Jump to content
valiamaria

Основният фактор на еволюцията

Recommended Posts

Основният фактор на еволюцията

Този въпрос е много мистичен, труден за разбиране и затова изисква повече внимание. Учителят разглежда този въпрос много по-обширно в сравнение с днешната наука. Нека вземем едно сравнение от природата. Ето една семка. (Брат Боев показва една рисунка, изобразяваща процеса на растенето.) Заровете я в земята и когато пролетта дойде, когато слънчевите лъчи засилят своята дейност и изпращат повече светлина и топлина, семката се разпуква на две и един стрък изниква нагоре, а надолу - едно коренче. После се явяват листа, клончета, много листа с цветове и най-после, като продължава действието на светлината и топлината, узряват и плодовете. Това е едно явление в природата, което има отношение към човешкия живот. Винаги трябва да правим преводи на явленията в природата и да ги отнасяме към човешкия живот. Това, което става в природата, е символ на това, което става в човешката душа. Един пример за Божествените процеси е възкресяването на Лазаря. Този факт е едно чудо, но по кой начин е станал? Този процес не е механичен, а един дълбок, Божествен процес. Веднъж в един разговор Учителят разясни как е станало възкресението на Лазаря. Христос възкреси Лазаря с любов. Когато Той казал „Лазаре, стани!”, едновременно изпратил любов към него. Но не тази любов го е възкресила. Тази любов прилича на топлината и светлината, която слънцето изпраща към растенията. Под влиянието на тази любов в Лазаря станало едно пробуждане на любовта и тази любов, която се пробудила в него, го е възкресила. Когато се изпраща любов към хората, към когото и да е, нейното действие прилича на слънчевата топлина и светлина, която пробужда живота, проявяват се Божествените сили в душата.

