Jump to content

30. ПОБОЯТ ПРЕЗ 1936 ГОДИНА


Recommended Posts

30. ПОБОЯТ ПРЕЗ 1936 ГОДИНА

Вергилий Кръстев: Искам да питам за ония години, когато Учителят не е бил добре, когато е бил с хеми парезата, вследствие нанесения му побой през 1936 год. Как се е качил на Рила? Знаете ли някои подробности във връзка с това?

Елена Андреева: Целият случай ли искате?

В.К.: Искам да ми разкажете целия случай.

Е.А.: То беше през май. Доколкото си спомням 4 май 1936 год. Беше много хубав ден, слънчев ден. Даже Учителят беше със сако от соа-екрю, тънко сако, като летните сака които носеше. Риза и отгоре тънко сако носеше, значи е било толкова топло за да се облече така както в летните дни. Бяхме на обяда и се върнахме. Така на пейките пред салона се хранехме и ние се прибрахме помня трите стенографки в „Парахода" както си го наричахме и там бяхме си полегнали на почивка. Това беше между три и четири часа след обяд и една сестра...

В.К.: Коя беше тази сестра?

Е.А.: Веса Козарева, идва и вика „Знаете ли, че биха Учителя?" Това беше като гръм от ясно небе. Скочихме и трите, и отидохме, и видяхме Учителя пред салона излязъл, вече 5-6 души имаше край Него, не си спомням кои бяха и Той много сериозен и по дрехата Му капки кръв. Аз лично се чудех, откъде е тая кръв. Той нямаше никъде рана на лицето. А тя е била от самият побойник. Щото той е мислил, че Учителят е в долната стая. И за да отвори, а тя имаше секретна брава и той счупил прозорчето с ръка, и тогава се е наранил. Щото аз видях счупеното прозорче. А то преди това не беше счупено.

В.К.: Там където беше приемната?

Е.А.: Да, където беше приемната. А пък Учителят бил с Иван Кавалджиев, който писа операта „Крали Марко".

В.К.: Значи е писал операта „Крали Марко"?

Е.А.: „Крали Марко", да. И с него е бил в салона. И той като музикант, говорили са си на музикални теми, мисля че са били на сцената. И той, побойникът не е могъл да види на първо време, че в салона е Учителя. И влиза в салона, и се нахвърля срещу Учителя, и с юмруци го удря по главата.

В.К.: Този приятел бил ли е там тогава?

Е.А.: Иван Кавалджиев, да, там е бил. Той е присъствал, не че е бил далече, но не е очаквал такова нещо.

В.К.: Той лично ли Ви разказал.

Е.А.: Не, други ми го казваха. Щото аз с него не съм говорила.

В.К.: Той жив ли е?

Е.А.: Не, помина се отдавна, много отдавна се помина. Той е бил болен от туберкулоза и Учителят го е оздравил, и той е казвал, аз съм го чула: „Ти мирисал ли си на пръст, да знаеш какво е и да оживееш?" Та има много хубаво чувство към Учителя. Щото Учителят му е помогнал с методи някакви. Тъй, че той е имал много хубаво чувство към Учителя, брат, но защо така не се е намесил, не знам? Той сутринта рано е дошъл. Щото друг, ако е на негово място ще се нахвърли да Го пази, но то е до темперамент. Ако е имало друг човек, няма да му дойде на ум да Го пази. Никой не е очаквал, че българин ще посегне на Учителя. Това не може да го проумеем. Защото много пъти съм чувала, как той не е направил това. То зависи от характера на човека. Зависи от изненадата. Тя обикновено обърква човека. В момента Учителят е бил с този Иван, а онзи влиза. Той влиза и отива там и се нахвърля срещу Учителя и Го бие по главата.

В.К.: Но Учителят не се е бранил!

Е.А.: Не се е бранил, не, не се е бранил. Не се е съпротивлявал. А масите навън в двора тогава пребоядисваха и двама братя вънка стояли, и те също видели. Били са Стоян и Йордан шофьора. Стоянчо-дърводелеца се казва и Йордан-шофьора. Те двамата са били. И в това време вместо да влязат вътре и да хванат този човек, Йордан е як мъж, не е слаб. Стоянчо е деликатен, но Йордан е много якичък и отишли да викат брат Лулчев. Те бяха в неговата група там - „Упанишади", както се казваха и го извикали. И наистина той беше там вече дошъл и Лулчев, и те приказваха така, не мога да си спомня какво говореха.

В.К.: И разбраха ли кой е после? Как се казва?

Е.А.: Той беше познат на Гради, бил му е взводен командир.

В.К.: И как се е казвал?

