Jump to content

1932_07_12 Езикът на истината


Recommended Posts

Аудио - чете Цвета Коцева

От книгата "Свещен трепет". Извънредни беседи от Учителя 1930-1932 г.

Първо издание. София, 1998, ИК "Всемир"

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

ЕЗИКЪТ НА ИСТИНАТА

Първа глава от Първото послание на Йоана

Някой път хората се хранят с най-хубавата храна и стават най-лошите хора в света. Някой път има бедни, които се хранят с лоша храна, и стават най-добрите хора. Някой път хора, които са учили, на които истината е казана, са най-лошите хора. Има хора, на които е казана лъжата, и са станали добри. Онзи човек, който е превърнал една лъжа в истина, е жив човек; който е превърнал една истина в лъжа, той е слаб човек. Някой може да каже: "Дали аз съм силен?" - Няма какво да доказвам дали е силен или не. Всеки от вас може да знае дали е силен или не, всеки един от вас може да знае дали е праведен или не, дали е умен или не. Опитайте се да вдигнете един товар и ще знаете колко ви е силата. Опитайте се да прочетете едно съчинение, да разберете колко разбирате. Опитайте се да говорите един чужд език и ще знаете доколко знаете езика. Живейте между хората и ще видите каква е вашата обхода. Това са елементарни работи, няма никаква философия. Свинята носи своята козина, каквото и да философствува, тя е свиня. Вълкът носи своята козина, каквото и да философствува, носи своите зъби. Той е вълк. Той може да си пише името на светия, може да си пише името на някой философ, но той е вълк. Змията може да философствува както иска, да се кичи с каквито имена иска, но тя е змия без крака и ръце.

Казвам: В света настава една епоха и няма нужда да се говори истината на хората. Всеки, който би искал да говори истината, той говори лъжата. Истината сама за себе си говори. Свещта не говори никому, но тя е проводник на светлината. Ако един човек не е проводник, а само говори, той говори лъжата, но ако е проводник, той само по себе си говори истината. Езикът на истината, това е най-деликатният език, който някъде съществува. Той не е език на гръмотевица, той е наречен в природата "тихия глас", той е онова, висшето съзнание. Когато то проникне в сърцата на хората, те разбират. Засега човечеството изобщо не разбира езика на истината. Каквото и да говоря, аз съм опитвал хората, зная. Аз ги познавам за себе си, познавам кой какъв е и няма нужда да ми казва кой какъв е. Никога не обичам да ми казва кой какъв е, аз нямам нужда от това. Когато минавам покрай някое дърво и то хвърля своя образ покрай очите ми, от мене зависи може ли да възприема. Но във всичките хора има едно невежество. Ученикът мисли, че може да добие знание от учителя си. Лъжете се. Ако грешникът мисли, че може да добие светийство от светията, и той се лъже. Желязото може да добие временно известна горещина, но щом излезе отвън, ще изгуби топлината си. Туй, което не е твое, ти никога не може да задържиш. Следователно съществено е само онова, което изтича отвътре у човека. Понеже, ние като казваме, че Бог пребъдва в хората, то е по отношение на Него, не е по отношение на нас. Че Бог пребъдва във всички неща, то не е достойнство заради мене. То е само едно условие заради нас, но ако аз не пребъдвам в Бога, благата, които са скрити в Него, аз никога не съм ги реализирал. Пребъдване в Бога едновременно подразбира: ако ти не Го познаваш, Той в тебе ще създаде ада; ако Го познаваш, Той ще създаде рая. Следователно адът, мъчението в хората е в тия, които не познават Бога. Тия, които познават Бога, раят е в тях. Който познава Бога, раят е в него; който не познава Бога, адът е в него. Това се отнася до онези, които разбират. Някой от вас ще си зададе въпроса: "Аз от кои спадам?" Това вие сами ще си отговорите. Състезанието между хората да се показват кой е по-добър и кой по-лош, то е друга философия. Защото каквото грамадно различие съществува между всички видове животни, които съществуват в света, такова грамадно различие съществувай между хората, понеже разните хора в света спадат към разни видове животни. Хора има, които носят образа на човек, но носят характера на змията; има хора, които носят образа на човек, но носят характера на вълка, други - характера на мечката, на лъва, на тигъра, на всички тези звероподобни.

