Jump to content

01 - 83. БОЖИЕТО ИЗЯВЛЕНИЕ


Recommended Posts

Борис Николов

 

ГЕОРГИ КУРТЕВ И БОЖИЕТО ИЗЯВЛЕНИЕ

 

83. БОЖИЕТО ИЗЯВЛЕНИЕ

 

Невидимият свят се изявява и чрез „мъртвата" Природа. Явленията тук не са само механични. Някои от тях са изпълнени със съдържание - едно невидимо присъствие се чувства в тях. Един Разумен свят ги направлява и говори чрез тях. Който може да чете, ще разбере какво иска той да му каже.

Преди години Учителят беше на „Сините камъни", в Сливенския балкан, с група приятели, край буйния извор Куш Бунар. Сутринта, като се миеше, Учителят посочи на запад три облачета и каза: „Днес ще имаме гости, трима души. " И наистина, същата вечер пристигнаха от София трима възрастни братя, тръгнали инкогнито, никой да не ги знае.

Друг път, при една екскурзия ние имахме всички възможни пречки - и от транспорта, и от времето. От вечерта заваля дъжд, тежки облаци надвиснаха ниско над земята. Студено, кално, неприветливо. Някои от приятелите се отказаха да тръгнат в такова време. Беше уговорено да се тръгне в три часа сутринта, още в тъмно, за да се стигне за изгрев слънце на върха - Петров връх.

Братът Георги Куртев, който щеше да придружава Учителя, въпреки дъжда, се явява навреме. Учителят е готов, чака го, а дъждът вали из ведро. Учителят казва на брата: „Погледни на изток, не се ли вижда нещо?" - Братът поглежда - нищо не се вижда. Учителят казва: „Почакай малко" и влиза в стаята си.

Блясва мълния, гръм разтърсва къщата. Учителят се показва от вратата и казва: „Я погледни пак на изток. " Братът казва: „Нищо не се вижда. "

Учителят пак влиза в стаята си. Три мълнии една след друга и гръм разтърсват земята.

Учителят излиза и казва: „Я погледни пак. " - Поглежда братът, на изток се прояснява малко. Учителят казва: „Тръгваме. "

Учителят и брат Георги тръгват в дъжда, а той още вали. Те минават покрай възрастните братя, които са от Бургас, и които трябва да тръгнат с тях на Петров връх. Брат Петко Епитропов казва: „Аз в такъв дъжд не ходя!" Но двамата тръгват нагоре по дъжда, който леко започва да намалява. По едно време настигат група сестри, които също отиват на върха. А между тях баба Иванка, възрастна сестра. „Е, Иванке, къде в туй време?" - пита брат Георги. „На върха отиваме!" - „Ами много дъжд. " „Дъжд, не дъжд, отиваме! Един път ни е дошъл Учителят тук, че ние да останем и да не отидем с Него на върха!" - и бабите не искат да чуят и знаят за дъжда. Като вървят нагоре, дъждът изведнъж спира.

А на върха дошли братя и сестри с талиги от селата. Че като наклали едни огньове, че като турили едни казани и се дига пара от тях, всичко приготвено за празника. Времето се оправя. На изток се освобождава небето от облаците. Появява се слънцето и има чуден изгрев. И наричат върха Петров връх, на името на Учителя.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...