Е.А.: Гради знае името му, но аз не го зная. Той знае името му, знаеха го. Сега как го хванаха не зная, но го хванаха.

В.К.: Че той е същия.

Е.А.: Че той е същия, да. Впоследствие разбрахме, че на Гради е бил командир във войската.

В.К.: И какво стана с този човек впоследствие?

Е.А.: Ами впоследствие, тогава Лулчев имаше един приятел, който беше директор на Държавна сигурност ли се казваше тогава?

В.К.: Да.

Е.А.: Държавна сигурност и го хванали, и той си признал, че е направил това.

В.К.: По какви съображения?

Е.А.: Не знам, никой не ми каза нищо, но не мога да бъда безразлична. Сега ще ти кажа както е, и как аз го преживях. Учителят ми даде дрехите, аз да Му ги опера. Ризата и сакото, които бяха, кървавите дрехи. И тогава аз мислех, че това е работа политическа. Учителят беше казал на Лулчев, да каже на царя, когото иска да слага за пръв министър, но Цанков никога.

В.К.: Цанков!

Е.А.: Да, Александър Цанков.

В.К.: Това е професора.

Е.А.: Професорът, да. Лулчев имаше слабост да казва тези неща на много хора и аз мисля, че той беше пратен от хората на Цанков, защото Цанков много мразеше Учителя. Той и на Паша не й даде работа като учителка. Министър на просветата когато беше. И мене ме уволниха от Народното събрание, когато той беше председател на Народното събрание и председател и на стенографите през 1928 год., той ме уволни. Е той беше шеф, нали?

В.К.: Той до коя година беше там?

Е.А.: Е, 1927 год., аз подадох документите си и държах конкурс. Приеха ме и влязох в Народното събрание. Един път и като излизам вече ми казват, че не мога да бъда стенографка, защото има тайно поверително писмо за мене и после разбрах, че било за идеите. И че той не ни обичаше. Това ние го знаехме, И имаше отрицателно отношение към Учителя и към Неговата дейност.

В.К.: И той през 1936 год. вече не е в управлението.

Е.А.: Той не е в управлението, ама той е чул това което казва Учителя. Той там е засегнат.

В.К.: Ясно, да.

Е.А.: Да, и аз като прах дрехите даже, отидох нарочно да искам сапун от Лулчев да му покажа, че кървава Му е ризата и че „И ти имаш вина в това". И се скарахме малко. Скарахме се направо. После аз много се разсърдих, че му се сърдих на това: „Че като хванахте този човек, защо не го разпитахте кой го прати?" Но то всички бяхме сигурни кой го е пратил. Но все пак трябваше да го пита, за да има доказателство. Сега дали са го питали, пък не казват, това не зная.

В.К.: Ясно.

Е.А.: Но, аз не го чух. И после и това стана. Май беше, но през юни забелязвам, че Учителят като прави гимнастика не си вдига дясната ръка.

В.К.: Значи това е един месец по- късно.

Е.А.: Да. Учителят не си вдига дясната ръка. Като сядаме да се храним, изпуска си лъжицата като се храни на обед. Даже почна да се храни с лявата ръка.

В.К.: А крака?

Е.А.: Е крака не го забелязвахме толкоз. Кракът по-късно се видя. По-късно се видя. Кракът, е виждахме, че малко така не си вдига краката нали, но по равно се движеше, не беше така забележително. Но за ръката ми правеше впечатление. Например за „Аум" Той не можеше от толкоз да я вдигне.

В.К.: Значи, до нивото на рамото.

Е.А.: Повече не можеше да я вдигне. Туй правеше впечатление. Другата ръка си я вдига хубаво, а тази не може. Сега, не го знаехме. А пък след това, след като онзи го би, тука Учителя посиня, около окото, синините се явиха май до вечерта. Окото цялото тука където беше удрян, синини се явиха, кръвоизливи значи имаше.

В.К.: Беше ли станало синьо окото така, синьо станало?

Е.А.: Всичко беше синьо така.

В.К.: И едното и другото?

Е.А.: Едното беше повече. И така забелязваме че Учителя все по-малко може да се движи. Все по-малко може да се храни. Почна да се храни, но редовно идваше на гимнастики въпреки това, въпреки това много редовно идваше. И на обед идваше редовно, говореше си лекциите. Тогава разшириха салона. Салонът беше без сцената. Тогава решиха да направят сцена. И последната беседа, преди да тръгнем на Рила беше в сряда, ние на другия ден тръгнахме на Рила в четвъртъка. Даже северната страна цялата беше съборена и ние се събрахме в салона без стена на север и слънцето изгря, аз понеже бях нататък обърната на масата, видях изгрева от салона даже, защото от североизток нали, то беше вече юли. Тогава отидохме след Петровден. Значи през юли е било. Тогава последния път Учителят бавно говореше, много бавно. Така и думите мъчно идваха да ги говори. А когато се качихме на Рила, езикът беше малко завалян, завързан, не можеше да говори.