Мислите ли вие, че като дойде едно висше същество от невидимия свят, че няма веднага да определи какъв сте? Или ако вие идете в оня свят, та няма да се изяв1Ц вашият характер какъв е? Защото има два вида вълци: едните са вълци, а другите вълци мязат на кучета, има една реформа - вълкът станал на куче.

Казвам: Онзи, който не е проучил дълбоката философия, която съществува в природата, не разбира. Природата е една велика книга, която е всякога отворена. Тя не е създадена за съвременните хора, природата е създадена за най-великите същества, които трябва да я четат. Съвременните хора се радват само на подвързията на тази книга. Вие разглеждате реките, които текат по лицето на земята, усещате теченията, въздушните течения, греенето на слънцето, на звездите, хилядите промени, които стават в природата, наблюдавате ги. Но колцина има, които разбират връзката между едно въздушно течение и едно вътрешно; връзката, която съществува между слънчевата топлина и светлина и вътрешната мисъл?

За пример вземете образа на Христа. Христос взел образа на агнеца Божи. Хиляди години са го превеждали и днес още го разбират като тия, малките агнета, които стават жертва, а същевременно това агне е емблема на онзи очистителен огън. Христос казва: "Дойдох да запаля огън и ако се е запалил, какво искам повече?" Значи в света онова, което спасява хората, то е огънят, топлината. Огънят, това е емблема на Божията Любов, която се пробужда. Ако вие във вашето съзнание нямате този Божествен образ, то любовта не може да се прояви. Любовта може да се прояви само в един абсолютно чист свят. Там, дето се проявява, всички същества изменят характера си. И в най-долните същества, дето се прояви любовта, съществата изменят своя характер. Вълкът в дадения момент, когато дойде любовта, не е вълк. Змията, когато дойде любовта, не е змия. Щом престане да действува любовта, тогава всяко едно същество проявява своя характер. В закона на любовта имаме едно единство. Разнообразието, различието съществува, когато любовта се оттегли. Или казано на човешки език, когато не разбираме любовта, тя създава едно вътрешно противоречие. Вземете елементарното положение - човек иска да бъде здрав. Но здравето съществува само при два полюса - при нормалната светлина и при нормалната топлина. То е граница. Здравето е резултат на светлината и топлината в тяхното нормално проявление. Всякога, когато се изгуби тази нормалност, всичките хора, дали знаят това или не, те заболяват. Най-първо, когато човек заболее, той казва: "Не съм разположен, мъчно ми е." Става вътрешно потъмняване, след туй идат болезнените състояния. След като се намали светлината, намалява се и топлината. Следователно физическата светлина и физическата топлина са нормалните неща в света. Щом разбираш светлината, тя ще хвърли една проекция в твоето съзнание. Или най-първо ще се прояви едно вътрешно прозрение, или просветление. Хората са дошли до друга една философия, да очакват едно механическо спасение: да бъдат богати, да бъдат добре облечени, да бъдат учени. Това са резултати. Учението е резултат, богатството е резултат, здравето е резултат, всичките работи, които сега имаме, са резултати на една разумна деятелност, която седи вън от сегашния живот. Следователно в момента, в който нарушаваш отношенията на тоя разумен живот, веднага кредитът се намалява, както един търговец, който не постъпва честно с онези, които го кредитират, и веднага изгубва тяхното доверие, и той започва да осиромашава. Същият закон съществува за всичките хора в света. Защото грешенето не е спрямо хората, но ние грешим спрямо Божиите закони в света и оттам идат всичките нещастия.

