1.1 МАЙКА, БАЩА, СИН.

[valiamaria]

1.1 МАЙКА, БАЩА, СИН.

 

Когато създаде първия човек, Бог го постави в райската градина, да живее между растенията и животните, като техен господар, и да ги изучава. Той скри жената в Адама, да не би, като излезе вън от него, да направи някаква пакост.

Но Адам не се задоволи от това. Той пожела да има другарка, както всички животни, и Бог задоволи желанието му. Той извади жената от него и я нарече Ева. Красива беше другарката на Адама. Когато магарето видяло за първи път Ева, извикало от захлас и удивление. Много красива била Ева. Със своето извикване магарето искало да предупреди господаря си, да бъде внимателен с Ева, да не стане причина, да направи тя някакава пакост. Същевременно магарето виждало някакъв недостатък в мъжа. От този момент Ева намразила магарето и карала Адама да го бие. Тази е причината, поради която и до днес още магарето реве. Със своя рев, то иска да каже на хората, че всеки, който казва истината, ще бъде бит. /3;15/

 

Сегашните философи и мъдреци трябва да изправят отношенията си към жената. Повечето философи, учени, поети казват, че мозъкът на жената тежал по-малко от този на мъжа. Че чувствата й били неустойчиви, че тя била глупава и т.н. Чудно нещо! Жената ражда деца, с които поддържа цялото човечество, а въпреки това я считат по- долностояща и по-глупава от мъжа. За да имате ясна представа за жената, вие не трябва да я разглеждате отделно, като единица, но я разглеждайте като същина, в нейната целокупност. Мощно, велико нещо е жената в природата. Извадите ли женския принцип от живота, веднага ще дойде смъртта. Женският елемент, или женският принцип е носител на живота. Този елемент е влязъл в Битието още при създаването му. Значи, жената е влязла в живота още в момента, когато е започнал да се проявява. От този момент тя е влязла и във всички живи същества, от най-малките до човека. Като знаете това, не отделяйте жената от живота, т.е. любовта от живота. Жената символизира любовта. Днес ние виждаме жената в изопачена форма. С изопачаването на човешкия живот се изопачила и жената. Днес, под понятието жена, разбираме нещо съвършено различно от първоначалното понятие. В същност, под понятието жена, разбираме същество, което може да роди най-красивата форма; същество, което може да произведе най-голямата сила; същество, което може да изяви най-великата интелигентност. След всичко това, слушате някои хора да казват, че не искат да бъдат жени… Под думата “жена” аз разбирам непроявената любов, която днес е в състояние на дете, в поцес на развитие. Под думата “мъж”, разбирам проявената любов, която се намира вече в своята възмажалост. С други думи казано: жената е любовта в своето детинско състояние; мъжът е мъдростта, т.е. старият, мъдър човек. Детето носи в себе си своите заложби, които ще дадат резултат в бъдеще. Майката и бащата са проводници на тия заложби, които детето крие в себе си. Сами по себе си майката и бащата не са онази майка и онзи баща, които създават нещата. Те само раждат, а друг създава и твори. /3;15-16/

 

Родителите нито създават, нито притежават децата – те са само проводници, канали, чрез които трябва да се роди една душа. Те само му дават път да дойде на земята. /72;122/

 

Какво представя животът? Животът не е нищо друго, освен първата девица, родена от Бога. Който разбира живота, той е девицата, родена от Бога. Който не разбира живота, той е мъж или жена. Някой казва, че е добре да се ожени, да има жена. Жената пък казва, че е добре да се омъжи, да има мъж. Това са ограничени схващания. Добре е човек да се ожени или омъжи, за да има другарка или другар, с които да сподели радостите и скърбите в живота си. Тъй щото, мислите ли за живота, гледайте на него, като на чиста девица, родена от Бога. Мъжът пък е израз на любовта към девицата, която във всички случаи си остава девица. И като се ожени тя пак девица остава. Ако след женитбата си момата не остане девица, тя не е разбрала смисъла на живота, нито е разбрала женитбата. Майката обаче, представя друго нещо. Тя е служителка на природата и всякога си остава девствена. Понятието “жена” подразбира наложница на мъжа. Докато младите моми и момци мислят, че като се оженят стават мъже и жени, те са на крив път. Това не е никакво венчаване, никаква женитба. Първото венчаване става в рая. Когато Адам видя Ева, извика: “Тази е плът от плътта ми и кост от костта ми!” Щом помисли така, Адам направи първата погрешка. Той не погледна на Ева като на Божие творение, дошла при него като другарка, но като на своя собственост. Какво означава думата “Ева”? Думата “Ева” означава дъщеря на Йехова, на Бога.