В.К.: С какво Го качихте вие? С кола?

Е.А.: Не, не с автобус, но ми направи впечатление, ние трябваше да тръгнем рано сутринта, но чакаме Учителя, че не слиза, чакаме Учителя не слиза, чакаме, а ние не знаехме, че Той мъчно се облича.

В.К.: Боже, какво нещо!

Е.А.: Не знаехме.

В.К.: Савка или други...

Е.А.: Ами не сме знаели. Пак от деликатност брат, пак от деликатност. И после като стигнахме. Вече тръгнахме по пътя, да Ви кажа, тогава имам много свещена опитност. Ние със Савка седнахме нарочно зад Него, че ако има нужда да Му подложим дреха, да си посложи главата, ако иска нещо да Му услужим. Нали все пак като виждаме нещо, да му кажем: „Учителю, трябва ли Ви нещо друго". И когато вървяхме по пътя, аз приех едни мисли, които не бяха мои, и мисля, че може би защото бях така напрегната, щото бях видяла Учителя в този смисъл бяха мислите: „В света има страдания, някой трябва да ги поеме, да ги носи". От тоя род бяха, в тоя кръг се движеха. Предполагам, че нали сега, че нали всички щяха да видят това, че Той носи страдание, защото един Учител да не може да си движи ръцете, да си движи краката, да не може да говори, но това е много нещо като факт. „Какъв Учител е Той?" - ще кажат. То е един изпит, то е изпит за нас, но е изпит и за Него. И даже тогава за пръв път дойдоха в братството д-р Кьорчева и Трифон Кунев. Те бяха в нашата група. И когато стигнахме там, на края на гората, вече тръгнахме по пътя, Учителят много често залиташе като се движеше. Залиташе, да, но не е падал, но залиташе. И Славчо Печеников, който беше в групата беше така край Него, предлагаше Му услугите си, но Той не приемаше услуги. И когато стигнахме на една поляна, сега я няма, защото там шосето мина впоследствие, Той се отдели да си преоблече дрехите, беше се изпотил. Цял час Му взе брат за преобличането. Ние не знаехме че толкоз мъчно се облича. Вече после, когато стигнахме при реката горе, аз тогава викам: „Савке, хайде да помогнем на Учителя". И Му помогнахме да се преоблече. Ами не знаехме, аз лично нищо не знаех.

В.К.: Тя не знае.

Е.А.: Тя не знам дали не е знаела, щото тя по-често ходеше, тя може да е видяла повече неща, но тя не ми каза нищо. И тя не отиде да се предложи. После горе на езерата вече тя Му помагаше, да, горе. И почваме по пътя, вървим, вървим и още сме долу по широкия път, който сега е шосе, но тогава беше коларски път. Минаваха и камиони, но много лош път беше, не беше за камиони. Такива каруци повече, селски път беше и по едно време, бяхме седнали пак така на почивка по пътя \л идва Крум Няголов: „Учителю казва, Стефка я ухапа змия". Стефка е жена му. Да Ви кажа тогава така, изпитах го много силно това нещо. Щото сам Той е дето се казва на изпитание, на кръста и това беше по обедно време нали, тогава отровата е много по-силна, какво да правят? И той каза нещо, аз не помня.

В.К.: Той не слезна ли Учителя надолу?

Е.А.: Не, не слезна.

В.К.: Защото ми казаха, че се е върнал и почнал да тича надолу и т.н.

Е.А.: Не брат, не, аз бях там.

В.К.: Вие бяхте там.

Е.А.: Бях там, моля Ви се. He.

В.К.: Защото ми казваха, че веднага Учителят се разтърчал отгоре, после слезнал бързо надолу.

