СПИРАЛАТА

[valiamaria]

СПИРАЛАТА

На поляната при второто езеро, където понякога играехме паневритмията, имаше много камъни, останки от някогашните ледникови морени. Един ден ние се заловихме да ги разчистим и работата почна с увлечение. Възникна идеята, вместо да ги отнасяме далеч настрани, да изградим с тях в средата на поляната спирала, която може да служи и за сядане през време на обеда. Поляната беше вече очистена и привършвахме спиралата, когато няколко братя, като оправяха пътеката от кухнята към лагера – подкопаха голям камък. Той се смъкна и препречи пътеката. Опитаха се да го изместят с лост, ала камъкът беше тежък, може би повече от две хиляди килограма, а мястото беше меко и той затъна още повече. Огледаха го братята и видяха, че нищо не могат да направят, а той пречеше на движението. Цялата работа по пречистването на поляната оставаше безпредметна. Учителят също дойде и наблюдаваше мълчаливо работата. Опитаха се разни начини, обаче камъкът не помръдваше. Един от братята предложи да се разцепи с тежкия железен лост на две половини и така по-лесно да се извади. Учителят на това нищо не отговори. Тогава братът удари няколко пъти камъка с лоста, обаче той беше як и не се поддаваше. Учителят се обърна рязко и се отдалечи. Братът долови, че Той не беше доволен да се чупи камъкът, да се дели на две. А той беше голям, як, хубав бял камък. На това място имаше пейки, направени от цели стволове. Тогава братът отиде при Учителя и му каза: „Учителю, ако позволите да използваме пейките като лостове, можем да извадим камъка.“ Лицето на Учителя, което беше строго се проясни и Той каза оживено: „Може, може.“ Тогава почна една обмислена, планомерна работа. С такт и умение камъкът беше подхванат с лостовете, изправен на едната си страна и подпрян с по-малки камъни. След това с дружни усилия беше обърнат. После пак подхванат и обърнат няколко пъти, докато го докарахме на яка почва. Учителят следеше с жив интерес работата. Той даде идеята да се постави камъка като завършек на спиралата. Посочи точно и мястото му на коя страна да легне, как да бъде ориентиран. Всичко беше направено, както Той каза. Учителят беше доволен, както когато се върши добре някоя работа. И ние бяхме доволни. На другия ден Той накара един от братята да вдълбае на камъка отгоре линия с посока север-юг, определена с компас точно, и да означи посоката с букви. Друг брат накара да напише отстрани отдолу на камъка датата и часа, когато е поставен на това място. Така завърши спиралата. А на върха Учителят накара да поставят друг камък, който имаше естествена конична форма. Така пък завърши върхът.

Тогава Учителят каза:

– Север символизира Истината. Истината е крайната цел на човешката еволюция. Тя сваля всички окови и човек влиза в свободата. Тогава той проявява онова, което Бог първоначално е вложил в неговата душа.

Големите камъни ще се вдигнат от пътя ви. Големите мъчнотии се дигнаха снощи.

Има закон в Природата: каквото правим долу, е направено горе, направено е вътре в нас, в света на нашите мисли и чувства. Всичко, каквото правим тук, има отражение и в социалния живот.

Всичко, каквото правим тук, има отражение във всеобщия живот.