Jump to content

18. МОЛИТВЕНИЯТ ВРЪХ


Recommended Posts

18. МОЛИТВЕНИЯТ ВРЪХ

Елена Андреева: Първите две години посрещахме изгрева от дясната страна на пътя когато се излиза от първото към второто езеро. Първите две години там беше и палатката на Учителя, и целият лагер беше на този склон. Чак през 1932 год. почнахме да излизаме на настоящия Молитвен връх. Там бяха от лявата страна до езерото и палатките на лагера, както и палатката на Учителя. Тогава чакахме изгрева горе на билото. Но една година се случи през август бяхме и вече пречеше, не можехме да виждаме изгрева, защото самият Молитвен връх нали пречеше на слънцето да го видим. И през 1931 год. бяхме от другата страна, а на Учителят беше палатката Му до голямата канара, когато бяхме при езерото. Тя беше ниско до самото езеро, тази палатка рилската. Той в нея беше доста години, три-четири. После Му донесоха друга една палатка приятелите. Колю Нанков Му даде, но тя беше с мушамян под, не беше така висока, стените много високи, но хубава голяма палатка беше.

Вергилий Кръстев: Как откривате новия Молитвен връх?

Е.А.: А, за новия Молитвен връх, приятелите отидоха. Аз не ходих там, не съм участвала, щото тогава всичкото беше в клек обрасло и беше много мъчно да се движиш, но мисля че те посочиха и Учителят и Той мисля че от Иде и го одобри. Вижте, в първите години ние не ходехме по тая пътека, дето е сега. Ние ходехме от тази страна, малко по-наляво. Там имаше една пътека доста стръмничка и по нея се качваха, но беше малко по-пряка. А тази пътека я направиха през 1936 год., когато Учителят не беше много добре и когато не можеше да се движи, тогава направиха тая пътека. Те се качиха, изсякоха клек и направиха път. Направиха там където било дупки, камъни наредиха, ако си спомняте. Пътеката има и камъни наредени, имаше и дърва и там под самото качване, там е много стръмно. Не знам стъпала ли имаше, нещо имаше и там да може да се качи. Там имаше едно място, което беше за Учителя. Той сядаше там. Всички отидат сутрин по-рано да посрещат изгрева. И всеки си взема място. Обикновено всеки си избираше някое място, което му харесваше. И сядахме близко до Учителя, стенографите и там вече си бяхме запазили места, не ни ги взимаха. И сядахме, защото нали трябва да пишеме. Често пъти пеехме, ако дойдем по-рано, пеехме, свирят музикантите и когато почне да изгрява слънцето, ставахме и Учителят казваше молитвата и песните които ще изпеем и след туй сядаше на мястото и говореше. Някога си носеше Библията, ще прочете нещо, както беше в града и говореше, да. След като свърши да говори отиваме на гимнастика или на закуска. Когато правехме гимнастика при второто езеро, преди закуска правехме Паневритмията. А когато ходехме на третото или на четвъртото, или на петото, тогава беше след закуска, защото далечно е и докато отидем и се върнем, а само когато правехме Паневритмията на второто езеро става така.

В.К.: Сега обикновено правехте Паневритмията на второто езеро, след това горе на петото езеро - „Бъбрека".

Е.А.: И на четвъртото и на първото, когато слизахме за дърва, тогава там правехме гимнастиките, да. Трябваше да ви покажа на снимка, къде е бил първият Молитвен връх, защото снимки за втория Молитвен връх има не малко.  

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...