Jump to content

VІ. ЛЕКАР И ЛЕЧИТЕЛ


Recommended Posts

VІ. ЛЕКАР И ЛЕЧИТЕЛ

•Аз признавам само Природата като виден специалист лекар. (105, 70)

•Всички лекари са асистенти на Живата Природа. Те учат хората как

трябва да се живее. (48, беседа „Ще им изявиш", 6)

•Какво е предназначението на лекаря? - Да учи хората на ония закони,

които обуславят тяхното здраве, техния добър живот. (60, 66)

•Един лекар е толкова по-способен, колкото повече се приближава в

методите си и лекарствата си до тия на Природата - великият лекар в Живота.

(37, 13)

•Всички хора се стремят към знания. Те не подозират даже, че

Знанието е в самите тях. Ако наблюдавате животните, запример, ще видите,

че когато някое животно заболее, то само намира своя лек. След дълго

боледуване у него се пробужда едно вътрешно чувство, някакъв инстинкт, с

помощта на който само намира тревите, с които може да се лекува. Това се

забелязва и в месоядните, и в тревопасните животни, даже и в насекомите.

Същото чувство се забелязва и в човека. (14, 14-15)

•Човек трябва да бъде лекар сам на себе си. Докато не сте лекар на

себе си, вие не можете да бъдете свободни. (98, 11)

•Когато сам се лекува, човек придобива увереност в себе си, в своите

сили. Остави ли се на лекар, той отдава всичко на него и постепенно губи

вяра в своите сили. Болестите не са нищо друго освен задачи, които трябва

правилно да се решават. Не се ли решат както трябва, тогава идат истинските

болести, които мъчно вече се лекуват. Като знаете това, не се страхувайте от

болестите. (146, 114-115)

•Някой започва да се лекува и като дойде до четвъртия ден, до

четвъртия кръг, уплашва се и спира. Не, щом е дошъл до това място, нека

продължава. На четвъртия ден положението ще се подобри. Правете тези

упражнения, да се развивате. Добре е понякога да се лекувате едни други.

Така ще изпитвате силите си и взаимно ще си помагате. Вярата не може да се

реализира, докато човек не приложи съответна на нея сила. Затова пък се

изискват опити. (150, 10)

•Има смисъл да бъдеш лекар, но да познаваш признаците на здравето,

да знаеш кой човек е здрав. Да познаваш само болестите, това не е истинска

медицина. (82, 193)

•За да бъде добър лекар, преди всичко човек трябва да знае коя е

нормата на истинското здраве. Като знае нормалното състояние на всички

органи, човек ще знае къде е станало отклонението. Щом знае къде е станало

отклонението, той лесно може да определи диагнозата на всяка болест и да я

лекува. (104, 157)

•Изкуство е да определиш диагнозата поне десет години, преди да е

заболял човек, за да вземе мерки предварително. Това може да направи само

онзи лекар, който познава окултните науки. (7, 272)

•Според мене истинският лекар трябва да знае много повече от това,

което практикува. Кога ще го научи? - Когато стане ученик на Живата

Природа. Да, от памтивека има лекари и онези от тях, които са свързани с

Живата Природа, се раждат лекари. Те идват с готово знание. (60, 64)

•Един от законите на Божествения свят гласи: болният лекар не може

да лекува; глупавият умен не може да учи; слабият на силен не може да

помага. (82, 342)

•Всеки здрав човек, който живее в съгласие с Божиите закони, може да

лекува. Колко от сегашните лекари, като хванат само ръката на болния, могат

да го излекуват? Това може да направи само оня лекар, който е абсолютно

здрав и е свързан с Бога. От него изтича жизнена, магнетична сила. (92, 18-

19)

•Много лекари лекуват болни, но малцина имат добри резултати при

лекуването. Истинският лекар трябва да представлява среда, през която

болестта може да излезе навън. Лекарят трябва да вземе нещо от своя

болен. Същевременно той трябва да даде нещо на болния. (106, 65-66)

•Причините на болестите се крият в човешкия ум и в човешкото сърце.

