Jump to content

Recommended Posts

4. РАЖДАНЕ

 

Когато един дух се въплотява на земята, той най-първо изгубва ума си. Всичките малки деца са изгубили ума си. Те врякат, плачат, не им стига ума как да мърдат ръцете си. Те не могат да се нахранят. Някое от тия деца е било някой философ, някой учен човек, учил целия свят, а сега тук при майка си, не му стига умът как да си отвори устата. Туй е факт. Защо е така? Защото този учен е вложил всичките си умствени енергии в тялото. Всичко туй е създаване. Той си гради къща. /21;30л., 12/

 

Според този закон трябва да се знае кога едно дете трябва да се роди. То трябва да се роди точно навреме, когато е определено от Бога, а не както сега се раждат безразборно. Така се раждат само престъпните хора. В света е определено кога трябва да се роди всеки свят човек. Така роден, той може да върви по пътя. /1;278/

 

Не всякога може да се роди човек. Той може да се роди когато и както иска, но главата му пак ще пати. Гениите се раждат през известни години, дни и месеци, при известни съчетания на планетите, на слънцето, на месеца и на другите по-важни планети. Светиите и учителите, както и гениите се раждат при специални съчетания на планетите. /4;147/

 

Не е позволено на майката и бащата да раждат деца без Любов... Като се жените, призовете Името Божие между вас. Не е ли Бог между вас и женитбата и раждането на децата е търговска сделка. Ражда се син - създали са го електрическите влияния; значи влязло е в него кротостта, електричеството и мъчението. Ражда се дъщеря - създали са я смирението, магнетизмът и скръбта... Ето защо момъкът се мъчи, а момата скърби. /50;140/

 

Хора, родени вечер, носят белезите на нощта; хора, родени денем, носят белезите на деня. Също така ония, които са родени сутрин, при изгрев на слънцето, коренно се различават от тия, които са родени вечер, при залязване на слънцето. Изобщо, всеки човек носи белезите на часа, минутата и секундата на своето раждане. Тази е причината за голямото разнообразие, което съществува между хората. Някои хора носят в себе си повече от силите на тъмнината, а други – повече от силите на светлината. Обаче, който се ражда вечер, той е заченат денем при действието на светлината; който се ражда денем, той е заченат вечер, при действието на тъмнината. Това показва, че в природата съществува закон на контраст, на компенсация на нейните сили. Невъзможно е човек да е заченат през деня и да се роди през деня; невъзможно е също да е заченат през нощта и да се роди през нощта. Роди ли се при такива условия, човек не може да живее. /9;155-156/

 

Стоенето на детето в утробата на майката се равнява на 19 милионния живот на историята на човечеството. Окултистите твърдят, че откакто човек се явил на земята, има 19 млн. години. Деветият месец е месец на истината, която се застъпва за неговата свобода. Раждането е освобождаване. Само истината може да извади човека от утробата на майката. Ако се роди по-рано или по-късно, няма условия за живот. Навреме трябва да се роди човек. Но, за да се родиш, истината трябва да те извади от утробата. Всеки човек, който е роден от истината, има бъдеще. /58;124/

 

Когато един човек се ражда на земята, едновременно с него друг се ражда на Небето. /52;30/

 

Под “раждане” аз разбирам туй съзнание, което трябва да мине от майката в детето. /11;480/

 

Някой е недоволен от себе си, намира, че е грозен. - Защо е грозен? - Когато майка му го раждала, последния човек, когото видяла, бил грозен. Ако последният човек, когото е видяла при раждането на детето си, бил красив, и то ще бъде красиво. Ако някой е учен, причината е същата: като го раждала майка му, последния човек, когото видяла, бил учен. /46;262/

 

Като дойде едно дете, де ще го пратите?… Ако това дете е недоволно от майка си, защо е дошло тогава? Ако пратим едно дете някъде, или ако свържем двама души, трябва да са доволни. И детето, което се роди чрез тях, също трябва да е доволно. Така се повдигат и родителите, и детето. Така те си помагат. /46;44/

 

Майка, която иска да роди добро, разумно и здраво дете, тя непреривно трябва да държи тази идея в ума си. Каквото дете желае майката, такова ще роди. От майката зависи, какви да бъдат децата й. /74;128/

 

