Jump to content

Recommended Posts

ВЯРA

Веднъж привечер Учителят обхождаше лагера и с Него вървяха малка група братя и сестри. Поведе се разговор за вярата.

Учителят каза:

Вярата е озаряване от светлината на интуицията, от светлината на свръхсъзнанието. Тя има за основа опита – опита на миналото. А суеверията – това са неща неразбрани.

Какво е вяра? Това е да вярваш, че нещата ще станат така, както Бог е определил и другояче не могат да станат. А пък да вярваш, че може другояче да станат, това е вече човешко знание.

Ти ще туриш вярата, че с тебе ще стане така, както Разумното е начертало.

Вярата е упование в Разумното, което лежи в основата на цялата Природа. Това не е фатализъм.

Ние виждаме, че нещата никога не стават, както ние мислим, но всякога стават по-добре, отколкото ние мислим. Най-напред се разочароваш, но после виждаш, че нещата са станали по- добре, отколкото си мислил.

Ти можеш да вярваш само в Божественото. Значи да вярваш в нещо, което стои по-високо от тебе. Божественото съзнание те е обградило. И благодарение на него ти живееш. Необходимо е човек да спазва положението на едно дете. Вярата е закон за възприемане на това, което иде от горе.

Ако съдът ти е празен, то е по единствената причина, че колкото се е втичало, толкова е изтичало. Един ден ви е дошло на ум да затворите горния кран и мислите, че съдът ви е пълен. Не затваряйте горния кран, това е вярата!

Като казваш: „От мене нищо няма да стане“, ти затваряш горния кран.

Много е трудно да се постигне това висше състояние, когато у човека има такава абсолютна вяра, че винаги запазва вътрешно спокойствие.

Вярата има три трансформатора: физически, духовен и Божествен.

Едно дете казва, че може да вдигне един предмет от сто килограма. Обаче ние трябва да чакаме, то да стане на 22 години, за да направи това. Но ако турим детето пред една машина и бутне едно копче на тая машина, то може да вдигне сто килограма и повече. Вие трябва да се научите да пипате копчетата, както трябва.

Има неща, които човек може сам да направи, а пък има неща, които други трябва да направят – Бог.

Когато ние правим сами нещата, употребяваме нашето знание, а пък когато други ги правят за нас, ние прилагаме вярата си.

Това, което Бог може да направи за нас, в това ще вярваме.

Вярата е вътрешна връзка, която се образува по закона на Любовта. Ако направиш тази връзка, ти си спасен, ще почнеш да разбираш живота.

Това, в което ние вярваме, то става!

Когато човек работи с вяра, нещата се реализират.

Как ще си представите рая? Нали ще вземете образи, подобни на тези тук на Земята?

В ангелския свят щом пожелая извор, той веднага идва при мен.

Аз ще си туря ръката и ще пия.

Стремете се да си образувате приятели не само на Земята, но и горе в Невидимия свят. Ако имате горе приятели, вие сте блажени. Ако нямате приятели горе, тогава животът е тежък.

В Природата има Промисъл. Красивото е там!

Няма място в Природата, дето да няма Божи Промисъл. Но не изкушавайте Бога. Не бързайте. Ти искаш да извършиш една работа. Ще се намериш в затруднение, на ще излезеш по много добър начин. Един мой познат, като пътувал, изгладнял и видял една крушево дърво. Като дошъл под дървото, духнал вятър, паднали дванадесет круши, които той не бил видял върху дървото, и се нахранил.

Бог е приготвил храна за малките насекоми, за малките червеи, а пък човек, който е направен по образ и подобие на Бога, се безпокои как ще прекара.

Учете се. Човек трябва да има вяра. Да не мисли, че Господ за него сега ще промисли, като се моли. Записът е дошъл вече в пощата. Но ти като се молиш, ще го намериш и ще го изтеглиш. И за знанието е така. Например, искаш да четеш някоя книга. Ще видиш, че тази книга ще дойде. Може да ти я дадат да я четеш.

