Jump to content
valiamaria

ПЪРВОТО УСЛОВИЕ

Recommended Posts

ПЪРВОТО УСЛОВИЕ

При Учителя дойде брат от чужбина. Той е в напреднала възраст, но с буден дух и с жив интерес към духовните и социалните въпроси. Готви книга по тези въпроси. Идва специално да се запознае с Учителя и с неговите идеи. Този брат трогва всички със своя идеализъм и желание да работи за един нов живот на Земята. Учителят го ценеше, с голямо внимание изслушваше неговите въпроси и му отговаряше. Тук предаваме първия разговор:

– Какво ще кажете за формите на религията?

– Съществуващите форми са една култура на удобства. Те са временни условия. Христос казва: „Ще дойде време, когато ще се кланяте в Дух и Истина.“ Съществуващите форми при сегашните условия може да са потребни, но пробуденото съзнание ги надраства. Може и без тези форми, обаче при сегашното развитие хората не могат без тях.

– Какъв е вътрешният смисъл на блаженствата?

– Пътят на блаженствата се познава само чрез закона на Любовта, Вярата и Надеждата. Най- първо тях трябва да проучвате. Деветте блаженства са форми, чрез които Любовта се изявява.

Като добие човек Любовта, тогава тези блаженства стават пътища, по които той може да се домогне до реалността. Но извън Любовта, блаженствата са неща непонятни. Те не могат да се добият по механичен начин. Например, човек не може да бъде „нищ духом“ с външни усилия, по механичен начин, а само чрез Любовта.

Блаженствата са девет метода, по които Любовта може да се приложи на Земята.

Любовта е най-разнообразният, най-лесният път, по който човек може да се домогне до реалността, до живота. Тя е най-естествения път.

Дето е Любовта, там е и реалността. Дето не е Любовта, реалността я няма. Дето е Любовта, реалността се разкрива с всичката си светлина.

Човек трябва да мисли така, за да не се самозаблуди. Защото той може да се самозаблуди. Всеки иска да обясни нещата според своята система. А пък вярното е следното: спасението е само в Любовта!

– Трябва ли да има частна собственост?

– Новото съзнание надраства понятието частна собственост.

Когото обичаме, даваме му правото. Например, бащата, който обича сина си, ще му даде земя, права и ще го държи при себе си. Следователно въпросът се разрешава чрез Любовта. Това е въпрос на Любовта.

Когото обичаме, справедливи сме спрямо него. А когото не обичаме, към него сме несправедливи. Без Любов никакво проявление не може да има. Като изгрее слънцето, цветята се проявяват. Един като се прояви в Божественото, тогава и другите ще се проявят.

Душите още не са се разцъфнали. Страданието е една предохрана да не би душата да се разцъфти преждевременно и да я попари слана.

Чрез страданията Провидението взема мерки тая душа да не пострада.

Някои души са се разцъфнали и са отишли на небето. Сега ще се разцъфтят други. И те ще отидат там.

Житното зърно по-рано е било в хамбара. Като се посади в Земята, то идва в противоречие. Не може да си представи, защо е хвърлено в Земята и е притиснато от пръстта. Но когато душата се пробуди, всички тези противоречия изчезват. Докато има противоречие в душата, тя не се е разцъфнала още, та е още пъпка. Един ден чрез страданията ще влезем в радостта. Страданията са най-малките неудобства.

Любовта е общо достояние. Тя принадлежи на всички. Не трябва да считаме, че може да бъде частна собственост. Не трябва да я правите частна собственост в смисъл да считате, че един човек само вас трябва да обича и никого другиго.

Любовта изключва частната собственост. Тя включва всичко в себе си. Тя включва и частната собственост, но само като временен метод. Когато се пробуди съзнанието, тогава няма да има частна собственост: всички материални блага ще бъдат общи.

Тогава ще съзнаваме, че всичко е собственост на Бога!

– Писано е в Библията: „Земята не трябва да се продава, защото е Моя“ (Трета книга от Мойсея. 24, 23).

– Така е. Дето се продава Земята, това са човешки разбирания.

Някой казва, че хубаво е прекопал дините, обаче виждаме, че те са изсъхнали. Някой казва, че проповядвал хубаво някому, обаче оня станал лош. Това показва, че първият не е проповядвал хубаво.

Някой човек вътрешно е лош, а външно се проявява добре и проповядва на другия хубави работи. Обаче другият приема доброто отвън, но и лошото отвътре и остава порочен.

Дойде ти скръб. Значи, отклонил си се някъде от законите на разумната Природа. Предупреждават те: „Това не е хубаво.“ Това е скръбта. В Невидимия свят не търпят никакви погрешки. Разумните Същества извиняват всичко, но не търпят погрешки. И като направиш някоя погрешка, те казват: „Това ще го изчистиш.“ Като влезеш в онзи свят, никаква нечистота не трябва да носиш със себе си.

Любовта не е лесна работа.

Защото, който не знае, ще налее вода в пукната стомна и всичката ще изтече.

На земеделеца ще кажеш: „Този вол ще оре шест часа на ден. После като поостарее – по четири часа, додето дойде да оре по три часа на ден.“

Ние от единия до другия край сме несправедливи и вследствие на това Божествения порядък не може да се прояви. Ние ставаме причина Царството Божие да не може да дойде на Земята.

Казано е: „Син человечески не дойде да Му слугуват, но дойде да послужи.“

Възвишените души ще дойдат да дадат пример. Светът се нуждае от образци.

Душата трябва да чака да дойде първият лъч да донесе топлината и светлината; тогава ще се освободи от всички окови и ще цъфне.

Някои хора говорят за еволюцията на душата. Тя може да еволюира, да се развива, но това още не е пробуждане. Душата трябва да възприеме първия лъч. Казано е: „В последния ден ще дойде новото.“ Под „последен ден“ се разбира пробуждането на душата. И тя ще се облече в най- хубавата си дреха. Това наричаме разцъфтяване на душата. Наричат го сливане с Бога. Но тези идеи са неразбрани. Като че ние сме извън Бога, та ще трябва да се сливаме с Него. Това е пак форма. Ние не сме вън от Бога, а сме вътре в Него, но трябва да Го оставим да се прояви в нас.

Някой път човек се обезсърчава и не иска да се моли, не иска да работи, да се учи. Той не е разбрал живота.

Постепенно всички души ще се разцъфтят, но едни по-рано, а други по-късно! Всеки на своето време.

Някой казва: „Какво ще стане с изгубените души?“

Изгубени души няма!

Има признаци, че една душа се е пробудила:

Пробудената душа преминава от смърт в живот. Пробуждането е проявление на Бога!

Казано е: „Това е вечен живот да познаят Тебе Единаго Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил.“ Пробудената душа има живот вечен.

Това Божествено учение не може да го приложат всички, но има готови души, които ще го приложат.

А на някои души ще кажете: „Трябва да чакате. Работете върху себе си!

– Кога ще дойде времето на пробуждането?

– То ще дойде!

Някой казва: „Вие нямате Любов.“

Кажете му: „Така е, не съм стоплил целия свят, само едного обичам. После ще обичам повече хора и най-после ще обичам целия свят.“

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×