Ето защо със своя ум лекарят трябва първо, да въздейства на ума на болния.

Подобното подобно привлича. Опитният лекар може да лекува човека, преди

още да е заболял. Той вижда причината за бъдещото заболяване на човека в

неговия ум и оттам започва да лекува. (30, 125)

•Съвременните лекари практикуват правенето на паси като метод за

регулиране енергиите на организма, но който се наеме да си служи с този

метод, трябва да бъде чист човек. Чистите мисли и желания представят

добър проводник на живите сили в Природата. (104, 128)

•Ако стане нужда да викате лекар, не викайте такъв, който да не е в

хармония с вашите сили. (2, 106)

•Лекарят помага, но не толкова с лекарства, колкото с магнетизма,

който изтича от него. Между лекаря и болния трябва да има хармонични

отношения.

Лекарят има вяра в своите лекарства и в мисълта си. Намаже ли

болното място с лекарство и каже на болния, че ще оздравее, той пръв вярва

на думите си. (82, 17)

•Ако нямаш Любов, изкуството да лекуваш болни пропада. Да лекуваш

болни, това значи да сваляш раницата от гърбовете им. Понякога е добре да

боледува човек. Ако хората не боледуваха, щяха да се натъкнат на големи

нещастия. Никой не може да избегне страданието, което Природата му

изпраща. Ако избегне едно страдание, ще го сполетят две, три и повече.

Природата е строга и взискателна. (18, 292-293)

•Между лекаря и болния трябва да съществува взаимна любов. Не

може да ти помогне онзи, който не те обича. (18, 360)

•Лекар, който работи 10-20 години между болни, в края на краищата ще

възприеме някои от техните отрицателни състояния и преждевременно ще се

разстрои. Обаче ако познава законите за трансформиране на енергиите, той

лесно ще се справи с всичките отрицателни състояния и ще остане

незасегнат от тях. Когато лекува болни, лекарят трябва да помага, без да се

свързва с тях. За да повдигне болния, той трябва да внесе някаква нова идея

в ума му. Истинската работа е онази, която води към придобивки, които

повдигат съзнанието на човека. (45, 155)

•Когато отиваме да лекуваме болен и влизаме в контакт с него, не

вливаме ли част от неговата болест върху себе си? – За туй не мислете. Най-

първо, ще се запитате: „Трябва ли аз да го лекувам?" И ако трябва да го

лекувате, не трябва да отстъпвате пред никакви последствия. Как ще познаем

трябва ли да лекуваме? - Щом обичате човека, ще трябва да го лекувате. (2,

85-86)

•Не е лесно да се справя човек с болни хора. Най-недоволните хора в

живота са болните. За да не се натъква на недоволството на болния, лекарят

трябва да знае кого да лекува и кого да не лекува. (104, 110-111)

•Не е позволено да се лекува който и да е. Ако един духовен лекар

освободи един престъпник, той ще носи неговата карма. Има престъпници,

убийци, които по никой начин един духовен лекар не може да ги лекува. (68,

беседа 31, 18)

•В древността живял един адепт, който имал способността да лекува

различни болести. При него идвали глухи, слепи и неми и той ги лекувал.

Какво било учудването му, като вместо благодарност те му отговаряли с

жестокост и недоволство. Той се обърнал към Бога с думите: „Господи, коя е

причината, че тези хора ме преследват? Отворих очите и ушите им да виждат

и чуват, отключих устата им да проговорят и след всичко това не намирам

спокойствие от тях." Бог му отговорил: „Аз затворих очите, ушите и устата им,

защото сърцата им бяха жестоки. За да не грешат повече, лиших ги от

благата на външния свят. Ти се намеси в моя план без позволение, затова ще

носиш последствията на своята постъпка. Има смисъл да отваряш очите и

ушите на слепи и на глухи, ако те са готови да служат на Бога."