При страданието разумни същества от Невидимия свят крепят човека. Те казват: „Няма нищо!“ Почват да го утешават. Първоначално той все пада духом, но после се утешава. Никой не остава неутешен.

Божествената ръка работи върху вас!

Имайте пълна вяра в Божествения Промисъл, който съществува в света. Ако разбирате смисъла на големите скърби и радости, велики души ще станете. Когато ви дойде голяма скръб, трябва да знаете, че зад нея иде велико благо. Никое човешко дело не може да успее, ако не помагат отгоре. В края на краищата човешките дела се разсипват. Човек ще посади семето, а Бог ще го възрасти.

Писано е: „Всяко растение, което не е посадил Отец ми, ще се изкорени.“

Това значи, че всяко дело, което няма съдействието на Небето, ще пропадне, ще се разруши.

Едно същество на Разумния свят се стреми да направи хората на Земята разумни, за да използват благата. На Земята има всички условия да живеят хората добре и ако не живеят добре, то е защото не са разбрали законите на разумния живот.

Вие искате да уредите вашия живот. Той е уреден, само че вие не знаете. Да кажем, че вашият баща ви е оставил на Земята наследство, но вие още не знаете и ходите като бедняк.

Бог ви е осигурил. Вие трябва само да се учите на Земята. Веднъж тръгнахме с един брат за Черни връх. Той каза, че знае добре пътя. Отидохме на Вълчата скала, оттам ходихме дълго време, нямаше никакъв Черен връх. Той изгуби пътя. Тогава аз поисках от горе и ми се даде знак къде е Черният връх.

Има един живот, който още не се е диференцирал, не се е обработил. Затова всички висши духове слизат тук долу, за да вземат първичния, необработения Божествен живот, който трябва да се обработи. Много същества трябва да слязат. И напредналите същества трябва да слязат. Те идват от Любов, по закона на свободата. Душите, които излизат от Бога, слизат да помагат. Това е едно от най-приятните неща, да ги изпраща Бог на работа.

Но понеже стават промени във вселената, то времето отначало е хубаво, но после се заоблачава. Понаквасиш се малко, но изобщо си доволен, че си излязъл.

Всички напреднали същества, които слизат долу, слизат със свещен трепет и с радост. Душите не слизат сами, но колективно.

Силен тил трябва да има човек, за да издържа на Земята.

Писанието казва:“Господ ще ходи пред тебе и ще ти бъде и задна стража.“

Ако нямаше кой да помага, човешкият живот би висял на косъм. Ако Разумната Природа не пази човека, всеки ден той би се излагал на хиляди опасности.

Ако човек би знаял колко пъти е избавян! Вяра, вяра се изисква. Вярата се развива при изпитанията. Тогава тя се калява. Тръгваш – ръководен си навсякъде. Дето и да си, заобиколен си от тези разумни същества.

Ние мислим, че благото, което приемаме, някой може да го вземе. Това е невъзможно. Трябва да знаете, че няма сила в света, която може да отклони човека от пътя, който Бог му е определил.

Когато някой прави зло, има една Разумна сила в света, която го превръща в добро.

Тя превръща всичкото зло в добро.

Всичко, каквото и да стане, в края на краищата се превръща в добро от тази Разумна сила, от Бога!

Това е красивото, това е Великото, това е утешителното в света!

Това, което обичаш, ще ти го дадат. И това, което не обичаш, и него ще ти дадат. На Земята това, което не обичаш, най-първо ще ти го дадат, а това, което обичаш, най-после.

Та някои неща, които не са ви приятни, най-първо ще ви дойдат, а най-после ще дойде онова, което обичате. Изключения няма.

Това, което човек желае, един ден ще се върне при него, но ако то е неразумно, той ще страда.

Всичко е на мястото си. За глупавия нищо не е на мястото си.

За умния всичко е на мястото си. Значи на Земята всичко е предметно учение. И като предметно учение е на мястото си.

Вярата и надеждата са крила на Любовта. Чрез надеждата ние сме свързани с физическия свят. С вярата ние сме свързани с духовния свят. А самата Любов ни свързва с Божествения свят.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...