Jump to content

Единството в живота


Recommended Posts

ВЕЛИКОТО РАЗУМНО НАЧАЛО

Единството в живота

В подножието на най-високия връх на Витоша -Резньовете се намират Яворови присои. Скалният масив се издига над китна поляна и вековни иглолистни гори. Снеговете тук се задържат дори до есента. По поляните расте ниска хвойна. Въздухът е бистър и особено ароматен. От дълбоките долове идва шумът на водите - това е гласът на Големия Живот.

 

През Яворови присои, дълбоко в дола, тече Бистришката река. До тук идваме с Учителя по няколко пътища: през село Бистрица, по долината на Бистришката река, през село Симеоново - направо или през хижа „Алеко". Идвахме често на екскурзия, но две години -1933 и 1934 - летувахме тук, вместо на Рила. Ангажирахме бистришки, каракачански коне за багажа, а горе направихме лагер.

 

Първата работа на Учителя след поставянето на палатките винаги беше намирането на извори. И сега той намери добър извор близо до бивака, но сред мочурища и кал. Предстоеше много работа, за да се разчисти тая местност. Грамадни скали местехме с лостове. След няколко дена мястото се преобрази. Изникна хубава чешма, украсена наоколо с камъни, красиво подредени. Пред чешмата постлахме с каменни плочи, получи се чист, оригинален кът.

 

После Учителя потърси полянка за Паневритмията. Намери една такава над стана и с общи усилия тя беше изравнена. Там всеки ден изпълнявахме паневритмичните игри. Скоро в тревата се очерта ясният кръг от пъпките ни.

 

В тая вълшебна местност се заредиха прекрасни дни, изпълнени с най-разнообразни занимания. Сутрин от едно възвишение посрещахме слънчевия изгрев с молитви и песни. Често при изгрева Учителя държеше беседа. След Паневритмията водехме интересни разговори или почвахме обща работа по обзавеждането на лагера. Вечерният огън, на който винаги присъствуваше и Учителя, беше красив завършек на деня.

 

Яворови присои се намират на доста голяма височина - около 2000 м - и от тук се открива просторна панорама: виждат се цялото Софийско поле, Стара планина, Лозенската планина, Плана, чак до Рилския масив. Над Присоите се издигат величествено Резньовете, мощно надвиснали като покровители и пазители на тия свещени места. Тук цари тишина, която те завладява и те кара да се вглъбиш в себе си, за да слушаш гласа на Вечното, което ти говори. Яворови присои са едно от най-мистичните места на Витоша. Тук човешкото съзнание се издига в един висок и чист свят. Тук има Мир.

 

Над стана наблизо намерихме прекрасно място -Морените. Това са грамадни каменни блокове, разхвърляни от древните ледници като каменно море. Под тях се чува глухият шум на водите, които слизат от Резньовете. Обградени са от всички страни с борови гори. Това е идеално място за размишление и молитва.

 

През време на нашето летуване правехме понякога излети до Резньовете. Веднъж устроихме такъв излет през нощта. Тръгнахме в два часа след полунощ, с електрически лампички. Целта беше да посрещнем слънчевия изгрев от върха. Минахме през месността Пиперката, после и през снежната преспа, която още се белееше на едно усойно място под върховете. Стигнахме навреме до Големия Резен - преди изгрев слънце. А изгревът беше великолепен! След молитвите и песните запалихме огън и стоплихме вода. Тук прекарахме няколко часа. Четохме една по-раншна беседа, после започна разговор. Учителя каза:

 

- Във Всичките си страдания ние търсим Реалността. Търсим нещо и после Виждаме, че е илюзия - търсим по-нататък. И В любовта ние търсим пак Реалността. Търсим и В баща си, и В майка си, В тоя момък; В оная мома... Но Виждаме, че те си заминават, изгубват се.

 

Докато човек не е в Реалността, Всички гласове, които чува В природата, са груби. Когато дойде до Реалността, той чува един глас, който е приятен и спокоен и спечелва сърцето. После човек пак се връща в човешкото съзнание, в съмненията, и пак дойдат грубите гласове и го объркат. Отново дойде тихият глас - и небето се разведрява.

