Jump to content

01 - 71. ПОСЛЕДНОТО СЛОВО НА БРАТ КУРТЕВ


Recommended Posts

71. ПОСЛЕДНОТО СЛОВО НА БРАТ КУРТЕВ

Когато брат Куртев почувствал, че вече е много близо краят на неговия земен път, събрал близките си и казал следните прощални слова: „Мои мили братя и сестри, аз си отивам, но и вие ще дойдете след мен. Погрижете се за себе си навреме, като служите на Бога и на Неговото дело с любов, радост и мир. Довиждане по пътя на любовта. "

„ В дома на Отца моего много жилища има. "

„Няма по-сладко, по-мило, по-велико, по-силно от Любовта!"

Последното му желание било брат Петър Камбуров от Пловдив да дойде на Братската градина и когато изнасят тленните му останки от къщи, да изсвири „Идилията" на Учителя, което било и направено.

Случаят бил следният: Когато Учителят бил в Айтос през 1920 г., изсвирил му Идилията и му казал: „С тази музика ангелите поемат праведника и го водят към Бога. Затова, когато Бог те повика, с тази музика да тръгнеш с ангелите. "

Когато останали 3-4 дни до събитието, което се очаквало, казал на зетя си Добри да му приготвят всичко, което е нужно за неговото изпращане, като даже поискал да види и житото. Искал да се увери, че всичко е готово. Всичко било изпълнено както той искал.

Когато лентата на неговия жизнен път, богат с опитности, свършила, брат Куртев хванал с едната си ръка ръката на Добри, а с другата - ръката на дъщеря си Донка, подържал ги малко, помолил да отворят малкото прозорче за въздух и казал последната си молитва: „Господи, в Твоите ръце предавам духа си, приеми душата ми. " Щом като изрекъл тези думи, главата му клюмнала и духът се отделил от тленното му тяло, за да се пресели във вечността.

Онова, което правело впечатление при боледуването на брат Куртев било, че той през цялото време бил в пълно съзнание, както когато е бил здрав. Само от време на време се излъчвал и е разговарял с невидими посетители на непознат език. След като те си заминели, се обръщал към присъстващите и ги запитвал нещо или им отговарял на зададени въпроси.

Когато бил положен в ковчега, лицето му си било възвърнало предишната свежест, сякаш бил заспал.

Това се случи на 14 февруари 1961 г. в 2 часа и 45 минути. В същия ден в 9 часа и 30 минути имаше пълно слънчево затъмнение, т. е. земята, слънцето и луната бяха на една линия и луната хвърляше сянка върху земята. Автомобилите в него ден и час, които се движеха по Карнобатското шосе, се движеха със запалени фарове, за да осветяват пътя си.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...