 

За да се роди едно умно и красиво дете, майката е работила в това направление десетки години. За да роди гениално дете, майката е поддържала тази мисъл в ума си с векове. /54;390/

 

Геният има определени черти на лицето, определен череп, определено чело. Всеки човек се ражда с определена мисия, колкото тя да е малка или голяма. Защо да не се радваш, ако детето ти бъде обикновен човек, но да изпълни мисията, която му е дадена? Малкото колелце в часовника изпълнява толкова важна работа, каквато и голямото. /13;144/

 

Когато има повече петна на слънцето, има повече женитби, повече раждания, хората са по-весели, търговците повече печелят. /1;67/

 

Човек се ражда в света с определено знание. /1;67/

 

И като се жениш, трябва да намериш онзи, който е определен за тебе, с когото можеш да живееш. После можеш да се ожениш, да ти се родят деца. Определено е колко деца ще родиш. Един хиромантик може да ти каже колко деца ще имаш и колко от тях ще останат живи, колко от тях ще са щастливи. /1;67/

 

Защо майката ражда деца? - За да се научи да люби, а същевременно да събуди любовта на децата към себе си. Ако майката не може да люби децата си, и ако те не й отговарят с любов, тя не е истинска майка. Тя трябва да има отношение не само към телата на своите деца, но и към душите им. Ако не може да влезе във връзка с душите им, тя остава чужда за тях; същевременно и те остават чужди за нея. Една от причините за смъртта на децата се крие в майките, а именно, те нямат връзка, отношение към душите на своите деца. Майка, която обича децата си, внася живот в душите им… Дългият живот на детето зависи от майката. Каквото е било състоянието на майката, като бременна, такова ще бъде и детето. Ако бременната жена носи детето си и не вярва, че то ще живее много, детето наистина умира скоро. Каквото е вложила майката в детето си, като зародиш, това израства. Каквото се казва за майката, същото се отнася и за бащата, понеже те са полюси на живота, от тях зависи бъдещето на децата им. Бащата и майката са главни фактори за изграждане бъдещето на своите деца. /3;332/

 

Детето прилича на млада булка, която само даряват. В първо време булката само получава, а после и тя започва да дава. За всеки дар, колкото и да е малък, тя трябва да се отблагодари с нещо, да покаже, че е щедра, внимателна и благородна.

Този закон има приложение в цялата природа, а именно: когато ще се роди едно същество, всички, от най-ниските до най-високите същества, се радват и даряват с нещо новороденото. Благодарение на тези подаръци то се облича в плът, придобива известни качества и дарби и започва нов живот. По-нататък, то започва да работи и да се развива, като се ползва от благата на природата и живота. /3;203/

 

Да бъдеш майка, това още не значи да раждаш деца. Като родиш, ти трябва да вложиш такъв живот в детето си, който да събуди Божественото в него. Само така роденото дете е в състояние да се жертва за майка си и за баща си. Дете, което не е родено по този начин, колкото повече расте, толкова повече се налага на родителите си. /25;191/

 

Жената е всякога такава, каквато е родена... Мъжът е всякога такъв, какъвто е роден, не мислете, че ще го направите светия в този свят. Светията се ражда такъв. Добрата жена се ражда и добрият мъж се ражда, отпосле не могат да станат добри. Не е ли роден един човек добър, работата е свършена. /1;98/

 

Майката казва на детето: Мама, трябва да знаеш, че аз те родих. Питам: Майката говори ли истината? Питам тогава, а нея кой роди? Защото това което ражда, то не трябва да се ражда. Това, което ражда, не трябва от никого да се ражда. Затова майката няма право да казва, че е родила. Всички изведнъж са родени. /1;179/

 

Ако едно дете се роди сляпо, причината за това не е природата. Ако едно дете се роди идиот, природата също не е причина. Ако едно дете се роди сакато или неспособно и т.н., причината не е в природата. Причината сме ние хората, които не разбираме. У нас има баби, които като се роди дете, натискат главата му за да я наместят. Главата в никакъв случай не трябва да се пипа, или да се натиска. /1;228/

 

