Jump to content
valiamaria

Ученик

Recommended Posts

Ученик

Аз трябваше да донеса Пентаграмата, за да видите кога човек почва своето ученичество. Кого наричаме ученик на една Божествена школа? Всъщност, ако погледнем подълбоко на въпроса, целият живот е училище. Всеки човек е ученик. Това е в широк смисъл на думата. Земята е едно училище. Какво учи един човек, който се занимава с шивачество или обущарство? Преди всичко, той се учи на търпение. Развива известен естетичен вкус, внимателност, наблюдателност, развива ума си, волята си и т.н. Какво качество развива един човек, който се намира на едно опасно място? Развива безстрашието. Това е нужно. Човек трябва да притежава всичките добродетели. Един просяк развива смирение. Значи и той учи. С други думи, всеки човек, в каквото и положение да се намира, учи нещо. През един живот човек може да изучава само една добродетел, например търпение, кротост, нежност и пр. Не само добродетелите, но и дарбите трябва да развива човек, например музикалните дарби, поетическите и пр. Но всичко това още не е ученичество. Ученик в истинския смисъл на думата е този, който учи и работи съзнателно върху себе си. Основата на ученика е отношението му към Бога. Канарата, върху която стои ученикът, е съществото, което го обича - това същество е Бог. Ученикът знае това и това е здравата опора в неговия живот. Дори когато някой човек прояви любов към него, той знае, че този човек е проводник, чрез него пак Бог го обича. Той знае, че любовта на Бога към него е постоянна, неизменна в течение на милиарди години, независимо от това дали той е падал или ставал.

 

Друга опора в живота на ученика е неговата любов към Бога. Пример. В Чамкория, в една от вилите, отива една наша сестра и там прекарва едно лято напълно свободна. По цял ден прекарвала в боровата гора, молела се, приказвала с Бога, виждала Го в тревите, цветята, дърветата, небето. Така прекарвала в едно Божествено състояние. Тези няколко седмици били най-светлите в нейния живот. После тя казваше така: „В тази красота, като чувствувах присъствието на Бога в цветята, звездите и пр., аз се влюбих в Бога и преживях възвишени състояния.” Като я срещат нейните приятелки, казват й, че станала много красива. Приятелките й я питали какви средства е употребявала, та така се разхубавила. Тогава тя им разправила своята опитност. Защо тази сестра е станала красива? Защото, според окултната наука, Бог е извор на всяка красота. Бог е самата красота. Извън Бога друга красота няма. Всеки човек, колкото повече се приближава към Бога, толкова повече става красив и колкото се отдалечава от Бога, става по-грозен. В черната и жълтата раса Бог е по-слабо проявен, затова те са по-малко красиви. В бъдещата шеста раса човек ще бъде още по-красив. Картините в салона от Рафаел и Леонардо да Винчи, изобразяващи Архангел Михаил, са сложени в салона по препоръка на Учителя. Лицата на ангелите наподобяват лицата на бъдещата шеста раса. Понеже ученикът се свързва с висшите членове на Бялото Братство, той има тяхното съдействие. Когато минава през беди и страдания, той изговаря следната формула: „Всички тези страдания са нищо в сравнение с тази привилегия, която имам, да съм ученик на тази Божествена школа.” Специално внимание се обръща на ученика от тези светли духове, защото той се приготовлява да стане работник. Всеки човек напредва по пътя към съвършенството. Понеже ученикът работи съзнателно върху себе си, той ускорява своето възлизане. Той учи и прилага всеки ден. У един съзнателен ученик преди всичко се проявява великата жажда към възвишеното, любовта, знанието, жажда за истина, той гладува за любовта и за висшата мъдрост. Казано е от Христа: „Блажени, които гладуват и жадуват за истината, защото ще се наситят.” Учителят допълня и казва така: „Блажени, които гладуват и жадуват за любовта, защото ще се наситят; блажени, които гладуват и жадуват за мъдростта и висшето знание, защото ще ги имат.” В един истински ученик има незлобие, невинност, искреност, в него има нещо детско. Това показва неговата чистосърдечност. Но той едновременно трябва да бъде и много разумен. Ученикът на Божествената школа по сърце ще бъде дете, а по ум ще бъде възрастен. Друго качество, което отличава един ученик, е неговото доволство. Той е винаги доволен от момента, в който е поставен. Това доволство не значи бездействие, апатия или пасивност. Не, той е активен, работи, но не изгубва своя мир, своето равновесие. Той знае, че това състояние трае само един момент и че утре ще се промени. Животът на ученика е интензивен. Най-интензивният живот в света е животът на ученика. Неговият живот е на много изпити. Той минава през тях, за да се опита неговата любов, неговото знание. Той знае законите на окултната наука, но в живота ще покаже доколко ги владее. Ще се опита неговото самообладание, смелост, състрадание, любов към хората и пр. Когато ученикът минава през разните изпитания, той трябва да съзнава, че това са изпити. Неговата любов към Бога трябва да бъде толкова силна, че той ще премине всички препятствия и противоречия, без да възроптае. През един ден ученикът може да минава през върхове и долини. Един изпит в любовта е, когато човек минава през разни страдания, да не помисли, че Бог го е оставил. Друг изпит е при вида на някои слабости в един човек - въпреки неговите груби прояви, ние пак да го обичаме. Когато ние издържим тези изпити, ще се приближим постоянно до любовта на Бога. Любовта на Бога не се намалява към човека, който греши тук, на земята. Бог еднакво обича и грешника, и праведния. Затова човек трябва да постъпва като Бога. Преди години в един провинциален град един наш брат казал някакви остри думи на друг наш брат. Тогава вторият брат, който бил доста напреднал, се обърнал към първия, усмихнал се и му казал: „Братко, недей накърнява моята любов към тебе.”