Всичките хора сега искат да се примирят едни с други. И сега се примиряват. Две държави се примирят с друга, но силната държава наложи се и мир има. Слабата държава се готви за в бъдеще да се наложи на силната. И все се примиряват хората. Същият закон е и в дома: ако мъжът е по-силен, наложи се. Между мъжа и жената има война, те се примирят, но всякога има едно затаено чувство. Сегашното нещастие е, че ние живеем в един неразбран живот. Гледам, човешкото съзнание е толкова дебело, че хората елементарни работи не могат да разберат. При мене са идвали хора, които нямат никаква любов, а мислят, че като тяхната любов няма. Аз имам един инструмент, с който меря любовта. Достатъчно е този инструмент да го туря около ръката на човека и да покаже каква е любовта. Достатъчно е да му кажа две думи, да видя какво разширение ще стане. За пример тебе ти говорят за любов. Под думата "любов" трябва да изпъкне онзи, първият образ, който е събудил това чувство в душата ти. Кой е този образ? Ще кажеш - майка ти. Не е майка ти. Ти майка си не си виждал. Майка ти може да е умряла. Ти може да кажеш, че е някоя кърмачка. Но тя те е доила не от любов, не е имала туй безкористие, за пари те е гледала. Ти ще кажеш:" Моят учител". Но и твоят учител те е учил за пари. Баща ти е плащал пребогато, научил те някои работи и ти си станал като него. Да намериш един човек, който ви е учил без пари. Или казано на ваш език, което ви е дал, да не е очаквал нищо от вас. Ние наричаме това Първото Същество. Това е Бог, Който е създал света, и Той не очаква нищо от света, понеже светът е Негов. Очаква нещо само слабият човек. Ако Бог очаква, трябваше да е слаб. Но Той не очаква нищо. Ако Бог очаква нещо от нас, то е да се пробуди нашето съзнание, за да участвуваме ние в Неговата радост и Неговото веселие. Ако се пробудим - добре, ако не се пробудим, за Него е пак добре. Ако се обърнеш към Него, Той нищо не печели; ако не се обърнеш към Него, Той нищо не губи. Ако се обърнеш и ако Го обичаш, то е за твоя сметка. Не се иска да ни обясняват, че трябва да обичаме Бога, за да се прослави. Господ знае, че Той е прославен, всичката сила е в Него, няма какво Той да се прослави. Трябва да се прослави Бог за нас, защото, ако не се прослави за нас, ние ще бъдем всякога нещастни.

Според туй гледище тази е отвлечена философия. Мнозина мислят, че първото обяснение дава осмисляне, дава чест и похвала на Господа. Ние казваме: "Няма като Господа." Питам: Вярно ли е? Онези, които казват, че няма като Господа, те обичат ли? Обичат ли съвременните хора Бога? - Не Го обичат. Ако Го обичаха, те трябваше да изпълнят волята Му. Ако Господ се тревожи, че не изпълняват волята Му, светът би се унищожил. Той ги оставя свободни, за да страдат сами. Следователно ние сме затворени в света и всеки един от вас е затворен в себе си. Всеки има един ад и един рай. Ако вършите волята Божия, вие живеете в рая; ако не вършите волята Божия, вие живеете във вашия ад. Този рай е създаден за вас и този ад е създаден за вас. Раят е едно знание. Аз ви обяснявам, ако очаквате един ден, както казва Христос, да дойде и да ви вземе, да ви заведе някъде, мислите ли, че Христос ще ви заведе в някой друг свят да печелите пари? Като отидете в небето, с какво ще се препоръчате? С какво ще се препоръчате в оня свят, кажете ми?

Да сте някой велик художник, не сте; да сте някой велик поет, не сте; да сте от силните хора, не сте. Защото малките деца на небето могат да вдигнат топка като земята, може да я вземат и да си играят в пространството. Питам, кой от вас би турил земята на ръката си, да я хвърли? Вие даже в сегашното състояние не бихте заемали мястото на комара. Даже невидимият свят не би обърнал внимание. Вие тук на земята ще обърнете повече внимание на един комар, отколкото те на вас. Даже няма да подозират, че влязъл един светия. Вие ще ме запитате защо е така? Аз ще ви запитам тогава защо то не е така? Как трябва да бъде? Аз ще ви приведа примера: ако онази, бедната овчарка вдигне тояжката си и влезе в един съвременен град одърпана, ще обърне ли някой внимание на нея?- Не. Но ако тази овчарка се жени за царския син, всеки ще обърне внимание. Същият закон е: ако вие нямате връзка с Любовта на Бога, вие сте едно същество, което нямате никакво съдържание в света. Това трябва да го знаете. Вие на земята може да носите всичките имена, но ако вие нямате тази любовна връзка с Бога, вие сте без значение, без съдържание в другия свят. Тази връзка зависи от вас.