Процеса на растенето ще сравним с природните царства. Божествената искра, която живее във всяко същество, нека я наречем монада, има я в минералите, растенията, животните, човека и ангелите. Тази монада прилича на една семка. Казано е, че Бог е Любов. Учителят веднъж каза така: „Цялата природа е потопена в Любовта на Бога.” Бог прилича на едно слънце, от което излизат лъчите на Любовта, проникват цялата природа и всички сме потопени и живеем в Любовта на Бога. Този въздух между нас е Любов. Водата, светлината, всичко е Любовта на Бога. Ние сме потопени в Любовта на Бога, както рибите във водата и птиците във въздуха. Любовта на Бога е навсякъде. Бог е вездесъщ. В Любовта на Бога живеят и всички минерали, растения, животни, хора и ангели. Милиони години действува Любовта на Бога в минералите и постепенно ги събужда така, както се събужда една семка, която е изложена на слънчевата светлина и топлина. Любовта на Бога действува във всички същества и постепенно ги пробужда дотолкова, доколкото да преминат в растителното царство. Любовта на Бога продължава да действува върху монадата, Божествените сили в растението се пробуждат в най-голяма степен и получават форма в животинското царство. След това, пак под действието на Любовта, монадата от животинското царство преминава в човешкото и оттам - в ангелската йерархия. Минералното царство можем да сравним с една семка, която едва е покълнала, но още няма листа. Растителното царство можем да сравним с поникването на двете листца. Животинското царство, това е третата фаза - с клонки и много листа. При човешкото царство имаме цветове. В ангелската йерархия душата не само се разцъфтява, но вече дава и плодове. Плодовете символизират човешките добродетели. Ако тази истина оживее в нас, ние ще имаме едно съвсем ново схващане за природата и ние ще видим нейното Божествено величие. В продължение на милиони години тя действува и събужда монадата на разните същества. Същото нещо можем да кажем и за Христа. За него Учителят казва така: „Христос е донесъл Любовта на Земята. Той е пълнотата на Любовта.” Словото на Христа е било най-много за Любовта. Нали е казано, че Христос е дошъл да спаси човечеството. Но по кой начин? Чрез Любовта на Христа към всички хора, към цялото човечество и всичко живо, Христос събужда съществата така, както действието на слънчевите лъчи разцъфтява растенията. Този процес е много мистичен, но вярвам, че ви е ясен. Това се потвърждава от един стих в Новия завет: „Господ привлича душите към Себе Си с нишките на Любовта Си.” Значи, когато Христос възлюбил човечеството, изпращал към него своята любов, душите на хората се разцъфтявали и повдигали към съвършения живот. В това се състои тайната на спасението на човечеството от Христа. Няма същество, което да не е огряно от лъчите на Любовта. Щом живееш на Земята, значи Бог те обича. Христос помага за повдигането на човечеството не само със Своето Слово, но и направо, чрез самата Любов, чрез тази сила, която изпраща към цялото човечество. Някой ще запита защо не казвам, че Божията мъдрост е фактор за еволюцията. Тези условия, които ние имаме - земя, вода, въздух, цветята, реките, те не са ли плод на Божията мъдрост? Главният фактор за еволюцията е Божията Любов, която действува направо върху човешката душа, а мъдростта дава само условия, за да се пробуди душата. Някой ще каже: „Докажи това!” Много лесно може да се докаже. В една сказка аз ви казах да направите опит с Любовта. Възлюби няколко души и виж какво ще стане с тях. Ще видиш, че с тези хора ще станат известни промени. Ако са били болни, ще оздравеят; ако са лоши, ще станат добри; ако са били бездарни, ще станат даровити; ако не вървят по Божия път, ще тръгнат по него. Когато ние обичаме хората в малък размер, им помагаме, а в голям мащаб това прави Бог към всички същества. Когато ние обичаме, пак Бог се проявява и повдига съществата чрез нас. Веднъж Учителят каза така: Каква е целта на Бога с нас? - Да се научим ние, хората, да вършим това, което върши Бог. Какво върши Бог? - Той със Своята Любов изпраща топлина и светлина, за да се разцъфтят всички души както растенията. За да правим и ние това, през нас трябва да мине мировата любов, любов към всички същества - тогава ние ще станем център, от който Бог ще повдига и възкресява душите. Еволюционният процес засяга ли всички животни? - Разбира се. Бог обича еднакво и червея, и вълците, и мечките, и всичко живо. Когато мине мировата любов през нас, тогава ще познаем Бога. Сама, нашата любов е много слаба, но когато станем проводници на мировата, космическата любов, тогава ще кажем така: „Сега почвам да разбирам как обича Бог.” Любовта в нас ще расте от век на век, от хилядолетие на хилядолетие. Това е един непреривен процес, ние никога няма да дойдем до края на Любовта. Следователно ние все повече ще познаваме Бога. Това е един вечен, многократен процес.

Познаването на Бога продължава през цялата вечност. Вечно ще учиш, за да познаеш Бога и това ще бъде ръстът на твоята [душа]. Значи, когато Любовта стане опитност, жива действителност, живот в нас, а не само една фраза, само тогава ще познаем Бога. Основният фактор на еволюцията на всички природни царства е Любовта на Бога. Тя отива до всяко същество, било камък, растение, животно, тя влиза вътре и събужда, разцъфтява душата постепенно, бавно. Всички други фактори за развитието, за които учи днес науката, са второстепенни. Те са верни, но главният фактор е Любовта. В душата на човека, в тази монада - Божествената искра на живота - в минерали, растения и животни са скрити големи богатства, заложби, дарби, капитали. Как са скрити? Така, както са скрити качествата на бъдещия дъб в жълъда. Под влиянието на Божията Любов тези качества се пробуждат и животът се изявява в по-голяма пълнота. Ще завърша с едно изречение от Учителя: „Не пропущайте момента, когато отвътре Бог ви посети и вие почувствувате Любовта към всичко живо. Не пренебрегвайте това чувство, дайте път на това космично течение на Божествената Любов, която минава през теб. През целия земен живот на човека е определена само една година, един месец, една седмица, един ден, час, минута, секунда, когато може да се говори за Любовта, когато човек е посетен от Бога. Ако използуваш това време, ще имаш всички постижения, ако не - целият ти живот е изгубен. И ще чакаш друго прераждане. Всичко друго в твоя живот е само приготовление за този велик момент, когато Бог те посети. Тогава ти ще възлюбиш всички същества.”

24.01.1948 г., Изгрев

<b><br style="page-break-before: always;" clear="all">

</b>

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×