Днес всички хора поддържат мисълта, че Ева е произлязла от ребрата на Адама. Това е детинско схващане. Бог е извадил две ребра от Адама, като материал за създаване на жената. Това не значи, че Ева е излязла от ребрата на Адама. /3;43/

 

Жената е последното творение на Господа. Всяко последно творение е по-високо от предидущите. Бог направи растенията и животните преди човека. Човекът стои по-високо от растенията и животните. На същото основание Ева стои по-високо от мъжа /Адама/. Бог вдъхна на Адама жива душа, а на Ева интелигентност. Когато се казва, че жената е само женствена, но не интелигентна - не е право. Жената е по-интелигентна от мъжа. Той е силен, може да се бори, но в него няма голяма философия. Казват, че мъжът е гениален, учен. Помнете: Гений, велик човек не може да се роди от глупава и проста майка. Бащата може да е посредствен човек, но майката трябва да бъде умна и интелигентна. Това показва, че бащата по-мъчно предава своята интелигентност на децата от майката. Като се събере интелигентността на двама, ще се създаде нещо по-добро. /22;176-177/

 

За да направи човека, на Бога са отишли хиляди години, докато намери червената пръст, от която го е създал. Казват, че човек е направен от специфична червена пръст. Вторият човек бил направен от такава червена пръст, в която после Бог вдъхнал дихание на живот. Но видял после, че тази пръст имала някакви недостатъци, не била много чиста. После пак взел бяла пръст. Това са ребрата на човека, от които направил жената. Значи мъжът е направен от червена пръст, затова се сърди. Жената с бяла пръст, затова пък тя се страхува. Червеният цвят е цвят на живота, а белият - цвят на чистотата. Жената разбрала това нещо криво и мъжът го разбрал криво, и затова работата не върви както трябва... Майката трябва да предаде на детето си чистотата на ума, а бащата трябва да предаде онзи велик импулс за живот, да оценява великите блага на живота. /4;476/

 

Искаш да влезеш в един семеен живот, искаш да станеш баща. Ти, като станеш баща, ще идеш при Бога, Той ще ти даде един дял. Мъжът като иде при Бога, Бог му дава един дял, едно женско страдание. Майката като иде при Господа, дава й един дял - едно мъжко страдание. Тъй щото бащата донася женските, а жената донася мъжките... Мъжът донесе любовта. Дял му се даде Любовта. Да се яви любовта, дреха трябва на тази любов, явява се животът. Когато майката иде при Господа, иде на земята мъдростта, знанието. Следователно жените не са носители на любовта. Те отхранват любовта, а те носят мъдростта. Мъжете не са носители на мъдростта, носят любовта. /58;97/

 

Първата заповед е да възлюбиш Господа Бога. Господ е бащата. Втората заповед е да възлюбиш ближния си. Ближният - това е майката. Ти трябва да помагаш на майката. Ти си Синът. Бащата, Майката, Синът - те са в Единство. Така трябва да се схваща домът... Ние търсим ближния вън, а то е майката, бащата. Те са единствени и са у тебе. Когато ги потърсиш дълбоко в тебе, ще ги намериш. /1;215/

 

Първите елементи, с които детето се запознава, това са неговите МАЙКА и БАЩА. Дете, което не е кърмено от майка си и което не е чувало гласа на баща си, е лишено от най- благоприятните условия на живота. Майката предава мекота на сърцето, а бащата - светлина на ума и сила на волята. Без майка детето би било твърдо, като камък, а без баща, то би се намирало в положението на лист, носен от вятъра по всички посоки. Има ли баща, детето ще бъде лист, който се държи здраво и се ползва от неговите блага. Мекото и милостиво сърце на човека се дължи на майката, а знанието и светлината на ума - на бащата. Аз вземам думите баща и майка в техния широк смисъл. /57;288/

 

Майката и бащата на човека никога не заминават за онзи свят. /64;114/

 

Никой човек не се ражда произволно... Предполага се, че първият човек е бил създаден в деня на първото равноденствие, когато условията са били благоприятни, хармонични. Ето защо нека всички художници, музиканти, писатели, поети и всички велики учени взимат участие при създаването на човека. Светът се нуждае от нови хора, които да работят за неговото изправяне и повдигане. Това зависи от жената. Тя е вътрешният фактор, който правилно трябва да използва всички външни благоприятни условия. В това отношение на жената майка, на сестрата, на девата трябва да се гледа като на деликатен, благоуханен цвят, който от никаква слана да не се попарва. За да се повдигне жената, преди всичко тя трябва да обикне Бога, своя създател. Възпита ли се в тази насока, тя ще помогне за повдигането на човечеството. Само тя е в състояние да роди новия Адам и новата Ева. /5;137-138/