Христос казва за Себе Си: "Както Ме е Отец възлюбил, така и Аз ви възлюбих." Но кои възлюби Христос? Или преведени думите Христови: "Както Ме възлюби Отец, Който живее в Мене, така и Аз възлюбих Отца, Който живее във вас. "Или казано другояче, както Христос е проявление на Бога, така и хората на земята са проявление на Христа. Ще вземете Христа, но не този Христос, Който преди две хиляди години се е родил и страдал, но този Христос, Който отначало е бил. Йоан казва: "В начало бе Словото и Словото бе у Бога." Думите Христови сега са станали спънка за хората. Християнството в света не е допринесло това, което се чакаше от него. Не допринесе, понеже не знаеха какво е християнство. Християнството е като един път, да дойде любовта на страдащите хора, на онези, които са изоставени. Християнството не е за изоставените хора, не е за слабите хора. То е за силните. Христос казва: "Аз не дойдох за праведните, но за грешните." Който е силен, той няма нужда от християнство; който има знание, той няма нужда от християнство. Апостол Павел казва на едно място: "Елементарни работи има, за които трябва да се говори." В кой Господ ти вярваш? Там, дето има много богове, то е само проявление на Бога, ти не може да намериш Истината. За да се намери Истината в света, необходимо е една вътрешна връзка. Тази връзка трябва да бъде свързана със сегашния живот. Ние не трябва да очакваме какво ще бъде моето положение след милиони години. Не след милиони години. Туй положение, което сега имаш, туй положение ще го имаш и за бъдеще. Дървото ще мяза точно на онази семка, от която е излязло. Малката семка носи всичките възможности, но ако не се постави при съответните условия, милиони години може да минат, нищо няма да те ползува. Законът е вложен в тази семка. Ако ти направиш една връзка, ако ти му създадеш условия за резултати, след като си дал възможностите, раят в тебе ще се създаде. Сегашните учени хора очакват да умрат, да идат в оня свят, да идат в рая.

Когато учениците запитаха Христа:" Покажи ни Отца и доста ни е", това е един философски въпрос. Казвам: Който види Отца, доста му е. Има едно вътрешно разбиране на живота. Ако нямате туй прозрение, истината ще остане недостъпна за вашия ум. Или казано другояче, ако вашата нервна система не е достатъчно чувствителна, вие може да употребите каквито и да са влияния, плачове, но те няма да реагират, то няма да направи никакво впечатление върху вас. Ако вашето око не може да възприеме светлината, ако вашето око не може да реагира или не е в съгласие с трептенията, вие няма да може да възприемете. Хората ослепяват, хората винаги оскудяват, когато човек изгуби нормалните трептения на своя организъм. Много хора от страх ослепяват, много хора с вяра проглеждат, възстановят се. Нещастията в света произтичат от онзи факт, че ние сме изгубили нормалните трептения, които идат от Бога, или закона на Любовта. Сега търсим спасението по един механически начин. Преди хиляди години хората очакваха Христа. Христос дойде, после очакват идването на много други същества. Слънцето милиони години огрявало, много растения са създадени, много реки са образувани, но питам, всички тия растения, всички тези реки какво са допринесли на земята? Ако вземем живота, развитието, както се е развивало, какво е допринесло слънцето? Животът станал ли е по-добър? Освен че страданията и изпитанията не са се намалили, но са се увеличили. Безверието в света се е увеличило, коравосърдечието се е увеличило, противоречията в живота са се увеличили. Всички ние, съвременните хора, сме недоволни от това, което имаме. Някой път мислиш, че си праведен, някой път мислиш, че си грешен; един ден мислиш, че си богат, друг ден мислиш, че си сиромах; един ден мислиш, че твоят брат е най-добрият човек, друг ден мислиш, че е най-лошият човек. Един ден мислиш, че баща ти и майка ти те обичат, друг път мислиш, че не те обичат. Питам: В кого ще вярваш? Не че ти го искаш, не че то излиза от нашата вяра или от нашето съзнание, но ние се намираме в едно течение, от което най-после ще бъдем изхвърлени. Съвременните хора са като онези, които са претърпели корабокрушение, всеки се хванал за една дъска и се носи по повърхността на водата и чакат ден тия вълни да го изхвърлят на брега. Някои може да бъдат изхвърлени, някои дълго време ще бъдат носени от океанските вълни.

