Jump to content

01 - 22. ЕТО ЧОВЕКЪТ


Recommended Posts

22. ЕТО ЧОВЕКЪТ

По време на Европейската война един наш ешалон пътувал нощно време по разкалян път и при валеж на ситен дъжд. Хора, коли и добитък, уморени, едва се движели в тъмната и непрогледна нощ. А имало опасност дори да се отклонят и да загубят пътя. Тогава брат Куртев се отбил встрани, спрял се и се помолил. След като свършил молитвата си, той почувствал, че при него стои човек. Драснал кибрит да види кой е и видял генерал, който му козирувал. Попитал го: „Г-н генерал, защо ми козирувате?" - „Не на тебе, войниче, а на тия, които бяха край теб като едри и светли хора, всички на коне. Докато ти се молеше, те стояха при тебе. " - „Г-н генерал, хората са много уморени. Пътят е кален, вали дъжд. Ако можем, нека спрем в първото село да си отпочинат хората и добитъкът. " - „Тъй ще стане, войниче, както ти казваш, защото край тебе има по-големи от мен. Това, което видях край тебе, ме задължава. "

Късно през нощта пристигнали в селото и били разквартирувани. Брат Куртев бил настанен в стая с две легла. Едното за него, а другото - свободно, което веднага предложил на един ранен войник. Войникът отказал, като легнал на земята: „Леглото дайте на друг, който е по-тежко ранен. Аз мога и на земята да лежа. " Като чул тия думи, брат Куртев се възхитил от благородството на този войник и си рекъл: „Ето човекът! Ето истинският човек, за когото Господ се е пожертвал. Ето образът на новия човек, който е готов да се пожертва за благото на друг."

Ето човекът!

Ето човекът, който се моли, който козирува и който се жертва!

  • Like 1
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...