 

Ученикът цял ден мисли за вечния, възвишения живот, необикновения живот. От сутрин до вечер той живее един вътрешен интензивен живот, но отвън не трябва да личи. Вън, в света, никой не знае, че той живее един необикновен живот. Много фалшиво разбира нещата онзи ученик, който външно парадира и заявява, че живее необикновено. Вземете пример от Учителя. Той живее в един възвишен свят, той изпитва един вътрешен мир и радост, но външно е напълно спокоен, тих, не се екзалтира, мисли както другите хора. А вътрешно той живее един извънредно интензивен живот.

 

Ученикът трябва всеки ден да се ражда отново. Какво значи това? Всеки ден той трябва да расте в любовта, да придобива ново откровение за любовта, нови идеи, нови познания за Бога, нови методи за служене на Бога. Всеки ден в него идат нови мисли, той става друг, от сутрин до вечер той расте и се променя. Това значи ново раждане всеки ден. Това е възможно, защото Бог посещава човека всеки ден. Пътят на ученичеството е най-приятният, най-красивият път. Питайте някой възрастен човек кои години са били най-щастливите в неговия живот. Той ще каже, че това са били детските му години. Най-щастливото състояние е да съзнаваш, че ти си ученик. Хората остаряват, защото казват, че няма какво да учат. Стремежът към знанието подмладява човека. Лицето на ученика и на дълбока старост ще има нещо младенческо. Съзнанието на човека, че учи, събужда активността на клетките и той се подмладява. Животът на ученика в една Божествена школа, това е живот в радост, това е най-щастливият живот на човека. Ученикът винаги се намира в класа, това той трябва винаги да съзнава. През целия ден, където и да отиде - на улицата, в магазина, той съзнава, че е ученик. Той не престава да се моли и да изговаря формулата, за да издържи изпитите на всички съблазни и изкушения в света. Ученикът трябва да бъде силен, винаги с будно съзнание, да съзнава, че е в клас. Той може да изговаря мислено формулата „Бог е Любов” или „Господи, да ходя винаги в Твоята светлина”, „Желая да Ти служа” и др.

 

Друго важно нещо е ученикът да разбира какво значи духовна алхимия. В средните векове алхимиците са се стремили да превърнат неблагородните метали в благородни, в злато. Правили са разни опити и към 17 - 18-то столетие алхимиците преминават в химията. Лавоазие туря научните основи на химията, после се дойде до атомната теория и пр. Днес пак алхимията възкръсва като птицата Феникс. Тази птица, според старогръцката легенда, след като изгоряла в огъня, възкръснала от собствената си пепел, още по-красива. В тази символична легенда е скрита истината за прераждането. Така и днешните учени отново се връщат към алхимията и превръщат едни елементи в други. Радият се превръща в [бисмут] и постепенно преминава в олово. Значи алхимията е възможна. Ученикът на една духовна школа превръща елементите в своя живот. Той превръща отрицателните състояния, като скърби, отчаяния, в радост и светли надежди. Той е модерен алхимик. Той знае тайната на духовната алхимия. Гневът е също един психичен елемент. Ученикът превръща гнева в спокойствие и любов. Това е една от задачите на ученика. Това той прави всеки ден. Понякога в ученика има апатия, не иска да учи, не иска да се стреми към нищо. Той трябва да превърне тази апатия в жажда за истина и да започне да учи. Ученикът съзнателно работи върху себе си и никога не отлага работата си за „утре.”

 

06.03.1948 г., Изгрев

 

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×