Jump to content

27. НА МУСАЛА


Recommended Posts

27. НА МУСАЛА

Вергилий Кръстев: Сега друга една опитност съм слушал. Учителят е давал задача, да се отиде до Мусала нощем. Как е този опит и как е станал?

Елена Андреева: Вижте, Учителят когато бяхме в Търново на събора през 1922 год. каза: „Ще ви заведа на Мусала", а през 1921 год. Той беше ходил с една малка група, само братя. „И тази година ще ви заведа на Мусала". И ние се качихме 1922 год. много, към 400 души бяхме, от цяла България дойдоха. „ Ще се качиме казва, при слънчево време. Ще се качиме през облачно, ще се качиме при дъжд, ще се качиме при сняг, ще се качиме и при буря. При всякакво време". Пак за да се освободиме от страха, защото хората като завали дъжд, бягат да се скрият от дъжда. И това нещо се случи, и ходихме през 1922 год., 1923, 1924, 1925, 1926, 1927 и 1928. Значи осем години сме ходили. Даже и 1929 год., щото 1929 год. за пръв път се качихме на езерата. А ние за Петровден бяхме за една седмица се качихме на Мусала, а през август се качихме на езерата, за десет дни -1929 год. И да Ви кажа всичко това така се случи, както Той каза. Първата година - слънце, хубаво. Друг път завали дъжд, нали, защото ние не отиваме за един ден. Пет, шест дни стояхме и цяла седмица стоиме. А пък в планината знаете колко е променливо. И няма хижи, няма подслон. Ние нямахме никакъв екип. Тук-таме някои носеха платнища, тук-таме. Да Ви кажа, много наивни сме били, или непрактични сме били, могло е да си имаме по едно непромокаемо яке, но тогава никой не ходеше на екскурзия както сега. Масовите екскурзии в България ние ги правехме първи, като изключим Алеко Константинов, който е завел софиянци до Черни връх, още миналия век. А ние масовите екскурзии, ние ги правехме. И тука беше така, и на Витоша. Аз още 1920 год. ходих с Учителя на екскурзия, на Димитровден. Помня, първата екскурзия и беше там на Кикиш, дето му викат сега, там се качихме. Повече оттам не сме отишли. После отивахме на тая страна. Тя е най-студената вода на Витоша - Кикиш, там на Димитровден когато ходихме с Учителя. И сега казваме, че еди кога си отиваме на Мусала. И то се съобщава на приятели в провинцията, да минат по път който им е удобен, и те се качат там, за да бъде общо, и те да участват. И ясно, хубаво време, като стигаме Боровец се заоблачи, като стигаме горе дъжда ни вали. Помня един път, стигаме дето е хижата сега, щото там лагерувахме около първото езеро, имаше клек много. И там сега нищо не е останало, щото и ние каквото сме изсекли, стига. И стигаме, брат и почва един дъжд, ама силен дъжд. Значи, както сме потни, няма просто къде да се преоблечеш. Валя цял ден, цяла нощ, валя и другия ден. Някои се уплашиха и слязоха, че ще изстинат, че било глупост това и т.н. Учителят седи и мълчи, никому нищо не казва.

В.К.: И какво правите цял ден?

Е.А.: Кладеме огньове, готвим си край огньовете, нали някой донесъл чайници, те врат, денонощно огньовете се подържаха, денонощно. После разходки дотук, дотам.

В.К.: А то си вали дъжд?

Е.А.: Ами вали си дъжд. Ние нямаше тогава къде да си легнем. Някой ми беше намерил една дъска, че на нея се беше изтегнал да легне. Някои на хвойните, както са мокри, легнахме. Малката хижичка беше, по-после построиха голямата. Тя дървената я построиха, но тя събираше само тридесет души. Повече не. А ние бяхме много. А някога много студено беше. И като влезат те, ние бяхме млади тогава, и възрастните влизаха, после така беше задушно вътре, че аз един път влязох и веднага излязох. Щото много хора, от дъжда миришат дрехите, никак не беше хубаво. И печка имаше, гореше, топло беше. На втората нощ, не на третата, дъждът се превърна на сняг. И като станахме сутринта, след молитвата Учителят каза: „Който казва не се страхува, нека се качи на Мусала сам, всеки сам и да си направи молитвата и да слезе". И като каза това, тръгнаха един по един. Тръгнаха и вървят, вървят, тръгва всеки самостоятелно.

В.К.: Учителят качи ли се?

Е.А.: Учителят доста чака. И аз Го чаках Той да тръгне и понеже не тръгна, Той имаше два термуса, аз помня че взех единия термус. Викам, пък ако дойде и на Него ще Му дам вода горе, ха, ха, ха. И се качи горе, но после стана лошо на една сестра, че този термус, който носех услужи на сестрата. И качих се горе, направих си молитвата, както ни беше казано, и вече бях тръгнала да слизам, и тогава срещнах Учителя. Така много исках да се върна, брат, нали така, но казах си, хайде да бъда послушна, нали, каза всеки да се върне. Аз съжалявах че не почаках повечко, да се побавя по върха, ама не знаех че Той ще тръгне. И слязохме долу и после вече, когато решихме да тръгваме се разхубави, едно слънце като пекна, едно хубаво време, изсушихме се и слязохме долу, защото не знам защо беше така, да. И така, тъй че, но се качихме и през буря. Пак сме така на лагер отишли, че като почна един вятър, едни гръмотевици, толкова много електричество имаше в атмосферата, че аз си спомням искри ми изкачаха от косите. Знаете, така щръкнала косата и искри изкачат, такова много. И да Ви кажа, никакъв страх, ние сме с Учителя. Хич, все едно че вървя по ул. „ Царя", на „Цар Освободител", като че ли така беше. Никакъв страх не сме имали, защото ние ходехме организирано с Него. Един води, който знае пътя. И най-накрая има един, който изчаква всички. Щото правим почивка и като дойдат последните, Учителят казва: „Остана ли някой назад?" „Не, Учителю". Той Пита: „Кой ще остане последен?" И тогава, който е последен, той казва, няма никой назад, за да не се загуби някой. Тъй че в това отношение към всички беше внимателен и всичките общи екскурзии така се е правило. Защото едни ходят бързо, други ходят бавно, пък имаше възрастни сестри и братя, които едвам ходят. На моите години имаше хора, които идваха. Осемдесет години, сега брат, това не е малко нещо, да. Но в тези екскурзии, аз опознах приятелите. И опознах хората като хора. Защото в най-малките неща човек се показва, в неудобствата при които сме били, разбира се който е егоистичен, ще си избере най-хубавото място и не мърда от него, не се сеща че другият е замръзнал и да каже, ха полегни сега ти да се стоплиш, разбирате ли? Това нещо, тогава опознах братята и сестрите. И така, щото биват в контакт с мене, иначе много официално беше в салона, се събираме, е обмени се някаква мисъл или някакъв образ, ама то не е така, вече в тези и на Рила и по екскурзиите познах много неща.  

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...