От здрав баща и от здрава майка всякога се раждат здрави деца.Това е закон, в който няма изключения. Невъзможно е здрави родители да родят болни деца. Ако родителите са болни, и децата им ще бъдат болни. Даровитите родители всякога раждат даровити деца, а бездарните родители - бездарни деца. Затова е казано, че дървото се познава от плодовете. /3;176/

 

Зашо някой човек е нещастен в своя живот? - Причината за неговото нещастие се крие в идеята, с която майка му го е посрещнала на този свят. Например, ако някое дете се роди в събота, майка му казва: на това дете няма да му върви в живота, всичко ще му отива на зле, в събота се роди то. Питам: какво ще очаквате от това дете, на което майката още от рождението му е внушила тази идея? Това дете, като порасне, само за Сатурн ще мисли. Действително, влиянията на Сатурна са вредни за човека. Около него се събират ред отрицателни елементи от Сатурна, например, оловото, които му се отразяват вредно. /42;23л.107-108/

 

Какво по-голямо добро може да направи майката за своя син от това, че го е родила? Тя му е дала живот, без той да знае това. В този смисъл, колкото по-неизвестно е за сина доброто, което майката е направила за него, толкова по-любима му е тя, толкова по-свещен е нейният образ. Като говори за майка си, той казва: Всичко красиво и добро в мене е от майка ми. /3;274/

 

Разумност се иска днес от майката и бащата, от учителите - от всички хора. Не е ли разумен, човек носи отговорност, както за себе си, така и за бъдещото поколение, което излиза от него. Много от недъзите, които децата имат, се дължат на родителите. Ако майката и бащата са живели нередовно и са допущали в ума и в сърцето си отрицателни мисли и чувства, те стават причина за нещастията на своите деца. Децата възприемат техните слабости и цял живот страдат, не могат да се освободят. Каква полза имат родителите и обществото от такива деца? Те носят недъзите на своите родители, деди и прадеди и, вместо да допринесът нещо ценно, те сами се разрушават. Какво може да очаквате от дете, което не обича Бога, нито своите родители? Искате ли да свържете приятелство с някой човек, търсете такъв, който да обича първо Бога, а после себе си. Щом обича Бога, той може да обича и своя ближен... Каква полза от това, че си женен, а между тебе и жена ти и децата ти няма никакво разбиране? Имаш жена, но другарка ли ти е тя? Имаш деца, но знаеш ли какво носят те в себе си? Нито жена ти е твоя другарка, нито децата си познаваш. Да родиш едно дете по физически начин, това е лесна работа; важно е да го родиш духовно. Истинското раждане подразбира да родиш детето си едновременно в четири свята: в света на Истината, в света на Мъдростта, в света на Любовта и най-после във физическия свят, да се облече в плът. Това значи роден от Бога. Само роденият от Бога има бъдеще. И тъй, иска ли да създаде здраво, способно дете, човек трябва да се отнася сериозно към женитбата и раждането. /3;47-48/

 

Какво означава раждането? Да се роди дете, това значи майката и бащата да се подмладят. Те ще бъдат млади само тогава, когато синът и дъщерята ги обичат. Ако децата не обичат родителите си, последните бързо остаряват. /29;99/

 

Защо майката трябва да ражда? – Това е необходимост и за нея и за ближните й. Това е толкова необходимо, колкото е необходимо на човека да яде, пие, да диша, да мисли, да чувства и да действа. /7;22/

 

Някоя жена иска да роди дете. Нека се запита: ще мога ли да повдигна себе си и детето си? Ако може да придобие това, нека стане майка; ако не може, по-добре да не ражда. /53;38/

 

Каквито са бащата и майката, такова ще бъде и детето им. Това е неизбежен закон. /14;184/

 

Ще убиеш някого, но в друг живот ще станеш майка, ще събереш нужния материал да съградиш нова къща на убития. Той ще стане твое дете, за да разбереш колко струва животът на човека. Колкото по-мъчно ражда жената, толкова повече полици има да плаща. Когато ражда, жената трябва да се обърне към Бога с молба, да я научи да изпълнява волята Му. Синът направил ред престъпления, а майката иска да дойде Божието благословение върху него. Казвам на майката: Не очаквай това, от което синът ти не може да се ползва. /7;14/

 