 

Кога един човек се нарича баща и кога майка? Бащата трябва да мине през един етап - да се откаже от своя егоизъм. Някой иска да живее само за себе си, не иска да има разправия с хората. За да бъде баща човек трябва да роди един син и една дъщеря. Ако не може да роди син и дъщеря, той не е баща. Оная майка, която не може да роди син и дъщеря - не е майка. Първо ще родиш син в Божествения свят, там ще го намериш. После ще го родиш в ангелския свят, между ангелите и най-после ще го родиш на земята, между хората. Най-голямото благо на бащата е да го обичат синът и дъщерята. И най-голямото благо за сина и дъщерята е майката и бащата да ги обичат. /45;28/

 

Децата се узаконяват по причина на Любовта на майката и бащата към тях. Всяко дете, което не е родено по Любов, се счита за незаконнородено. Вън от Любовта нещата са незаконни. /6;80/

 

Между Любовта и Милосърдието съществува тясна връзка. Ако Любовта не се прояви между майката и бащата, детето не може да се роди. Обаче, щом се роди детето, Милосърдието слиза отгоре и започва да се грижи за него. Ако Милосърдието не поеме детето в пелените си, то ще умре. /37;229/

 

Всяка неестествена мисъл, която може да се вмъкне в твоя ум, всяко неестествено желание, което може да се вмъкне в твоето сърце, всяка неестествена постъпка, която може да се вмъкне в твоята воля, ще предизвикат противоречие или в първото поколение, или във второто, или в третото, а може би и след 25 поколения. Всяко едно противоречие трябва да се ликвидира в четвъртото поколение. Природата не оставя противоречията да съществуват дълго време. Оставя ги най-много от четвърто до девето поколение. От деветото нататък повече не може де ги остави. /1;262-263/

 

Всички гениални хора в света са приели един подтик отвън, който им е помогнал да се развият техните дарби. Първите подтици - най-големи и най-малки, дават майката и бащата. На второ място иде учителят, на трето - обществото. Това са все фактори... Бащата трябва да внесе известна сила в човека, майката да даде направление на енергиите. Ти ще познаеш майка си и баща си. Майка може да ти бъде тази, която ще развие твоите дарби и ще те направи доволен. Баща е онзи, който може да те вдъхнови, който може да те повдигне. Всеки, който те ограничава, не ти е нито баща, нито майка. Така разбирам аз майката и бащата. /1;296/

 

Жените са по-умни от мъжете, защото са по-стари; затова, именно, провидението им е поверило отглеждането на децата. На мъжете, като на млади, не е поверена тази работа. /63;22/

 

Хиляди и милиони хора се раждат и умират, но света още не е оправен. Днес в семействата майката и бащата играят важна роля. В бъдеще само майката ще играе роля в семейството, а бащата ще бъде далеч някъде. С други думи казано: Майката ще работи отвън, а бащата - отвътре, а детето ще бъде между тях. Днес майката е отвън, бащата - отвън, детето - отвън и животът не върви хармонично. /3;21-22/

 

Ако майката и бащата не внесат в душата на детето свещен образ на Бога, те не са изпълнили своето предназначение както трябва. Децата трябва да запазят в душата си свещен образ за майка си и за баща си, като заместници на Бога. Каквото и да прави, човек не може да се освободи от майка си и от баща си. Те съществуват в самия него. Майката символизира Любовта, а бащата – Мъдростта. /20;165/

 

