Jump to content

Законът на справедливостта


Recommended Posts

Законът на справедливостта

Тази тема е важна, понеже има връзка с уреждането на живота, с неговата външна форма. Преди всичко трябва да видим що разбират хората, светът под думата „справедливост” и какво разбираме ние. Има голяма разлика. Справедливостта може да се преведе в български език с думите „Божествено право”. А това право, което сега учим в университета, се казва човешко право. Професорите, учените пишат много книги върху правото - римско, гражданско, но това е човешко право. След време, когато дойде новата култура на братството и любовта, от това право, което днес се учи, няма да остане нито помен. Това са временни теории, които ще се забравят. Те ще се учат само в историята във връзка с културата на безлюбието. Днешното право не може да съществува при една култура на братството и любовта, каквато ще бъде бъдещата култура. Например някой си Иван дава на Стоян 10 000 лева, договарят, подписват полица, че след шест месеца ще бъде платена с лихвата. Дохожда срокът, но Стоян няма възможност да плати и не плаща. Иван го дава под съд и Стоян отива в затвора. Продават му покъщнината. Така постъпва човешкото право. Божественото право гласи съвсем друго: „Когато дадеш някому нещо, няма да го търсиш. Няма да считаш никого за свой длъжник. Недей смята, че онзи е длъжен да ти даде нещо. Остави го свободен.” Според Божественото право, дадеш ли нещо, ще го забравиш. При човешкото право един човек, щом не изпълни едно свое задължение, трябва да бъде наказан, глобен и пр. Божественото право надраства тези неща. Според човешкото право ти имаш право на собственост към някой предмет, къща, нива и ако някой ти ги отнеме, ти имаш право да го накажеш. По Божественото право ти нищо не считаш за свое, частна собственост няма. Нищо не е твое. Ти от всичко се ползуваш, но нищо не е твое. Дори няма да смяташ, че е на обществото, а е на Бога, на разумната природа. Божественото право може да приложи само човекът на новата култура, на новото съзнание.

Друг пример. Някой човек те обиди пред хората, ти имаш право да го дадеш под съд и ще го осъдиш, а по Божественото право няма да се чувствуваш обиден и никой не може да те обиди. Следователно, който се счита обиден, той не разбира Божествения закон. Тук има още по-дълбоки работи, но те са за много напреднали души. По Божественото право ти няма да се защищаваш, ще оставиш на разумната природа, на истината да те защищава. Човек трябва да е много голям мистик, за да разбира тези неща.

Кои са законите на Божественото право или справедливостта, разглеждани от гледището на новата култура? Препоръчвам ви беседата на Учителя със заглавие: „Ненаписани закони”. Освен писаните от човека държавни закони, има и неписани закони, намиращи се в човешката душа, природни, Божествени закони. Следователно, всеки един човек има едно вътрешно знание в душата си за Божествената справедливост. Този закон е записан в „Свещената книга на човешката душа”. Там има писани много хубави работи. Защо един човек обичате много, а към друг сте индиферентни? Защото ти си успял да прочетеш от книгата на първия няколко свещени думи, които Бог е написал в неговата душа. Кои са законите на Божествената справедливост? Ще вземем четири от тях. Божествената справедливост не се занимава с въпроса кое е криво, кое е право, кой човек трябва да бъде лишен от свобода и право и пр. Божествената справедливост има връзка с Любовта. Първият закон гласи така: Божествената справедливост трябва да приложиш към всички същества, хора, животни и растения, да имаш еднакви отношения, еднакво справедлив да бъдеш към всички. Например да не кажеш така: „Към добрите хора ще имам едно отношение, към лошите - друго.” Не, това е нарушение към Божествената справедливост. Ние трябва да правим това, което прави Бог. Той има предвид благото и напредъка на всички същества. Бог има еднакво отношение към един светия и към една мухичка. Някой може да помисли, че Бог оказва особено внимание на един светия, към него прилага едни закони, а към развратния, грешния човек, към една муха или червей - други. Не, Бог има еднакво разположение към всички тях.

Вторият закон на справедливостта гласи: Понеже всяко същество е храм на Бога, в него живее Великото, Божественото, затова ще уважаваш всяко същество. Ще благоговееш пред свещения, Божествения живот във всяко същество.

Третият закон на справедливостта: Природата отпуща един кредит на всяко същество, което иде на Земята. На този кредит това същество има едно Божествено право. Ти не можеш да му го отнемеш. Кой е този кредит, в какво се състои? - Това са всичките благоприятни условия, за да живее това същество и да развива дарбите, които са вложени в него. Човечеството трябва да даде на това същество всички условия да се развива правилно. Третият закон, това е правото на човека да живее на Земята и да се усъвършенствува. Това право е дадено на човека от самата природа, от Божествената справедливост. Виждате, че има голяма разлика между човешкото и Божественото право. Божественото право е правото на новата култура. Тогава човекът ще има всички благоприятни условия да развива всички сили на своята душа и да ги прояви за благото на всички. Да си представим, че имаме една семка от ябълка. Когато тя се посади, след време ще даде едно ябълково дърво. Крушевото дърво ще даде круша. Човешката душа също представлява една такава семка. Когато има условия, тя расте и се развива. Човек, който отнема това свещено право на едно същество, върши престъпление.

