Jump to content

09. УЛ. „ОБОРИЩЕ" №14 И ПЪРВИЯТ „ИЗГРЕВ"


Recommended Posts

9. УЛ. „ОБОРИЩЕ" №14 И ПЪРВИЯТ „ИЗГРЕВ"

Вергилий Кръстев: Искам да се върнем по-назад. Другият салон е на ул."Оборище" № 14. Там той е бил около къщата на Иван Радославов.

Елена Андреева: Брат Иван Радославов закъсал нещо със сметките си, задължения имал, а отпред имаше свободно място. Той предлага това място на Учителя с условие те да му платят задълженията. Нищо друго. И разбира се приема Братството и построиха там салон. От 1923-1924 год. до 1928 год. там се държаха лекциите и беседите - три пъти седмично. А имаше и други - сестринските събрания. В четвъртък сестрите правеха молитва и понякога Учителят ги посещаваше.

В.К.: Какво представляваха сестринските събрания?

Е.А.: Те бяха молитвени събрания. Сестрите всеки път в четири часа на групички се събираха в един от домовете, помежду си се редяха така и правеха молитви. Нищо друго. Само молитви, молеха се.

В.К.: А по-късно ли вече Учителят чете специално лекции на сестрите?.

Е.А.: Не, даже и от 1917 год. има лекция, която е говорил на сестрите, на молитвени събрания. Той идваше. Поне аз не знам да са го викали те. А на братята само една беседа е държал. Само една беседа на братята.

В.К.: Това е до 1920 год.

Е.А.: Даже аз я знаех коя беше, но не мога сега да си спомня.

В.К.: Вие идвате вече на Изгрева?

Е.А.: Вижте, защо почнахме да идваме на Изгрева? Учителят реши да правим утринни разходки, да посрещаме изгрева на слънцето. Изгревът са го посрещали накрая на боровата гора. А по това време нищо нататък нямаше. Бяха ниви. Долу в реката имаше някакви къщички, някаква работилница беше и едничкото беше една бирария от лявата страна на шосето. Нищо друго нямаше. Само поляни и ниви. И като идвахме ний така за изгрев, се нареждахме, като минехме Дървенишкото шосе, понеже най- високата част беше малко по-нагоре, дето сега идва пътя от Семинарията. Нали там е най-високото и там се нареждахме да посрещаме изгрева, щото всеки искаше да види изгрева, а пък гимнастики нямаше къде да правим. И тогава, понякога из гората ходехме, в боровата гора и там на някои поляни ги правехме. Както сега правят на поляните Паневритмията. Имаше там няколко места. Даже смеехме се, че имаме един салон от борове, които правят розова краска, така от листата които падат, други друг цвят имаха, та на различни места ни е говорил Учителя след изгрева. Не сме правили така официални молитви. Всеки се молеше лично. След като изгрее слънцето посрещнеме изгрева и приказвахме помежду си, правим гимнастиките, ако сме малко. Ако сме повече трябва повечко място. И знаете ли, честичко се случваше тогава, като идваха хората от града, гевреците ги вадеха по туй време рано-рано и много често някой ще купи двайсетина геврека, ще ги донесе, ще ги даде на Учителя и Учителя ги чупи и на всички ни е давал гевреци. Това беше много често нещо. Пък като сме малко и по половин геврек ще ни даде.

В.К.: Сега по него време се закупува вече първата поляна.

Е.А.: В ония години стражарите ни гонеха от гората, да не тъпчем, защото тогава беше забранено движението в гората. Сега гората е достъпна, а тогава се пазеше, тя беше млада. Тогава имаше гъсти клони на места. Не можехме навсякъде да минаваме. И тогава казаха, да си купиме едно място, дето да сме свободни и се оказа, че разсилният на Баучер, бай Иван са казваше, продава пет декара място. Точно дето беше поляната ни, дето беше гората, наедно с горичката. И в 1922 год. го купихме това място.

В.К.: Колко лева, доста скъпо?

Е.А.: Не знам колко. Знам че бяха седем души на лицата на които беше написано. Беше закупено с братски пари, от десятъка. Тогава вече имахме място къде да ходиме и се влизаше от гората. Една вратичка, ако знаете нашите бараки къде бяха. Имаше една вратичка и оттам влизахме.

В.К.: Сега първата постройка коя е?

