Jump to content

270. ЛУЧКА


Recommended Posts

270. ЛУЧКА

Та когато споменаваме за ревността на сестрите по между им да не смятате, че това бяха безобидни неща. Това бяха задачи за разрешаване, това бяха уроци, които трябваше да усвояваме и да научим за нашето сегашно и бъдещо развитие. Да не смятате, че това беше много лесно и съвсем безобидно - напротив понякога се виждаше как светът искри, после падат светкавици, че бури и накрая дъжд: виждаш някоя сестра седнала и плаче ли плаче. Явно, че накрая след бурята и гръмотевицата е дошъл и дъждът и тя сега се изплаква. Беше понякога жестоко погледнато отстрани. Но каква жестокост можеше да има това бяха напластени неща у човека и точно сега изплуваха на повърхността и се виждаха как плуват. Това бяха несигурни, неустойчиви величини, които ако човек се опитваше да се доближи до тях или се облегне, или стъпи върху тях веднага политаше надолу в бездната, пропадаше и на изпита. Несигурни неща бяха, а ревността бе най-несигурната. Но каква енергия съдържа тя, какъв устрем имаше при нея, стремеше се да завладее всичко. Но явно не винаги се отдаваше тя да просъществува. Около Учителят имаше винаги много хора и когато някой злоупотребяваше с ревността си към другите беше достатъчно Учителят да погледне някого, да раздвижи нещата и те се преобръщаха в съвсем други променени условия. И онзи, който беше сполучил в ревността си изведнъж виждаше безпочвеност-та на целия си труд - всичко отиваше на вятъра. Оставаше само ревността към Бога, онази свещена, неопетнена, чиста ревност към Учителя и Бога. Тогава ти се стремиш към необятното, което е у теб и около теб не може да има обект и нещо материално, а само един вътрешен, реален, но субективен свят. По отношение на Бога да бъдеш субект на Бога, но по отношение на тебе това е обективен свят. По отношение на Бога да се стремиш към него, но той по отношение на тебе да бъде един обективен свят на реализирани твои идеи и планове. Тогава това бе изцяло ново разрешение на тази задача с ревността. Онези по-упоритите се стараеха да подчертаят своята близост до Учителя и без изключение по един или друг начин търсеха свои привърженици и приближени, което ставаше по принципа на симпатията по между им. Понякога тези т.нар. групировки взимаха големи размери и застрашаваха да се направи школа в Школата още приживе при Учителя. Но винаги така се случваше, че нещо ставаше и онзи, който бе станал тартор на групата, нещо се случваше с него и всичко се разтуряше. Имаше безброй такива примери през толкова много години и за тях ще научите от разказите на другите. Аз ще се спра тук на нещо друго, защото освен моя път има и път на останалите ученици.

 

Поради приближеността си Савка получаваше от Учителя разни негови мисли, които тя записваше и после трябваше да изнесе и предаде на Братството като се отпечатат. Отначало тя бе усърдна много и записваше на стенограма, но после тя ги преписваше на тефтерчета и ги показваше на онези, които кръжаха около нея и които неволно направиха едно обкръжение около нея и една група. И така се случи, че онези, които бяха около Савка започнаха да имат привилегията и да заявяват, че те са първите, които знаеха онова, което казваше Учителя, защото те първи си преписваха мислите на Учителя от тефтерчетата на Савка. След това те вървяха по Изгрева, показваха тези тефтерчета и тези свещени мисли и подчертаваха, че са от Савкините тефтерчета и че тя лично им ги е дала, а пък тя ги е получила специално от Учителя. По този начин Савка започна да гради един авторитет, дължащ се на това, че Учителят я беше сложил до себе си да свърши една работа. И което е най-важното вместо тя да работи, да си свърши работата, да предаде всички мисли, които й ги бе дал Учителя, то тя не можа да стори това. Защо ли? Защото се отклони. В какво ли? В честолюбие. Увлече се около тези свои привърженици, които започнаха да се въртят около нея, да я ухажват и да гладят самолюбието й. В това й подпомагаше лично и амбициозната й майка Тереза. Накрая тя подготви за печат една книжка, която излезе под печат със заглавие „Свещени думи на Учителя", но другият материал не можа да бъде подготвен поради това, че тя не работи, а се отклони по други неща като една от причините бяха онези нейни привърженици, които се въртяха около нея. Не си свърши работата и толкоз. И толкова години след нейната кончина вече 30 години нейната работа остана недовършена и не знае как ще се оформят нейните стенограми. А това не бяха нейни стенограми собствени и лични, а те бяха стенографирани мисли от Учителя и те принадлежаха на Школата му. А как смятате когато виждах, че това са свещени Скрижали на Учителя дадени за учениците и да виждаш как нейните привърженици разнасят преписани на различни листчета и тефтерчета по Изгрева и да подчертават, че това са неща на Савка дадени от Учителя. Не казваха, че това са Скрижалите на Духа Беинса Дуно и са дадени на ученика Савка. Отговорете си сами. Това много ме дразнеше не само мен, но и останалите. И ние по един или друг начин реагирахме. Лично аз отивах и споделях с Учителя за това, че Савка си е създала привърженици и че тези последователи разнасят неговите мисли като нейни лични и че не се подготвят за печат, за да могат да бъдат предадени на всички ученици и че е опасно да не се направят на Изгрева привилегировани групировки. Оплакванията ми бяха от този род и след като Учителят ме изслуша, добави: „За тебе съм предварително убеден, че ще издържиш и ще си свършиш работата, но за Савка не съм убеден. За нея има такава опасност, че може да пропадне". Аз си тръгнах успокоена и вътрешна убедена, че Учителят споделя моята загриженост за всичко, което се случва около нея. А привържениците на Савка я наричаха „Лучка", което значи „Светлина". Помежду си казваха така: „Лучка това каза, Лучка онова разказа", но след заминаването на Учителя няколко месеца след това си замина от този свят и Савка през месец май 1945 г.

 

Една от причините да си замине беше и тази, че не си свърши работата до край и че Учителят не пожела да я остави, защото тя щеше да увлече Братството по съвсем грешка посока на приближени, на привърженици, на симпатизанти и обожатели. Ето защо Учителят си я прибра. Веднъж пред един брат Учителят беше споделил месеци преди да си замине следното: „Ще взема със себе си и Савка". Братът помислил, че се касае за предстояща екскурзия, но после проумя каква е работата. Но Савка накрая се показа като честен, верен, предан ученик и предаде чрез рождения си брат всички свои неща и своят архив на Борис Николов. Това беше последното й желание. Така тя доказа, че беше предан и верен ученик на Учителя. Такава си остана - верният ученик Аверуни както за мен, така и за останалите.

 

След време Боян Боев ме намери и ми разчете стенограмата, в която бяха записани горните думи на Учителя. После той възкликна: „Какво нещо е Учителя, какъв е неговият език и каква символика има - истина и реалност".

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...