Е.А.: Не, не. Каза нещо на Крум, но мен малко ме догневя на Крум, разбирате ли, тъй че може би затуй не чух какво му е казал. Но се качихме горе на Вадата, дето минава, на поляната, дето беше нашия лагер, там. Ние тогава винаги там почивахме, кладяхме огън, пиехме вода и там обядвахме. И стигнахме там, но вече стигнахме след обяд, по-късничко. Там хапнахме малко, хранихме се, както Ви казах, помогнахме на Учителя за преобличането, хапнахме и поехме нагоре по стръмничкото. Невена Неделчева, избързала с някои хора напред и казали на Лучев, че Учителят не е добре и той слезе и под първото езеро, така по склона, така ни посрещна някъде, без да пита Го хвана под ръка и помогна на Учителя, а пък под първото езеро го чакаше кон. Учителят се качи защото беше много уморен. Той не можеше повече да върви. Ние се качихме горе. Палатката мисля че не беше построена. Аз участвах и за нейното подреждане, това беше мое задължение. Построихме палатката, сложихме легло, всичко наредихме, даже помня че пак помогнахме със Савка да се преоблече и си полегна, уми си краката, всичко което можехме да направим. От следващия ден Той излизаше от палатката, имаше една масичка и столче, има снимки от тогава, даже има едно знаменце беличко да се вее, ако сте забелязали. Такава снимка има от нея година. То не е много голямо, но височко беше, пръта беше висок. Той Лулчев го постави, защо го постави не знам. И Учителят седеше на тая маса. И следеше всичко, какво става в лагера. Щом дойде група, пита: „Кои дойдоха?" Като поставят палатки пита: „Таз палатка на кого е, оназ палатка на кого е?" Целият братски живот го следеше. Но Той сам не ходеше на Молитвения връх, не правеше никакви екскурзии и си седеше само в палатката. Излизаше от палатката, постилахме Му, така на слънце полягваше, говореше, но по-малко говореше.

В.К.: Говореше ли?

Е.А.: Пречеше Му, по-малко говореше. На въпросите ни отговаряше устно. Не никога не е отговарял писмено. Всичко каквото казваше, устно казваше. Тогава съм видяла Неделчо Попов, той имаше много нежна обхода към Учителя. От всички приятели най-свободно и най-нежно се отнасяше той към Него. Мир и светлина Бог да му дава, и да Ви кажа, че аз за него нямах такова хубаво мнение, но оттогава този брат, заради тая обхода към Учителя, направо го обикнах. Такова нещо, ще каже: „Хайде Учителю да се поразходите малко!" Ще го хване нежничко, ще Му каже нещо пак така. Пък, ако е легнал ще седне до Него, ще Му нагласи възглавничка, ще Му предложи това. Вижте едно синовно отношение, ние нямаме друг израз какво да кажем. Никой по- нежен от него не е бил. По това време Учителят се хранеше. Ние решихме Той да не се храни от общия стол и ние Му готвехме. Аз обикновено Му готвех. И понеже виждах, че не може да речем сутрин да си откъсне хляб, а да речем мед и масло Му даваме за закуска, ще го нарежа на хапчици, на ситно ще Му ги дам. Ако сме правили този хляб с яйчицата, когато е сух, правехме Му, защото става много сух, то и зъбите Му не бяха много в ред и затова пак, и него ще нарежеме така, но готвехме. Носеха, много неща имаше тогава. Всички бяха нащрек, всички приятели бяха така потресени от това, че видяха Учителя в такова състояние.

В.К.: И как протичаше този живот на лагера?

Е.А.: На лагера, брат Боев отиваше горе на Молитвения връх, посрещаха изгрева, пееха песни, четяха се беседите всяка сутрин. Печатаните беседи се четяха всяка сутрин. Учителят не излизаше толкова рано, по-късничко. Аз излизах горе, но рядко отивах на Молитвения връх. Отивах до билото, посрещах изгрева и се връщах. Учителят по-късничко излизаше, качвал се е до билото горе по това време. Много пъти по това време, с Неделчо най-често, нали Ви казвам.

В.К.: Казваха, че 40 дни не е излизал от палатката.

Е.А.: Не е вярно, всеки ден излизаше на масата. Всички хубави дни на масата се хранеше. И закуската и обяда. Тогава възрастните приятели се усъмниха, помислиха че Учителя си заминава. И даже в София решили, да дойдат с една кола, да Го вземат и да Го свалят, че да не си замине горе. Младите братя повярваха че ще мине това нещо. Някак с много по-голяма вяра се оказаха. И тогава имах така една радост, че младите братя проявиха малко повече нещичко, за което така Учителят беше се надявал, нали? Аз си спомням, никога на нашия бивак не сме имали толкова удобства, както нея година. Вода носеха изобилно всички, нали, понеже готвеха за Учителя, дърва, като дойде Борис, като нацепи дървата, че едри, че тънки, че по-дебели, че клечици, ама като ги нареди като че изложба прави. И всички които идваха, все носеха нещо, искаха да услужат. По този начин можеха да видят и Учителя, нали? За да Го видят. Учителят малко говореше, но всички приемаше брат. Или отвънка, или в палатката. Всички, които дойдат ще се изредят да Му целунат ръка. Приемаше ги. Той не беше затворен.