Сега лично вие ще си зададете въпроса: "Ние толкоз години търсим Бога, ние мислим, че сме Го намерили." Аз не отричам, че сте Го намерили, но във всичките хора има едно прекъсване. Те нямат добрата воля да служат на Бога постоянно. Пакостта седи в това, че Бог е всякога в нас, но ние нямаме туй прозрение, ние нямаме тази връзка, ние не Го познаваме. Нещастията на живота произтичат от този факт, не че Бог няма Любов към нас, но ние нямаме Любов към Него; не че Бог няма връзка с нас, но ние нямаме връзка с Него. Този свят според индуската философия Господ ще го държи едно число от една единица с петнайсет нули. Толкоз милиона години ще го държи и след като види, че нищо няма да стане, казва: "Тези хора не са пригодени да служат на Моето учение." Тогава Той ще ги тури в огън, от тия същества няма да остане нищо, или според онова турско поверие, според което, когато се свърши светът, всички същества ще умрат и ще остане само архангел Михаил, най-после и той ще умре. Най- после Бог ще попита: "Има ли някой или не?"

Аз ще ви попитам: Какво разбрахте от туй, каква доза от вероятност има? Вероятността е там, че младият, който не разбира закона на Мъдростта, ще остарее; богатият, който не разбира закона на богатството, ще осиромашее; философът, който не разбира законите на природата, ще изгуби своите условия. Ако този живот, който имаме, не разбираме, как ще разберем другия живот, който иде след време? Онази християнка, която не може да обича своя другар, за когото се е оженила, мисли ли, че тя може да живее с Христа? Христос ще иска ли последователите Му по този начин да живеят? Защото сега се проповядва едно учение в света, което не е право. Жената не трябва да иде при Христа без другар. Сега проповядват едно учение, че за да живееш добре с мъжа, с Христа не трябва да говори ш. Учените проповядват, че за да станете богоугодни, станете половинки. Това са философски учения, които нямат отношение, които нямат нищо общо с онзи, съвършения живот, нямат нищо общо с любовта. Когато се говори за Бога като Любов, която пребъдва в човешката душа, когато се говори, че човешката душа трябва да има връзка с Бога, аз подразбирам един живот не такъв, какъвто хората разбират. Защото вие, които не сте видни, аз може да ви направя много видни. Може да накарам и мухите, и пчелите да ви обичат. Поне тази магия може да стане. Някой може да каже, че никой не го познава, никой не го обича. Ако ти намажеш една дреха с мед и я туриш до един кошер, пчелите няма ли да оберат меда? Всичко ще оберат. Някои хора казват, че имат велики мисли. Казвам: Това са пчелите, които идат да оберат меда. След като оберат меда, вие ще останете пак такъв, какъвто сте. Може да кажете, че вас никой не ви познава. Ако ви натоваря с 40 кг злато, най-малко ще има 40 души апаши, които ще тръгнат подир вас. Те се интересуват от вас, но заради парите, които носите. За да влезеш в невидимия свят и да бъдеш обичан, за какво ще бъдеш обичан? Тук на земята, за да бъдеш виден, трябва да бъдеш здрав, трябва да бъдеш богат, трябва да бъдеш учен, трябва да бъдеш музикант, поет, трябва да имаш някакво качество, за което да те обичат. Ти не може да бъдеш хилав. Християнинът не може да бъде болен човек, трябва да е здрав. Болният човек праведен не може да бъде. Когато греши човек, праведен не може да бъде. Когато греши човек, не може да бъде в небето. Грехът е болезнено състояние. Доброто е здравословно състояние. Само праведните хора, само здравите хора ще влязат в Царството Божие.