Е.А.: А с постройките по-късно. Купиха до него ново място, където бяха двата салона, тя беше една нива. Помня, че първата година когато ходех можеше да се отиде и от източната страна, не само от западната. Когато минавах първата година цялото място беше една житена нива, дето бяха салоните. Жито, да. И него, не мога да Ви кажа коя година беше, значи е било първите години, пак скоро беше това, защото скоро купиха това. Щото през 1926 год. се построи долната стая на Учителя, тогава бе първия събор в София, долната, малката къщичка, да. И след две години ли, три ли Учителят каза на трите стенографки: „Идете, каза при брат Коста Русев, там ще се подпишете". И отидохме, и се подписахме, но ние не знаехме за какво ще бъде. А тази нива разбрахме, че той е купил, не знам как беше на наше име, на трите стенографки беше нивата, на която после се построи салона. Ние не знаехме, видите ли как деликатно, ние никак не знаехме за какво е. Много по-късно научихме за какво сме се подписали. Ние бяхме представители, защото Братството пак не беше юридическа личност и не можеше да притежава имоти. Така, че първо бе построена малката стаичка, т.е. приемната на Учителя. Тя представляваше една голяма стая с малко антренце, като входче. В тази стая Учителят спеше първата година -1926 год. А през 1927 год. се направи големият салон. В 1926 год. Учителят спеше най- често горе на Изгрева, а слизаше долу на ул.„Оборище." №14 за клас. Там спеше и през зимата. Но е оставал и долу да спи на ул.„Опълченска"№ 66, но повече биваше горе. През 1926 год. имахме събор, но се събирахме на поляната. Много хора, и за храненето на земята сядахме. Всеки си носи всичко, палатки, завивки, всичко. Мястото отпреде беше празно и там цяло селище стана. Защото бяха стърнища, не бяха ниви и там се построиха палатките. Много голям събор беше през 1926 год., но не можеше да бъде такъв както в Търново. Софиянци бяха разнородни, идваха и техни приятели, и много хора, и тъй да се каже разводняваше се мистичната обстановка, да.

В.К.: Кои построиха салона и откъде се намериха майстори?

Е.А.: Вижте, салонът, когато разрешават властите, вече 1927 год. да имаме събор, салонът се построи за две седмици. Аз имам много хубави спомени от този случай, защото горе бяхме ние на мястото където беше на стенографките барачката, тогава то беше едно място в гората и пейки имаше -1926 год., и ние спяхме на пейките. Имаше от правата страна едно платнище и там си слагахме машината и книгите, защото като завали нямаше подслон. То беше открито място -1926 год., а после Учителят го направи заградено със зебло, на земята. Най-простото и най-скромното, което може да бъде. Жечо отиде в града, купи зеблото и го заковахме така и една врата направиха най-просто скована и това беше нашия „работен кабинет", ха, ха,. Много скромно е било всичко. А имахме един брат, инженер от Стара Загора - инж. Руси Николов, той е изработил плана и пишат приятелите, че ще се строи салон и като дойдоха братята с белите ризи и с червените пояси, майстори от провинцията. Тогава вода нямахме на Изгрева и вода носехме от Танушев, както се казваше бирарията. Там срещу него имаше вода, а нашите бяха издействали да вземат вода до шосето, от разсадника до шосето. И оттам с бурета, и със стомни, и с кофи, и с всичко се пренасяше вода, за да се построи салона. По-здрави някои мъже като отидат по 20, по 30 литра вода носеха и с кобилици, и с кофи. Имахме две бурета по сто литра и с тях носеха. Аз само един или два пъти донесох, но много беше тежко. Така за две седмици бе построен салонът. Само отдолу постлаха дюшемето, отвътре успяха да го измажат, отвън беше измазан, прозорците не бяха сложени още. И така като го измиха, всички влизахме и сядахме|на земята. Само Учителят имаше една масичка и стол -1927 год. Тогава бе дадена „Пътят на ученика", дългите беседи. Много вдъхновен беше Учителят нея година. С много вдъхновение /братята/, приятелите го откриха, с много радост, с голям възторг, че салон се прави, разбирате ли, на братско място. Да ви кажа и една друга история още, когато решиха къде да се строи. Когато щеше да се строи салон при Радославов, Учителят попита: „Е, къде искате да построим салона? На мястото на Радославов ли, или на Изгрева? И Учителят каза: „Които са за Радославов, да вдигнат ръка". Гора от ръце, гора. „А които искат на Изгрева?" - Трима души. За моя радост и аз бях от тях. Ние ходехме често на Изгрева. Там си правехме гимнастиките, нали. След изгрева правехме гимнастики. Бяха - 1923, 1924 и 1925 год., цялата пролет ходехме. Имаше къде да останем. Учителят някога е стоял до обед там. Ние сме стояли около Него до обед, в разговори и в песни. Но долу на ул. „Оборище" 14 беше салона. И чак през 1925 год. Той каза: „Хайде, искате ли да се преместим горе". Ама каза: „Сутрин след гимнастиките". Разбира се Учителят предложи и всички се съгласиха. И вече в 1928 год., горе на Изгрева почнаха беседите. И всички идваха рано горе. Всички в 5 часа сутрин почваха. Идвахме по-рано и 15 минути преди започването на беседата всички пеехме под съпровода на цигулка, или хармониум, или пиано. Учителят идваше, подаваше ни коя молитва да кажем и коя песен да изпеем, сядяхме, Той започваше да говори.  

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...