В.К.: Щото ми казваха, че Учителят не се показвал.

Е.А.: Най-напред ние не бяхме 40 дни горе. Ние бяхме един месец само.

В.К.: И кога беше, когато оздравя и тръгна надолу?

Е.А.: Вижте, Той на 12 август стана след обед, взе си бастуна и тръгна да ходи нормално.

В.К.: 12 август?

Е.А.: 14 август си спомням, може би имам някъде записано кога сме тръгнали.

В.К.: Той първо отиде до изворчето.

Е.А.: Не, Той стана, взе си бастуна, излезе от палатката и даже първото нещо което ме попита беше това: „Еленка, можеш ли да стегнеш багажа утре, че на 14 да слезем в София?" Първото нещо, това ми каза. „О, рекох, разбира се Учителю, за цял ден, мога". Понеже аз се грижех за опаковането на багажа. И Той слезе, и всички видяха Учителя че тръгна, и оздравя, и си беше всичко нормално, с нож се отсече. Това е. Как стана, не мога да Ви кажа. За мене е тайна това. И ще си остане тайна, защото аз не съм медик, някакво обяснение не мога да ти дам, но всичко, дето го казва народа, с нож отсече. Отведнъж стана, проговори, като че ли нищо не е имало. Той отиде на извора, аз не, ние не отидохме.

В.К.: Защото там виждам едни снимки.

Е.А.: Да, да. Аз никак не отидох, защото толкова се зарадвах, че радостта ми стигаше и само стоях, и се радвах. После може би вечерята съм приготвяла, защото нали, да има всичко готово, каквото трябва. Но радостта ми беше голяма, ние много се радвахме. Щото бяхме край Него, виждахме. Той имаше например запек в това време.

В.К.: Къде се изхождаше по голяма нужда?

Е.А.: Мъчно.

В.К.: Вие кофа Му носехте?

Е.А.: Не, те Му направиха до нас една дупка, такова, нещо, там не можеше да ходи. После Му направиха по-близо отходно място, после кофа сложихме до палатката, щото мъчно се движеше, нали? За тези неща правехме каквото можем, нали за удобство, но въобще беше стегнат стомахът Му през време на този период, да. Даже един път искаше да вземе рициново масло и брат Пеню Ганев слезе в Сепарева баня, и Му донесе рициновото. И Паша приготвила резенчета от лимони, за да вземе рициновото масло и Му го дава. И тя ми разказваше: „Давам Му рициновото и лимоните у мен в една чинийка съм сложила". Той запита: „Това защо е?" Пита за лимоните. „Ами Учителю, за да вземете след рициновото масло". „Не, каза, няма нужда". И тя му сипва една лъжица супена и я изпива, сипва Му втора лъжица и я изпива. „Ама не мръдна мускул на лицето Му, като че ли пиеше нещо много приятно". Ха, ха, ха. И Той слиза долу на извора, всички приятели отиват, беше следобед.

В.К.: На следващия ден Той качи ли се на Молитвения връх?

Е.А.: Мисля че не. Не мога да кажа.

В.К.: Беше ли на Паневритмия?

Е.А.: Мисля, не. След оздравяването нямаше време.

В.К.: Кога си тръгнахте обратно?

Е.А.: На 14 август, след два дни. На 12 август беше оздравяването Му, на 13 приготвихме всичко и една група слезнахме с Него. Другите останаха. Тогава бяха дошли за пръв път гости от Латвия, пет сестри. И то беше един изпит за тях също. За Кьорчева и за Трифон Кунев. Не, за всички беше изпит, но някак ние сме били повече време с Него, все пак. Ама туй за нов човек, беше много голям изпит. Но никак не се съблазниха, защото краят беше велик. На 19 август стана събора на Изгрева, като се върнахме. Да, Той каза, защото на 19 август ще бъде събора и всички слязоха за събора до 19 август. Всеки ден групи, групи и се изтеглиха. В това време сцената на салона почти беше направен. Даже един брат Бертоли, който ръководеше строежа рекъл: „Защо правите тази стена, когато Учителя е болен?" Защото помислили, че си отива Учителя. И като се връщаме, всичко беше така готово. Почисти се салона, ние почистихме горната стая на Учителя, долната стая - приемната, така всичко да бъде празнично и на 19 август 1936 год. беше първия съборен ден в салона. Той държа беседа. Много тържествено. „Да им дам живот" е томчето, там е отпечатана.

В.К.: „Да им дам живот".

Е.А.: Но беседата е за вярата, за вярата е беседата. Много хубава лекция е тя. Имате ли я? Ако не я имате, тогава да Ви я дам да я прочетете?"  

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...