 

Понякога мислите, че животът няма смисъл, обезсърчавате се. Но изведнъж някой ви погледне мило. Тогава тревите, цветята, небето - всичко добива смисъл. Тази реалност, която образува скръбта и тази реалност, която образува радостта, те всъщност не са реални. Светът на Разумността е свят на белотата, свят на светлина. Светът на промените е обагрен в различни цветове. Самата Реалност е безпространствена.

 

Ако Слънцето би се приближило до Земята така, че да запълни цялото небе, какво щеше да бъде нашето положение? Ние не сме близо до Слънцето, то отдалече ни грее, за да има място и други да се проявят. Същият закон важи и в отношенията между хората: не трябва да изискваш от един човек да запълва съзнанието си само с тебе, нито ти да запълваш своето съзнание само с него. Такова нещо в света не съществува. Даже Бог, Който е толкова велик, и Той се оттегля на разстояние, за да мислите и да Го търсите. Бог не иска да завземе съзнанието ви без остатък, за да бъдете свободни.

 

Човек в живота трябва да бъде като онзи бижутер, който търси скъпоценни камъни, или като онзи мъдрец, който търси някой древен ръкопис, някоя свещена книга, и като я намери радва се и я изучава. Някой път вие търсите някого, но улицата и номера, дето той живее, забравяте. Не забравяйте името, улицата и номера! Онзи, когото човек търси, е Бог. Улицата, дето живее, са ангелите, а пък номерът - това са добрите хора. Превеждайте, това трябва да се преведе. Ако не намерите този, когото търсите, ще видите, дали името сте сгрешили, дали улицата сте сбъркали или номера. Тогава ще откриете, че Бог живее в сърцата на хората, че Бог живее в умовете на хората. Това е трудна наука, но като я научите, ще се оправят всичките ви работи.

 

Веднъж един брат ме попита: „Учителю, по кой начин Вие намерихте Бога?" Той мисли, че това е нещо механично. Как да му обясня? Приведох му един пример. Един човек се оплаквал, че няма добри хора в света, че всички хора са лоши. Добре, ама един ден го нападнали и го набили хубаво. Намерил се един добър човек - помогнал му и го излекувал. Тогава този си казал: „Значи има добри хора!" - Много трябва да ви бият, за да намерите Господа. Онзи, който ще дойде да ви лекува, ще бъде първият добър човек -тогава ще познаете, че има Добро в света.

 

Слънцето грее хубаво, ако аз изляза навън, ще приема моята част от светлината и топлината му, но ако не изляза, няма да се ползвам от. тях. Тогава погрешката не е в слънчевата светлина, а в мен.

 

Когато бъдете готови, ще видите лицето на Онзи... няма да кажа името Му. Той е без име. Ние Го наричаме Баща, но Той е повече от баща. Ние То наричаме Възлюблен, то Той е нещо повече от възлюблен. С хиляди имена може да Го наречем. Но нито едно от тях не може да изрази онова, което е Той всъщност. Той е повече от всичко. Засега Той минава като наш Баща, като наш Възлюблен, като наш Приятел.

 

Казваш, че обичаш някого. Кого обичаш? - Този, когото обичаш, не е в тялото. Когато обичаш някого, в него е Бог. Когато нашето съзнание е будно, там е Бог. Когато не е будно съзнанието ни, там не е Бог. И когато ни обичат и ние съзнаваме, че ни обичат, тогава Бог е в нас. Когато ни обича някой, обича Бог в нас. Ето защо не трябва да протестираме, когато ни обичат. Когато дойде царят в някоя къща, всички гледат къщата, но не отиват за нея, а за царя. Бог като се проявява в един човек, обичат го хората - заради Бога, Който се проявява. Тази идея трябва да имате!

 

Когато ви обичат, всякога се ползвате. И когато вие обичате - също. Когато някой ви обича, и вие, и той печелите. Дали сте обичани или обичате - в Любовта всякога печелите!

