Jump to content

Recommended Posts

ЖИТОТО

При третата среща стана въпрос за убийството. Учителят каза:

– Ние сега искаме да принесем в жертва нещо, което не сме създали. Онова, което Бог е създал, нямаме право да го жертваме, да отнемаме живота му. Убийството в новото учение е абсолютно забранено.

През една държава минал един цар и понеже хората били бедни, раздал големи суми. След десет години минал пак и видял, че все още са бедни. После минал още веднъж, но този път дал на всекиго по една крина жито, обаче никой не знаел как да го сее. Показал им как. Десет години след това като минал, хората имали изобилно да ядат и да сеят.

Когато казваме на хората да живеят за Бога, ние им даваме жито, а когато ги учим да живеят за себе си, даваме им пари.

Онзи, който страда и съзнава, положението му се подобрява. Който страда и не съзнава, той не получава подобрение. Така страдат животните.

Индивидуалният живот прилича на отделни частици. Те трябва да минат през огън и да се споят. А този огън е Любовта. Ако тя не дойде, нищо не може да се направи.

Любовта започва доста добре в семейството. Обаче тя трябва да се разшири към всички!

Сега на всички трябва Любовта.

Туристи – богати хора – в лошо време се скрили в една хижа. Те не можели да запалят огън, понеже нямали кибрит. Там имало един беден човек, който носел кибрит. Той запалил огъня. Сега на нас ни трябва кибрит – Любовта!

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×