Бащата и майката играят роля на ума и сърцето. Майката е много близка на детето. Отначало тя се вика, първо тя е на сцената, най-близката, но когато тя не може да помогне, то почва да вика и другите – значи има тил още навътре. Божествената идея почва да минава през своите граници или се реализира у майката, бащата, брата, сестрата и най- после се изявява у Бога – причината на всичко. Сега, ако намирате, че този ред на нещата малко варира, то зависи от това дали детето е момче или момиче, защото и момчетата викат, но те имат друго нареждане. Когато малките деца викат, понеже умът им не взема участие, у тях тия прояви са естествени. Затова човек най-първо уповава на това, което е нежно, след това на това, което е силно. Първо на това, от което има облага, и после на това, което е стабилно. Майката е това, което е стабилно, което дава, а бащата е това, което донася. И братът е сестрата в духовния свят, това са възможности. Те представляват Божествените възможности, а бащата и майката представляват Божественото реализиране на нещата… Любовта на майката е магнетична, на бащата електрична. Нежността идва от магнетизма, а силата на бащата иде от електричеството. Целувката на майката е нежна, магнетична, на бащата – силна, електрична, на брата е благородна, на сестрата – чиста… Тъй че идеите за баща, майка, брат, сестра влизат в процесите на природата. Някой казва: “Аз не искам да бъда майка”. Той не разбира идеята. Ами че той трябва да е нежен – това е идеята за майката. Друг казва: “Не искам да бъда баща.” Ами че ти трябва да бъдеш силен, за да можеш да се проявиш. Тогава братът казва, че трябва да има разширение на силата си. Силата трябва да има място и пространство, в което да се прояви. Затуй бащата се проявява в своя син, защото силата, това е една възможност за разширение. Братът, това е проявеният живот. Синът расте, бащата жертва всичко за него. А сестрата или дъщерята представляват възможностите на майката, т.е. проявлението на майката е дъщерята. Братът и сестрата – това са възможности. На физическото поле бащата и майката са израз на брата и сестрата – проявеният живот. /51;125-126-127/

 

За да разберем живота, ние трябва да започнем от дома. Майката и бащата създават законите в дома. /23;23/

 

Под думата “дом” всякога разбираме нещо идейно. На земята най-възвишеното, най-идейното, това е домът. Следователно домът, туй възвишеното, трябва да бъде съграден разумно на земята. Основата на дома са майката и бащата, стените на този дом са децата, а покривът, керемидите и другите неща са всички ваши приятели, които ви съчувстват. За да се съгради домът, човек най-първо трябва да вярва в разумното в света. /77;288/

 

Детето е противоположния принцип на бащата и майката. То е отражение на онова, което се крие в душата на майката и бащата. Детето отразява и двамата до известна степен. /77;290/

 

Децата са носители на Истината. Знайте, че ако искате да разберете Истината, само вашите деца могат да ви я разправят; ако искате да научите смирението, само вашите деца ще ви кажат какво нещо е смирението. /77;305/

 

Бащата и майката не създават синовете и дъщерите си, но те представляват само условия за тяхното проявяване. Според развитието си синът и дъщерята ще избират родителите си. /67;266/

 

В семейството си пък, бащата ще поставите на мястото на слънцето, майката - на мястото на луната, а себе си – на мястото на земята. Значи, положението на детето зависи от отношенията, които имат слънцето и луната към него. Ако бащата не благоволи към детето, майката сама нищо не може да направи. Отношенията на детето към бащата трябва да бъдат разумни, а към майката – любовни… За да бъде синът добре поставен между родителите си, той трябва да поставя майка си и баща си на първо място, а себе си след тях. Ако постави себе си на първо място, той непременно ще бъде бит. /38;87-88/

 

Аз искам жените на новото учение да бъдат идеални; искам всяка жена да бъде спретната, смела и решителна в проявата на своите добродетели. Искам жената да бъде умна, съобразителна, да схваща добре нещата и пред никаква мъчнотия да не се колебае. Желая всяка жена от новата култура да се отличава по нещо: по вървежа си, да има нещо пластично в нея, да бъде подвижна; дето минава, всички да казват за нея: Ето една благородна жена, сърце има тя. Ако я срещне мъж, който отива да пие или да върши престъпление, да каже: Отказвам се от лошото си намерение. Не искам да върша повече престъпления. Искам жената да бъде изповедник на мъжа, да го погледне строго и да каже: Пътят, по който си тръгнал не е прав. Не ми харесва този път! Ела с нас в пътя на любовта… Жената на новата култура трябва да възпитава децата си преди да се родят, още като са в утробата. Тя трябва да каже на сина си: Синко, като излезеш на бял свят, в лицето на майка си, на сестра си и на жена си ще виждаш Божието лице. Ще гледаш на тях с благоговение, няма да допущаш никакви лоши мисли и чувства. /55;15-16/

 

Ако произнесете името на майка си без любов, тази дума “майка” е вече без съдържание и смисъл, вследсвие на което тя произвежда в мислите и в чувствата на човека известна дисхармония. /39;63-64/

 

За Духа е важно да се прояви, да носи силите си към нещо. Какво ще бъде това нещо, за него не е важно. Майката отправя мисълта си към своето дете; ученият към книгата; поетът – към перото; художникът към четката. Различието се заключава само в начина, по който Духът се изявява. /24;170/

 

В един дом, ако няма деца, нито бащата е баща, нито майката – майка. /69;201/