1.2 КЛОНИ НА ЛЮБОВТА

[valiamaria]

1.2 КЛОНИ НА ЛЮБОВТА

 

Майчината любов представя корените на живота, а братската и сестринската - клоните. Божествената Любов представя плодовете на Дървото на Живота. От корените на майчината любов, от клоните на братската и сестринската любов произлизат плодовете на Божествената Любов. От тези плодове, именно, бъдещите хора ще се хранят и ще придобият безсмъртие. Тези плодове ще бъдат носители на новия живот. Дето да отидете по света, навсякъде ще срещнете хора на новия живот. Тези хора се отличават по меката и приятна светлина, която излиза от очите им. Ние наричаме новите хора “братя и сестри на човечеството”, носители на Божественото начало в себе си… В какво се заключава новата религия? Първият член на новата религия гласи: Аз вярвам, че любовта на майка ми и на баща ми са корените на дървото на великия живот – животът на любовта. Вторият член гласи: Аз вярвам, че любовта на сестра ми и на брат ми са клони на дървото на великия живот – живота на любовта. Третият член гласи: Аз вярвам, че Божествената любов е плодът на дървото на великия живот. Всичко, което излиза от моя ум и от моето сърце, се превръща в плодове на любовта. Който яде от тези плодове, той придобива безсмъртие. /57;398-399/

 

Майката иска да роди дете, за да се осмисли животът й. Значи, липсва нещо на майката, затова тя иска дете. Питам: ще дойде ли ден, когато майката няма да иска деца? Затова е неразрешен въпрос, който за дълго време още ще остане в това положение. Затова, ние казваме: В света съществува само един Бог, и всички богове са излезли от Него. В света съществува само една майка, и всички майки са излезли от нея. /2;79/

 

Даже и майката, като ражда, пак си казва: Дано това дете ме гледа на стари години. Всички майки не мислят така, но и те се изкушават, и те очакват от децата си. Малко хора се ръководят от една свещенна идея в живота си. Нови хора са нужни сега, с нови разбирания. Светът се нуждае от нови майки и нови бащи, които да се жертват от любов. Живеят ли по стария начин, и родителите, и децата ще се разочароват. /3;264/

 

Под думата “сърце” някои разбират жена, други майка, трети дева. Тези три понятия представляват степени на развитието на сърцето. Най-долното положение на сърцето представя жената, а най-горното - девата. Девата е целта, майката представя условията, средствата за постигането на целта, а жената е постижението. /5;136/

 

Засега Природата иска да направи жената работница, да я извади, да я направи майка, а майката е врата за любовта. Друга една фаза ще настане след майката: майката трябва да стане девица. То е едно високо състояние - да е абсолютно свободна. Щом е майка, тя има свободни отношения към сина и дъщерята. Щом е майка, тя има отношение към всички умствено, духовно. Това е майката. Майката трябва да се освободи от всички тия връзки, да стане свободна, естествена. И които имат отношение, да са доволни от нея. Ако майката след като стане майка нищо не е припечелила, де е майчинството? /5;240/

 

Като говорим за любовта, ние се спираме върху най- чистата любов – майчината. Тя служи като филтър. Също така чиста любов е и бащината. И тя служи като филтър. Чиста любов е още любовта на брата и на сестрата. И тяхната любов служи като филтър. Майката, бащата, братът и сестрата представят полета през които минава любовта. Обаче, това което майката предава със своята любов, бащата не може да го предаде; и това, което бащата предава със своята любов, майката не може да го предаде. Това, което братът предава със своята любов, сестрата не може да го предаде; това пък, което сестрата предава със своята любов, братът не може да го предаде. Значи, в любовта на майката има нещо специфично, което липсва в любовта на бащата, на брата и на сестрата. За да се изяви в своята пълнота, любовта трябва да мине през четири различни полета. През всяка среда тя предава нещо специфично… За да разберете любовта, вие трябва да сте я получили от четири различни среди: от майката, от бащата, от брата и от сестрата. /25;170-171/

 

В какво седи любовта?… Аз мога да те нахраня, но любовта не е в нахранването; мога да те напоя, но любовта не е в напояването; мога та те облека, но любовта не е в обличането; мога да ти дам знания, но любовта не е в знанията. Всички блага мога да ти дам, но любовта не е вътре в тези блага. И ние съвременните хора се заблуждаваме. Майката, като храни детето си, мисли, че туй дете един ден ще я гледа, но туй дете не е в това тяло. То се проявява в тялото, но туй тяло ще се измени. В туй тяло има една разумна душа. Ако майката може да влезе в интимна връзка с душата на детето си, туй дете ще я разбере. /77;345-346/