Небето не е място за развлечения. Царството Божие не е място за разводи. На земята може да живеете така, но Царството Божие е място за здрави, богати, умни, любещи, праведни с всичко онова възвишено. Та онези, които искат да си поставят кандидатурата, трябва да са такива. Царството Божие е бъдещата религия. Бъдещата религия няма да говори за спасение на хората. Който не е спасен, ще го пратят на земята, да се спасява. Болният отива в болницата, да се спасява. Щом излезе от болницата, какво трябва да прави? - Ще иде в училището да учи, ще иде в работилницата да работи. Онези от вас, които не искат да работят, трябва да се учат. Онези, които са в болницата, трябва да оздравеят. Онези, които излизат от болницата, питат: "Какво да правим?" - Идете в училището да учите. Ако не искате да учите, идете да работите. След като свършим работата, какво ще правим? Върнете се дома си, откъдето сте дошли. Това са положения.

Сега туй, последното положение остава. Някои още не са се отписали от болницата. Трябва да идете в онова училище, да се добие истинското знание за живота. Когато аз говоря за знанието, между ученика и учителя трябва да има вътрешно разбиране. Ако ученикът е болен или ако учителят е болен, какво отношение може да има между тях? И двамата се нуждаят от лекар. Ако ученикът е силен и учителят силен, те се борят, те са пехливани. Това не е училище. Когато хората се препират за външния свят, това е пехливанлък. Когато хората говорят коя вяра е по-права, това е пехливанлък, това е борба. И то е хубаво, на място е. Обаче Онзи, Който създал света за разумните души, Той иска душите, които са в училището, да Го познават. Може да познаваш един човек само по закона на Любовта. Когато човек мисли, че "Това не е за мене" - тази мисъл е тягостна. Някой може да каже така: "Действително в младите години човек е готов да възприеме истината." Младият човек не е покварен. Когато той се товари с грехове, той остарява, научава се да лъже. Старият човек е артист, който знае да прикрива греховете си. Младият още няма това изкуство.

Много хора искат да кажат, че са откровени. Откровените хора са напукана стомна, която се е разсъхнала някъде и пуща водата. Казвате след това, че този човек е откровен. Счупените стомни са откровени. Откровеният човек не прави зло никому. Откровеният човек не мисли зло никому. Благороден човек е.

Казва Йоан в Първото послание: "Бог е виделина",той подразбира този вътрешен живот. Без тази виделина човек не може да направи никакъв успех в този свят. Та първото нещо, което трябва да се зароди, желанието, което имате всинца, е да направите връзка и връзката ви да бъде постоянна. Защото, ако няма тази връзка, човек подозира себе си най-първо, че не живее добре, после подозира другите хора. Питам, ако аз зная, че не живея добре, и ако зная, че и хората не живеят добре, какво печеля? Да зная, че аз имам връзка с Бога и другите хора имат връзка, и когото срещнеш, той носи светлина в себе си. Ти като го срещнеш, той носи светлина в себе си и ти носиш светлина в себе си, това е запознанство. А пък запознанството с хора, които нямат светлина, спада към съвсем друга категория.

Та казвам: Размишлявайте върху думите "Бог е виделина." Когато човек падне в каквото и да е положение в света, аз вземам живота в неговата целокупност, аз не изключвам нищо от живота, каквото положение и да имате, ако познавате този закон на виделината, мислите, че Бог е виделина, веднага ще работите в дадения случай, не другите да ви помогнат, вие сами ще си помогнете. Ако не знаем да си помогнем, тогава, както сега, ще носим нашето страдание, безпокойство и пак ще умрем с безпокойство. Това е безполезен живот в света. Полезният живот е да се започне със закона на Любовта, със закона на знанието, със закона на свободата. Ще започнете тогава да четете тази велика книга на живота. Но някой път ние четем у хората това, което не трябва да четем. Най-хубаво е да прочетете цялата книга, но ако нямате време, ако някой иска да чете

Библията и ако няма време, да прочете само три думи - "Бог е Любов." От край до край, цялото Му Битие, всичко, "Бог е Любов" - който има време, може да чете. Щом дойдем до думите "Бог е Любов", това е нещо вътрешно, то е една свещена тайна в самите нас. Не е една книга външна, но една вътрешна книга, написана само тайно на душата.

Ще запомните сега - "Бог е Любов", но същевременно и "Бог е виделина."

Тайна молитва

12 юли 1932 г., вторник, Петровден, 10 ч.

София, Изгрев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...