И тъй не се смущавайте от болестите и недъзите в света. Не се

безпокойте за света и за себе си. Който е създал света, Той се грижи за него.

И най-голямото зло отстъпва пред Любовта. (18, 242-243)

•Христос никога не се е заемал да лекува безверници или хора-убийци

и престъпници. За такива хора изцеление няма. (150, 25)

•Докато вярва в методите и лекарствата на десет лекари, болният

никога няма да оздравее. За да оздравее, той трябва да се предаде в ръцете

на един лекар и напълно да му вярва. Само онзи лекар може да лекува, в

когото болният вярва напълно. Лечебните сили се крият в елементите на

Природата - във водата, във въздуха, в светлината и в храната. Лекарят е

проводник между Природата и болния. Следователно, щом болният вярва в

своя лекар, последният може да извади жизнената сила от тия елементи на

Природата и да си послужи с тях. Ако болният не вярва в лекаря си, той не би

могъл да се ползва от жизнените сили на Природата. Всеки човек е проводник

между Природата и себе си, поради което той сам може да се лекува. Не

вярва ли в душата си, той се нуждае от външно лице, от човек, който ще

послужи като проводник между Природата и него. Този закон работи и в

Духовния, и в Умствения свят. (62, 64-65)

•Защо са болестите в света? - Те са възпитателно средство. Ако

съвременните лекари съзнаваха това, те трябваше да учат своите пациенти

как да живеят. Не е достатъчно да пипнеш само пулса на болния и да му

дадеш някакво лекарство. Не, хвани ръката на болния и кажи: "Аз ще те

лекувам, ако си готов да изправиш погрешките си, да водиш чист живот". И

след като болният обещае, че ще изправи живота си, тогава лекарят ще го

лекува. Този е начинът, по който лекарите могат да правят добро на хората

(105, 7)

•Когато лекува някого, човек трябва да държи съзнанието си будно, да

има положителна мисъл и да не се страхува, че може да заболее, да приеме

състоянието на болния. Който лекува болни, той все ще почувства

състоянието на болния, но това е само отражение на неговата болест, а не

истинското заболяване.

Има органически болести в Живота, но много от болестите на хората

са дошли по пътя на внушението. Като знае това, човек трябва да провери

откъде е дошла болестта му и като разбере, че е чужда, пак по законите на

внушението да се освободи от нея. (20, 169-170)

•Лекарят има друго предназначение. Той трябва да научи болния как

трябва да се лекува, как трябва да се бори с болестта. Той трябва да му даде

такова лекарство, което да усили неговата воля, да облагороди неговите

чувства и да просвети неговата мисъл. След това лекарят трябва да пристъпи

към лекуване на болестта. Тъй разумно трябва да бъде лекуването. За да

лекуваме един човек, ние трябва да го освободим от всички чужди елементи,

от всички утайки, които са се наслоили в него. (48, беседа „Домовит човек",

18-19)

•Как трябва да постъпи лекарят с болните? - Отиде ли при болен, той

трябва да остане при него на разговор, да го насърчи. Някои мислят, че като

насърчават болните, с това ги лъжат. Според тях да мисли човек, че е здрав и

може да бъде здрав, е лъжа. Според мене колкото е лъжа, че човек не може

да оздравее от известна болест, толкова е лъжа и това, че е болен. (104, 193)

•Който вярва, че сам лекува хората, той има право да взема пари.

Обаче който знае, че Бог лекува чрез него, той няма право да взема пари. (22,

38-39)

•Да допуснем, че вие излекувате някого - поставите си ръцете над

главата му и той оздравее. Той дойде и ви благодари: „Аз съм много доволен

от вас, че ме излекувахте." Вие ще кажете: „Аз не те излекувах, Господ те

излекува." Ти замълчи, не казвай, че Господ го излекувал, но в себе си

признай факта. Помисли за великия закон, чрез който всички хора се лекуват.