Семейства, в които има много деца, са по-бедни от тези, които имат малко деца. При това родители, които имат повече деца са по-слаби от тези, които имат едно-две деца. Друг е въпросът, ако децата, които се раждат в едно семейство, са от висока култура. При това положение, макар че са повече деца в семейството, те придават голяма енергия на родителите си. Когато децата са от ниска култура, майките осиромашават и отслабват; когато децата са от висока култура, майките разбогатяват и се засилват. Същият закон има отношение и към човешките мисли и чувства. /41;127/

 

За да бъде щастлив човек, който се ражда на земята, необходимо е майката, когато го е носила в утробата си, да е имала възвишени идеи в ума си и благородни чувства в сърцето си. Бащата на щастливия човек трябва да е мъдър и винаги вдъхновен, а братята и сестрите на щастливия човек трябва да са радостни. Само при такива условия може да се роди щастлив човек на земята. /64;117/

 

Старата майка ражда разумни, добри деца…Младата майка ражда деца с любящи сърца. /7;98/

 

Първият процес, с който детето започва своя живот, е дишането. Преди да поеме първата вдишка, то е било в утробата на майка си. Там то се е хранило без да диша. Майката е дишала, а то – яло. Майката вършила едновременно няколко процеса: работила, яла и дишала, а детето само се хранело… Докато не дишаш, ти си само ембрион, още си в утробата на майка си, дето ядеш, без да дишаш и мислиш. – Колко време може човек да не диша? – Девет месеца. Ако на деветият месец гърдите му не се отворят и не поеме първата вдишка, той е осъден на смърт. Ако той пожелае да излезе малко по-рано или да остане малко по-късно в утробата на майка си, смъртта му е неизбежна. До девет месеца човек може само да яде и спи, без да диша и мисли. През това време майката ще мисли за него. Обаче, дойде ли деветият месец, той е заставен сам да реши задачата си. /15;23/

 

Първият подтик на новороденото дете е дишането. С раждането си още то започва да диша, защото законът на движението е закон на астралния свят. С първата вдишка още детето започва да плаче. Това показва, че то влиза във физическия свят, който не е особено хармоничен. И детето плаче и възрастните хора плачат, защото живеят в нехармонична среда. /39;56/

 

Първо животът е влязъл през устата, после влиза през носа, после влиза през ушите и после през очите. /69;137/

 

За нероденото дете е реално да седи до деветия месец в утробата на майка си, да не вдига шум. Ако преждевременно напусне къщичката си, то трябва да има средства да плаща наем за друга къщичка. Ако напуснеш една къща трябва да намериш друга, там да се преместиш. Докато си бил в майчината къща, тя е дишала за тебе. Сега трябва да дишаш сам, по специфичен начин. Докато е в къщата на майка си, детето е философ, само размишлява. Щом излезе вън от тая къща, то заплаква и се пита какво да прави. Майката и близките около нея, като чуят този плач, веднага се разтичват да помогнат на новия наемател. Не само майката се грижи за детето, но всички очакват на тези малки плачльовци, дано те спасят света. Може ли майката да очаква спасението си от своя син?… Синът не се ражда, за да спасява майка си. /15;24/

 

Дете, което току-що се ражда, не страда от никакви болести. В него се проявява Божественото, в което няма болести, няма съмнения и противоречия. /30;50/

 

Защо майката трябва да ражда? – Това е необходимост и за нея, и за ближните й. Това е толкова необходимо, колкото е необходимо на човека да яде, пие, да диша, да мисли, да чувства и да действа. /7;22/

 

За да се развива добре мозъчната система, човек трябва да се роди, около 22 март, деня на равноденствието, и ако майката е в особено повдигнато състояние на духа и душата. /68;23/

 

Онези, които се раждат от 22 март нататък, са повече идеалисти, умът в тях работи повече от сърцето и страдат главно от главоболие. Каже ли някой, че страда от главоболие, аз зная, че е роден през март, когато Слънцето е в Овен. /77;303/

 

Ако някое дете се роди през месец май, чувствата му вземат надмощие, това дете ще чувства повече, ще мисли по-малко. Месец май предразполага към ядене и пиене, музика, удоволствия. /77;302-303/

 

Ако някое дете се роди през декември при пълнене на Луната, то ще бъде заставено да мисли. Умът ще работи в него повече от чувствата. Защото е родено зимно време в студа. Студът е едно неблагоприятно условие в живота. Лошите условия заставят човека да мисли. Чрез мисълта той разрешава и най-мъчните си задачи./77;302/