 

Един човек, който не уважава другите, не обича Бога в себе си. Тогава не могат да го обичат, понеже няма кого да обичат в него. Истинската Любов е, когато той вижда Бога в мен и аз виждам Бога в него.

 

Когато обичаш - даваш. Казва се в Писанието: „Даром сте взели, даром давайте!" Това се отнася за любовта.

 

Когато обичаш някого, значи Бог в него ти е проговорил, независимо дали той Го познава или не. Радвай се, че си Видял Бога В него, радвай се, че Бог ти е проговорил чрез този човек.

 

Щом не можеш да обичаш, ти си сляп - не можеш да видиш Истината, Бога в хората. А тази Истина съществува.

 

При Любовта човек всъщност е проводник на Божията Любов - Бог е, Който обича чрез човека. Любовта е атрибут на Бога, Бог е, Който люби чрез нас. Бог ти е зашлевил две плесници - ако ти се радваш, разбрал си Любовта Му, ако не се радваш, не си я разбрал.

 

Това е единството на Любовта!

 

Как ще познаеш, че Бог те обича? - Като обичаш другите хора, това показва, че Бог те обича. Нали Христос казва: „Както Отец ме възлюби, така и аз ви възлюбих".

 

Когато човек обича Бога, когато запали свещения огън в себе си, този огън привлича като магнит хората и Всички го обичат.

 

Това са два закона.

 

Да обичаш, значи всеки ден да се оглеждаш в огледало. Защото като обичаш другите хора, ти се оглеждаш. Като обичаш хората, ти обичаш себе си. Любовта е огледало.

 

Когато проявявам любов към хората, аз имам одобрението на Бога, че извършвам Неговата Воля. Любовта е изпълнение на Волята Божия, на Божия Закон. Без Любов не може да изпълни човек Божията Воля!

 

Не е лесно да се обясни Любовта. Тя е най-великият закон в света! Любовта е необяснима. Тя може да се представи в една или друга форма, но самата тя е необяснима, понеже Любовта - това е Бог. Любовта в човека иде от Бога, човек е само неин проводник. Той трябва само да й даде ход, да не я ограничава. И човек не може да обясни нещо, което е над него. Когато се говори за Любовта, тя не трябва да се разбира по човешки.

 

След като пихме чай, пак започна разговор. Задаваха на Учителя разни въпроси. Той каза между другото:

 

- Познаването на Бога е условие за вечния живот. Вън от Любовта не можеш да Го познаеш. Извън Любовта Бог е непознаваем! Може да изучаваш делата Му и все ще се ползуваш нещо, но главното е Любовта.

 

Смисълът на живота е в познаването на Бога.

 

Това учение мъчно се усвоява. Ако човек не страда, трудно е да разбере това. Не можеш да познаеш Бога, ако отвън си щастлив, ако във всичко си задоволен. Трябва отвън да имаш скръб, за да познаеш Господа.

 

Познаваш онези, които обичаш. Не можеш да познаеш човека, докато не го обикнеш. Вие още не се познавате. Казваш, че имаш един приятел, но всъщност не се познаваш с него. Когато не обичаш някого, той е като маска за тебе. А като го обикнеш, ще видиш, че той крие една велика душа, по-голяма от Вселената, и ти с хиляди години ще трябва да изучаваш какви красоти се крият в нея.

 

Като заминеш за онзи свят ще видиш доколко те обичат другите. Обикновената любов е за Земята.

 

Човек трябва да се занимава с тези, които имат нужда от помощ. Това значи да се показва на хората Пътя към Бога. Нали Христос казва: „Ще ви направя ловци на человеци". Духовният свят ще покаже на човека къде да отиде и къде трябва да работи. Невидимият свят ще ни изпрати при онези, които е предопределил, а тях ще ги предупреди и подготви.

 

Който иска да се запознае с окултните науки, трябва да познае висшето, Божественото, или с други думи, да познае Бога. Това значи да познаем условията, при които можем да растем.

 

*

 

Тук на Резньовете прекарахме няколко часа. На връщане минахме през Самодивската поляна.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...