Jump to content

06. ПЪРВИТЕ УЧЕНИЦИ


Recommended Posts

6. ПЪРВИТЕ УЧЕНИЦИ

Вергилий Кръстев: Сега в онези години първият ученик е д-р Миркович. Нещо да си  спомняте за него?

Елена Андреева: Д-р Миркович, Пеню Киров и брат Тодорчо Стоименов,  те са били на първият събор във Варна. Ще разкаже една случка за  заминаването му. Д-р Миркович имал така доста объркани сметки. И когато  щял да заминава, Учителят му казва: „Докторе, решили са горе да те вземат,  приготви се". Той така се смутил. А Учителят това го бил направил, защото  имал объркани работи, които е по-добре докато е на земята да ги оправи,  отколкото когато си замине, оттам да се мъчи да ги оправя, което е много по-  трудно, да внушава и т.н. И той много се смутил и даже много мъчно си заминал.  Та някой ми казваше, че накрая така хъркал, че се чувало не знам докъде, та  трябвало Учителят да отиде, за да го освободи. Оттогава Учителят бил вече  решил да не казва никому кога ще си замине. Но после, един наш брат, Захариев  се казваше, той е бил офицер и при някакви военни маневри ослепял. И така  пенсиониран вече идваше при Учителя, но като чул още на времето за д-р  Миркович казал: „Учителю, много ще Ви моля когато дойде часът на  заминаването ми, да ми кажете". Учителят казал: „Щом искаш, ще ти кажа".  Но знаете ли, че мисля бяха две години откак си замина Учителя, една есен  през септември Паша казва, нали заедно се хранехме и тя казва: „Еленке, аз  отивам на обяд у Захариеви, канена съм там. С брат Начо Петров и брат Тодор  Стоименов канени сме там. И като отиват, той казва: „Аз казва Ви поканих за  да ви кажа, че Учителят ми се яви и ми каза: „Нали искаше да ти кажа когато  наближи да си заминеш? Казвам ти: Приготви се! Наближило е времето! Ето,  оставям при тебе Димитър Голов и Пеню Киров да те преведат". Да, и брат  Захариев поканил ги да се прости с тях. И то е било края на септември, а тогава  пенсиите ги даваха три месеца предварително. И само рекъл: „Ех, Учителю,  пък дано да ме вземат три дни по-късно, да закача малко от октомври, та нашите  да вземат пенсията". Значи и това желание да се изпълни. И чухме, че си замина  по-късно. И Паша като дойде ми го разказа, нали тази история с брат Захариев. 

В.К.: Сега, другият ученик е Голов?

Е.А.: Голов е имал книжарница. А на времето  в книжарниците ставали срещи на по-интелигентните хора, да си споделят какво  са чели, какво са казали, а и самите книжари са били по-просветени хора. И  Учителят е ходил често в тази книжарница на Голов. Но той беше си заминал  вече, когато аз влезнах в Братството. Но по негова линия са запазени  протоколите на съборите от Веригата - синархическата от 1907 и 1908 год.  Защото ние ги имахме от 1909 год. Негови родственици ги предадоха на някого,  някой ги открадна, но по негова линия.

В.К.: Друг по това време е Пеню Киров,  който си заминава към 1918 год. Нещо да знаете за него? Той по професия  шивач е бил.

Е.А.: Той е бил женен за една гъркиня, ми се струва, която не му  е давала да се занимава с тези неща. Един случай имаше за един калугер.  Идва при него един беден човек, калугер, някаква помощ му иска. Пък братът  Пеню Киров не му е дал нищо. На Учителя ли го е разказвал и Той казал: „Ами  знаеш ли, че той беше Христос?" И той тръгнал да го търси, но не можал да го  намери.

В.К.: От другата генерация е Тодор Стоименов.

Е.А.: Него го познавам,  защото живееше в София и той имаше отношение към нас стенографите. Той  идваше при нас, така и ние го обичахме и затуй Учителят му казваше: „Тодорчо"  и затуй ние му казвахме брат Тодорчо. Брат Тодор Стоименов работеше в  „Сингер", представителството на „Сингер" и целият си живот го изкара там.  Чиновник беше някакъв, не зная повече. Той беше много отмерен човек,  въздържан, не беше се оженил, кюсе беше, нали знаете тези хора които нямат  брада, иначе беше много изискан в отношенията си и главно към себе си. Той  много неща не си позволи в живота. За него не можеш да кажеш така упрек,  или да го упрекнеш в каквото и да е. Изискан е бил. Той е спал в едно легло с  Учителя. Той ми е разказвал. Когато е бил в Бургас е спал в едно легло с Учителя.  Учителят не е имало къде да спи и той го е поканил. И тогава не са го смятали  като Учител! Г-н Дънов, учен човек, доктор. Свършил медицина в САЩ. Даже  така Му викали - д-р Дънов. Брат Тодорчо винаги участваше в Братския съвет,  както ние викахме Синедриона. Той, брат Начо Петров, дядо Благо, имаше  един брат Попов от София, Иван Попов се казваше. Тези си спомням братя че  участваха в съвета, който се занимаваше с братските работи, паричните  въпроси. Щото Учителят е по съборите, всеки си даваше лептата, десятъка.  Абсолютно всеки по свобода го правеше. Те ги внасяли в банка някъде.

В.К.:  Това не е лесно, да бъдеш един от тримата, да дойдеш в Школата, да седиш в  Школата, Учителят да си замине, ти да го дочакаш.

Е.А.: Едно ще ти кажа, че  той все искаше да си замине и все ще си замине, защото беше слабичък. Много  слабичък, така с нежно здраве, човек с много нежно здраве. Но много  издръжлив, изкара много.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...