание само на краката си за сметка на останалите органи?

Щом ти е даден един организъм като нещо цяло, ще се грижиш еднакво за всички удове, външни и вътрешни. Следователно, всички хора като удове на Великия Божествен организъм трябва да се грижат за цялото – да не остане никой в лишение!

Искаш да бъдеш свободен, но това желай и за другите. Това говори справедливостта.

Искам да пия хубава вода, но искам да покажа и на другите де има хубав извор. Бог казва: „Всички да пият от извора.“ Когато се казва: „Само един да пие“, това е човешкият порядък. Искам да имам хубаво легло, но същото желая и за другите.

Аз наричам Любов това, което дава еднакви условия и благо за всички хора без разлика.

У Мойсея има някои хубави работи. Например, той е давал всеки 49 години амнистия – юбилейна година: всеки, на когото е отнет имотът, да му се върне. Сега някои вземат концесия за 99 години. А Мойсей турил концесия за 49 години. И в Европа трябва да се въведе юбилейната година. Богатствата на всички хора трябва да се върнат на народа, както е било първоначално. Има едно вътрешно разрешение. То все ще дойде.

Социално равенство съществува, но хората не са го приложили. Има достатъчно храна за всички. Но тя не е разпределена правилно. Сега всички страдат от изобилие, а не от недоимък.

Съществува икономическа криза от изобилие. Сега хората гладуват, понеже житото е складирано.

Сегашните изпитания в някои страни дойдоха, когато богаташите в тия страни решиха да горят вместо въглища жито, кафе и пр. Дойдоха тогава всички нещастия в тези страни. После в някои страни безразборно изсичаха горите. Изсякоха безразборно грамадни гори и там се образуваха големи пустини с пясъци, които засипват Земята.

Светът трябва да се възпитава по нов начин. Новата идея, която днес трябва да залегне в съзнанието е:

Добро е това, което е добро за всички!

Справедливостта изисква правилно разпределение на всички блага. Колкото жито има складирано, то стига за 2–3 години.

Природата дава изобилни блага, но те не се разпределят правилно.

Няма по-хубаво нещо от това, човек да бъде справедлив и съвестта му да е чиста.

Трябва да се изтълкува животът съвсем другояче. Не да се отрича той, но да му се даде правилна насока. На съвременното общество трябва да се даде насока на живота. Иначе човек става нещастен през целия си живот, става кисел, недоволен. Животът се превръща на ад.

Бъдещата държава трябва да осигури членовете си. Те трябва да бъдат осигурени, както Бог ги е осигурил. Това не е сторено. Вследствие на това хората вършат престъпления.

Животът на всички трябва да се подобри по възможност. Не да се улесни, но да се подобри – да се дадат условия всеки да работи.

Ти казваш: „Това дърво е мое.“ Не, дървото не може да бъде твое. То е обща собственост. Но когато казваме: „обща собственост“, трябва да разбираме, че всичко е на Бога. Това е новото схващане.

Най-голямото заблуждение е собствеността. Земята е велико училище. На Земята не може да имате собственост.

Някой казва: „Това е моя идея.“ Идеята не може да бъде частна собственост на човека. През колко умове е минала тя, докато дойде до тебе!

Ти казваш: „Това е мое разбиране.“ И разбирането не може да бъде твое. През колко умове е минало то, догдето дойде до тебе!

Единственото нещо, върху което човек има право на собственост, това са неговият ум, сърце, душа и Дух.

Вън от тези неща човек не може да притежава нищо друго.

Това е новото схващане, което иде в света.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...