Съзнай в себе си, че туй, което си направил, ти си послужил само като един

носител на тази Божествена енергия, за да помогнеш на някой твой брат и се

радвай в душата си, че тази Божествена сила проработи в тебе и е дала

добър резултат. (68, беседа 20, 21)

•В бъдеще няма да има болести. Тогава лекарите ще се занимават

само със здрави хора. Днес безлюбието е причина за болестите. Ако хората

приемат Любовта и я приложат, деветдесет и девет процента от болестите ще

изчезнат. (96, 320-321)

•Предназначението на лекарите не е само в обикновения начин на

лекуване. Те имат по-високо предназначение - да научат хората да живеят

правилно, да прилагат законите на Разумната Природа. В бъдеще на

правилно, да прилагат законите на Разумната Природа. В бъдеще на

лекарите ще плащат за всеки съвет. Тогава те няма да лекуват болни, а ще

посещават здравите поне един път в седмицата и ще ги учат как да живеят,

как да подобрят живота си. (60, 111)

•В човека се крият ред сили, които днес не са проявени. Ще дойде ден,

когато тия сили ще се пробудят и той ще може да върши такива неща, за

които днес не може да мисли. Запример има хора, които носят в себе си

особени сили за лекуване. Те могат да лекуват такива болести, които минават

за неизлечими. Те са родени лекари. (20, 186-187)

•Храната е, която лекува. Храната, светлината, въздухът, обмяната с

добрите хора - това ще бъде лекарството ви за в бъдеще. Добрият човек,

святият човек ще те лекува, без да знаеш, че се лекуваш при него. Лекарите

трябва да бъдат най-добрите хора. (33, 46)

•Всички науки ме интересуват, всички изкуства също ме интересуват -

художество, скулптура, музика и т.н. Понякога се занимавам и с медицина,

макар че я считам наука за болни, а не за здрави хора. Щом се докосна до

медицината, веднага се обличам с бели дрехи.

Истинският лекар трябва да познава добре физиология, анатомия,

психология, биология, физиогномия и ред други науки. Без тези науки

медицината е наука за патологичното състояние на човека. Който изучава

патологията, той трябва да се облича с бели дрехи и тогава да започне смело

да издирва причините за болестите. Който изучава психология, той трябва да

177

изследва не само причините на вътрешните болести в човека, но и причините

за неговото умствено и сърдечно разстройство. (24, 70)

•Един болен ме повика в дома си да му дам някакви наставления.

Питам го защо не се обърне към някой лекар. Казва ми, че не иска да

употребява лекарства, да трови организма си. Казвам, че мога да му помогна

без лекарства, обаче зная, че като оздравее, ще ме пита как съм го излекувал.

Аз помагам, без да обяснявам как правя това. Ще кажете, че някакво чудо

става с болния. Мислете както искате, но аз не давам никакви обяснения.

(137, 289)

•Някои болни идват при мен и мислят, че ще ги излекувам, за да

повярват в мен. Аз съм готов да им помогна, но ако те повярват в Бога, а не в

мен. Аз виждам, че те още не са си научили урока, затова казвам: "Нека

поболедуват още, за да залюбят Бога". Ако някой иска първо да го излекувам

и после да повярва в Бога, никога няма да го излекувам. (48, беседа „Приех

от Отца си ",26)

•Когато някой благодари на Бога, аз се радвам, че правилно постъпва,

като благодари на Бога, а не на мене. Ако аз съм излекувал някого, аз съм се

ползвал вече, понеже благодатта е минала през мене. (113)

•Не казвайте: „Нямам нужда от лекар", а казвайте: „Аз имам нужда

всякога от Бога" и тогава ще имате Бога като лекар. Лекарят е вътре във вас -

Бог. Щом кажете: „Нямам нужда от лекар", то е вече възгордяване. (2, 85)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...