8. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ ПО ТЕМАТА

[valiamaria]

8. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ ПО ТЕМАТА

 

Драги читатели, Тези от вас, които се интересуват по-задълбочено от темата, ето към какво още можем да ги насочим. Въпросът за предродовото възпитание на детето става популярен в Западна Европа и Америка през 80-те години на 20 век. Затова там е създадена Международна Асоциация за преднатално възпитание – ANEP, със седалище Париж. Главните цели на ANEP са:

• информиране на бъдещите родители за изключителната роля на деветте месеца вътрешно- утробен живот на детето;

• разпространяване на най-съвременните научни постижения в областта на психологията на ембрионалното развитие;

• подобряване и хармонизиране на физическото и психическото развитие на децата чрез подготовка на родителите и особено на бъдещата майка, през време на бременността. В публикациите на ANEP се изнасят съвременните научни изследвания, доказващи връзката между майката и детето във физиологически и психологически план. Например в следните направления:

1. Сензорни възможности на плода.

2. Изследвания, потвърждаващи емоционалната връзка между майката и детето.

3. Изследвания, разкриващи възможностите на елементарните частици, които изграждат атомите, молекулите и живите клетки. Тези данни показват как информацията функционира на ниво “клетка”.

4. Хипотеза за морфогенетичните полета на Рупърт Шелдрейк и неговия колектив от Британската кралска академия.

Развитието на науката и по-конкретно изследванията на ембриона и плода в утробата на майката потвържда- ват необходимостта от подобен вид възпитание. Идеята е твърде стара и удивително съвпада с данните от съвременните научни изследвания и с твърденията на древните философи. Това становище е разработено и в педагогическата система на Учителя П. Дънов, където преднаталното възпитание е възприето за основополагащо на цялостното възпитание на човека. Човек има духовна същност – душа, която е Божествена еманация и като такава тя носи потенциалните възможности на Бога, т.е. на цялото битие. В душата на човека са заложени безсмъртието, съвършенството, всички дарби, добродетели и способности. Човешката душа се развива по силата на обективни закони, закони на кармата и прераждането. В този смисъл тя е уникално съчетание на универсални дадености, индивидуално развитие и натрупан опит. В тази връзка възпитанието трябва да създаде условия за проява на Божествената същност, да развива таланти, дарби и добродетели. В периода на бременността и в процеса на създаване на физическото тяло, душата на бъдещото дете е в симбиоза с душата на майката. Осъществява се възпитателно взаимодействие, като майката, чрез своите мисли, чувства и постъпки, е творческият субект. Тя носи в себе си образа на едно ново същество. Със самия факт на действие, чувстване и мислене тя произвежда и привлича към себе си структуриращи енергии от определено естество. Тя може да насочи тези физически и психически енергии към детето си. Със своите мисли майката може да направи избор, който е определящ за детето й. Жените имат голяма сила на въображението. Те могат да използват това чудесно предимство за формиране на своето бебе. Става въпрос за творческото въображение, за творческата сила на ума, която е проводник на красота, интелигентност, нежност, мъдрост. Тя може да твори чудеса. Майката например, може да работи с цветовете, като носи ясни цветове, като ги разполага около себе си. Тя може да наблюдава седемте цвята на дъгата, получени през призма, и мислено да облива с тях клетките на детето си. Това са най- чистите и могъщи цветове, защото животът е светлина. Всеки от седемте цвята е свързан едновременно с някоя система от организма и с душевно качество. Бременната жена, която работи с цветовете на дъгата, хармонизира тези два плана едновременно у себе си и у детето си. Тя също може да визуализира качествата, които иска нейното дете да прояви.

 

МАЙКАТА Е ИЗВОР И ТОВА, КОЕТО ИЗВИРА ОТ НЕЯ СЕ ВЛИВА В ДЕТЕТО!