Jump to content

01 - 59. ДЪЖДЪТ


Recommended Posts

59. ДЪЖДЪТ

 

(Случка, разказана от Паскал Стефанов от с. Брястовец)

 

През 1940 година имаше голяма суша. Всичко съхнеше. Тревите пожълтяха и посърнаха. Листата на дърветата повяхнаха. На много от изворите водите намаляха, а други съвсем изсъхнаха. Хора и животни бяха тъжни и загрижени. Един ден селският пастир ни каза: „Вземете си добитъка. Вече вие се грижете за него. Аз повече не мога да гледам как се мъчат гладните животни. " Отидох при брат Киро да се посъветваме какво да правим. Намерихме за най-добре да отидем в Айтос на Градината при бай Георги. Отидохме. Когато седнахме за обяд, той ни запита: „Какво има на село?" - „Голяма суша ни мъчи. Всички са отчаяни. " Казахме му и думите на овчаря. Той само ни изслуша и нищо не каза. Оттеглихме се на почивка, а той влезе в молитвената стая да проси от Бога дъжд.

Докато почивахме два-три часа, небето се заоблачи и се изля такъв пороен дъжд, че рекичката пред вратата не можеше да се мине. Чакахме да се оттече, за да минем. „Тук валя - си рекохме ние - но дано има и към нас. " Като се върнахме на село видяхме, че навсякъде бе валяло и жадната земя беше напоена.

 

Бай Георги бе светия, затова молбата му се чуваше.

(19. 07. 1980 г. )

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...