 

За всяко раждане има строго определени математически дати. Има дати, в които не е възможно да се роди човек. /77;303/

 

Случва се някое дете да не обича баща си. Защо? – Защото не е от неговата кръв. За да премине кръвта от бащата на детето се искат специфични условия. Дете, родено при такива условия ще обича баща си, ще наследи неговите качества. Едно от тези условия е детето да е родено през някой слънчев ден. Има големи и малки слънчеви дни: един слънчев ден от секундата, един слънчев ден от минутата, един слънчев ден от часа, един слънчев ден от 24 часа, един слънчев ден от седмицата, от месеца, от годината. Най- малкият слънчев ден е секундата. Значи, за да предаде бащата своите добри качества на детето си, той трябва да е избрал хубав слънчев ден за неговото зачеване. Каквото се казва за слънцето, същото се казва и за луната. Когато майката и бащата не могат да изберат такива дни за раждане на своето дете, ражда се дете, което не мяза нито на бащата, нито на майката. /68;47-48/

 

Ония, които са родени сутрин, коренно се различават от тези, които са родени вечер. Всеки човек носи белезите на часа, минутата и секундата на своето раждане. /68;74/

 

Родителите са само условия за дохождането на детето, а то всъщност се ражда от друго място. /68;121/

 

Жените трябва да се откажат да раждат престъпници, а мъжете трябва да се откажат да хранят престъпници. /68;121/

 

Синът и дъщерята не могат лесно да се освободят от внушенията и състоянията на майка си, които тя е имала през време на зачеването им, през време на бременността и няколко месеца след раждането им. Тези три периода са много важни. /68;223/

 

Когато някоя жена ражда, тя се намира в неблагоприятни условия, не знае как ще роди. Има случаи при раждане, когато и майката умира, и детето умира. Но като се роди детето майката забравя своята скръб и се радва. /49;196-197/

 

Какви деца ще роди онази майка, чийто ум не се базпокои, нито смущава от никакви бури и противоречия в света, и чийто дух е тих и спокоен? – Тя ще роди здрави деца. Всички майки, които имат мир в душата си, раждат здрави деца. Онази майка пък, която се е тревожила през всичкото време на своята бременност, било от условията на живота, било от неблагоприятните съчетания в природата, ражда болни, хилави деца. /49;27/

 

Щом в един дом царува Божията Любов, там се раждат умни деца. /49;137-138/

 

Една жена, която се е научила да мисли, тя ражда без болка. /69;191/

 

Всяко новородено дете се намира пред неизвестността на своя живот. Когато мине през целия кръг на своя живот, тогава неизвестността става известна. Докато е в утробата на майка си, детето е в пълна неизвестност. То се намира под влиянието на майка си. Щом излезе на бял свят, то влиза в нови условия и заплаква. Плачът означава две състояния: радост и скръб. Когато новороденото дете заплаква, плачът му означава радост. То се радва, че се освобождава от ограничителните условия, в които се е намирало. В утробата на майка си то се е намирало между живот и смърт. /40;24-25/

 

Малките деца защо плачат? Щом дойдат на света, те плачат. Защо? – Да им помогнат. Някой път докато плачат, никой не отива при тях, а щом престанат да плачат, идват и им помагат. Но плачът е зов на душата за помощ. /51;158/

 

Когато новороденото дете влезе в новите условия на живота, първият поглед, първата усмивка и първата дума идат от майка му… Защо като се роди детето, заплаква? – Защото не усеща ръката на майка си, която трябва първа да го поеме. Днес бабата първа поема детето, а не майката. В Божествения свят майката първа поема детето си. Под “майка” разбирам любовта. Докато има баби, хората всякога ще бъдат хилави. В бъдеще, никакво бабуване, никакви баби! /55;164-165/

 

Детето плаче, понеже майката е неразумна. Докато е била мома, тя се е занимавала с ред фантазии, чела романи, свирела на пиано, но във всичко това липсвала идея. И като стане майка, тя пак мисли за други неща. /24;208/

 

Едно дете плаче. Може леко да пипнете меката част на ухото му или върха на носа му и всичко ще мине. /70;212/

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...