Четвъртият закон. За да го обясня, ще отворя една страница от живота на братството. При ловния парк, през 1928-ма г. имаше едно изворче. Учителят го откри. Чистенето на изворите има голямо окултно значение. Щом изчистиш един кален, пълен със жабуняк извор, ти не само даваш възможност на пътника да пие чиста вода, но към теб ще се приложи следният окултен закон: Каквото правиш отвън, такъв процес става и в твоя душевен живот. Изворите на твоята душа се отпушват и започват да текат. Всяко нещо, което човек прави отвън, намира отражение и в неговия психически живот. На този извор при ловния парк Учителят тури следния надпис: „Божието благо е благо за всички.” Това е именно и четвъртият закон на справедливостта. Този закон може да се формулира още така: Добро е това, което е добро за всички, а не само за едного или няколко души. Доброто трябва да бъде добро за всички и благото трябва да бъде благо за всички. Този закон, ако се приложи, ще измени коренно обществения живот. С други думи, всички същества трябва да се ползуват от Божиите блага. Кои са те? Всички блага са Божии. Няма мои и твои блага. Божествените блага трябва да се разпределят разумно между всички същества. Тези блага могат да бъдат от материален характер, разни продукти, но този закон се отнася и за благата от умствен и духовен характер. Благата, които всяка година дава разумната природа, трябва да бъдат така разпределени, че нито едно същество да не остане в лишение. Това изисква Божията справедливост, защото всички същества са клончета, листа на един и същи общочовешки космически организъм.

Науката е благо, музиката е благо и те трябва да бъдат достояние на всички. Блага има изобилно, но не са разпределени правилно. Божествената справедливост още не е приложена на Земята. Тя сега идва. Тя има връзка с любовта. Ето какъв е законът: Не може да има Божествена справедливост без любов. Не може да има любов без Божествена справедливост. Двете вървят заедно. Някой ще каже: За каква любов говориш ти? - Тази Божествена справедливост, за която аз говоря, за която говори Учителят, се нарича справедливост на любовта. Основата, върху която ще се изяви Любовта в новата култура, ще бъде справедливостта. Тези закони са дадени от Учителя. Тогава, какво се изисква от всеки един човек, който иска да приложи справедливостта? Изисква се спазване на тези четири закона. Днес те не се спазват. Ние нямаме еднакви отношения към грешния, лошия човек и към добрия човек. Добрия уважаваме, а грешния презираме и го смятаме по- долу. Така ние нарушаваме втория закон, защото по-горен и по-долен няма. Дълбоко погледнато, Бог е еднакво благ и в светията, и в грешника. Само степените на развитие са различни. Съвършеният човек е излязъл по-рано от Бога, грешникът - по-късно. Светията има повече прераждания зад себе си, а грешникът може да има само две-три такива. Ние работим за една такава култура, в която Божиите блага ще станат блага за всички. Днес има едни блага като светлината, въздуха, водата, които са изобилни за всички. Обаче има други, например храната, която не е правилно разпределена. Науката, музиката, изкуствата още не са еднакви за всички. В културата на шестата раса хората няма да се грижат за храната, да се осигуряват с материални неща, както сега не правят това с въздуха. В новата култура ще те занимава само въпросът как да развиеш дарбите си и как да приложиш любовта в живота, как да служиш на Бога. Материалните, икономическите въпроси няма да те занимават, както сега се грижиш как да бъдеш подсигурен. В бъдеще [ ... ]* с въздуха и светлината. Този нов живот ще бъде, когато се приложат справедливостта и любовта. Законът на справедливостта почва вече да се съзнава от човека. Той ще разбере, че не може да се приложи абсолютно без любовта. В своето развитие човешката култура е минала през няколко фази. Преди сегашното човешко право е съществувало правото на силата. При животните силният побеждава, слабият няма право. И днес до известна степен има остатъци от това право. Например във време на война побеждава силният, а слабият, който е победен, няма право. В първобитната култура силата е диктувала правото. При човешкото право силата защищава слабия. Следващата степен ще бъде справедливостта. Сега ние сме в една епоха, когато се говори вече за справедливо разпределение на благата. Четвъртата степен ще бъде любовта. Само при нея ще се приложи справедливостта. Степените на правото са следните: насилие, човешко право, Божествено право и справедливост или любов. Когато дойде тази идеална култура на шестата раса, за която работим ние и за която дойде Учителят, тогава няма да има затвори и съдилища. Хората ще имат правилни мисли, чувства и постъпки. Няма да има болници. Дори Учителят казва, че няма да има и гробища. Затова в шестата раса ще стане това, което стана с Христа. Него Го погребаха, но след това не намериха никакво тяло. Той се дематериализира. Така и хората на шестата раса, при заминаването си от земята ще се дематериализират - няма да имат физическо тяло. Когато шестата раса дойде, ще има на Земята пак останки от петата раса, както сега има от четвъртата. След шест или седем века ще се тури началото на една ядка от шестата раса, а след няколко хиляди години ще дойде до своя разцвет. Хората на шестата раса са на милосърдието, на жертвата и любовта. Петата раса е на ума, на интелекта, на техниката. Шестата раса ще бъде на космичната любов, любов към всички. Във всички същества хората ще виждат Бога. Тогава ти ще умееш да четеш какво е писал Бог в свещената книга на всички души. Седмата раса ще бъде на творческата воля.

07.02.1948 г., Изгрев

<b><br style="page-break-before: always;" clear="all">

</b>

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×
×
  • Създай нов...